Случващото се в живота има определен смисъл за израстването на човек - убедена е Катерина Ненчева

Родена е на 15 януари 1959 година във Видин. И понеже зодията й е Козирог, а асцендентът Риби, самата тя усеща в себе си две половинки "едната е сериозна, амбициозна, а другата е свита, скрита“.

Завършва основното си образование във Видин, продължава гимназиалното си образование в град Попово,  а по - късно във видинската гимназия "Димитър Благоев".  Получава диплома за висше образование в Русе. Доста по-късно учи магистратура към Великотърновския университет "Предучилищна педагогика и начално образование". В момента работи като педагог в детска градина „Арабела“ в родния си град.

Тази година издаде третата си стихосбирка „Глътка амброзия“. През 2010 година издава първата си стихосбирка  "Кехлибар и надежда“, следва втората "Цветни водоскоци“. Автор е на книга с разкази "Стъпки по пълнолуние“.  Има публикации във вестник "Червено знаме“. С нея се връщаме към спомените й за семейството и детските години, прекарани в родния край.

"Моят баща по професия беше учител, но поради стекли се житейски обстоятелства, той работеше към  Видинската Света митрополия като чиновник. Докато майка ми работеше в Народния съвет. Въпреки че и двамата бяха вярващи, странното е, че вкъщи те не ме учеха. Наложи се след моята 25 година, когато преживях житейски катаклизъм в личен план, тогава аз сама се обърнах към Бога, потърсих духовна литература. Трябва да ви кажа ,че това не става за един ден. И досега аз се самообразовам, търся, чета много в тази област. Опитвам се да бъда маалко по-духовна, защото за разлика от болшинството от хората, аз знам, че има нещо отвъд, което ще ни поиска сметка за делата. Имам страх от Бога. Затова се опитвам, за съжаление не винаги успявам, да мисля и позитивно, да не мисля лоши неща на хората."

Децата, родителите и учителите

"Основна форма на обучение в детската градина е играта. Но това е само на теория. От много години, аз вече 36  години съм учителка, играта е оставена по-назад, отстъпи място на обучението и формите на образоване. Децата на 2-3 години вече са технически грамотни. Дават им се постоянно вкъщи телефони, таблети. Родителят е склонен да остави детето си пред телевизора вместо да се занимава с него. Това от една страна е добро, от друга страна не е. Добро е, защото децата се ограмотяват технически, не добро, защото губят от движението, от детските игри. Имам деца, които учат езици чрез детските филмчета, на английски, на руски. Децата нямат свободата на нашето време, когато спокойно децата играех с часови по улиците и квартала. В нашата детска градина се държи изключително много на връзкатаи работата  с родителите. Това стана с работата ни по  програма „Стъпка по стъпка“, която в основата е връзка на детската градина със семейството.  Имаме „стая на семейството“, всеки родител може да кнтактува с детето си и да дойде, да види детето си.  И всеки един въпрос може да бъде дискутиран и има пряка свобода на общуване.  Децата много зареждат , но и много изцеждат, твърде непокорни са, по-скоро като че ли природата така ги е създала. Много са интелигентни и много бързо схващат."

Творчеството

"Имам три стихосбирки. Първата "Кехлибар и надежда“, издадох я през 2010 година. До тогава не смеех да издавам, нямах самочувствието. Трябваше да преодолея една вътрешна преграда и така издадох втора стихосбирка “Цветни водоскоци“. Тази година издадох "Глътка амброзия“, която носи заглавието на едноименното стихотворение в нея, свързана с любовта в семейството. Имах възможността с помощта на един спонсор да издам книга с разкази, наречена "Стъпки по пълнолуние“. Това са разкази, писани от средата на 80-те години до средата на 2010 година. Събрах 26 разкази, разделени в две части. Втората част е наречена "Стари извори“ – за събития от по-минали времена. Слагам заглавията си просто така, като мое хрумване. Така съм решила. В първата част 13 разказ се нарича "Срещи с Бай Ганьо“. Този разказ беше публикуван в българския вестник в Чикаго. Аз мисля, че много от нашите сънародници там го харесаха."

Писането

"Започнах да пиша около трийстата си година по-сериозно. Дори си спомням, че първият ми опит, в който реших да напиша роман, бях на десет години. Започнах, написах две страници и до там, романът ми свърши. Всъщност сериозната ми работа започна около тррийстата си година, когато при мен настъпи прелом в личния ми живот и аз нямах самочувствието на писател. Опитах се да намеря пътя като се обърнах към наши вече починали известни видински творци – Пепи Хаджипетров, Борис Нинков. Мога чистосърдечно да кажа, че те ме насочваха. Особено Борис Нинков ме насочваше към моите стихотворения, докато Пепи Хаджипетров  ми каза за разказите ми какво да променя. Голяма част от разказите ми са за истински събития.  Харесвам Емили Дикинсън, написала е много стихотворения, но е била толкова скромна, че излизат след смъртта й."

Ценни качества

"Първото качество, което изключително много ценя е честността. Защото аз многократно в живота съм била предавана от приятели. Това за мен е чуждо да предам приятел. Може би съм идеалист. И винаги защитавам приятел. Ценя изключително много честните отношения. Дори да съм се разделила с тоя човек, за мен той остава приятел, тайните му остават в мен. Уча дъщеря си да работи така като за последно, защото виждаме как хората работят ден да дойде , друг да мине и затова държавата ни е на такова дередже."

Пътят

"Човекът ,който е вярващ, разбира, че няма случайни неща, че всяка една трудност, хубавите  неща в живота са дадени с някаква  поука, да оформя ъглите на характера, да промени себе си , но не към лошо, а към добро. Случващото се в живота има определен смисъл за израстването на човек. Не очаквам някакво богатство или да обиколя света, искам най-обикновени човешки неща – спокойствие, здраво семейство, внуци."

Северозапада днес

"Виждам нашия край като обречен на забвение. Но това е един революционен край. До 1944 година наш край е бил въздигнат в материално и духовно отношение. Във всички села е имало училище, държало се е на образованието. Виждам нашия край изостанал, но много красив. Тук има много исторически, археологически, природни забележителности. Демократ съм по душа, но не харесвам това, което дойде. Защото унищожихме всичко добро заедно с всичко лошо. Даже имам подозрения, че унищожихме доброто, а лошото остана. Не взехме поуките, хубавите неща."

Постът

"Постя от 5-6 години. За мен не е задължение, по-скоро е смирение. Аз държа на тази дума – да се смирим пред обстоятелствата и да видим силата на волята."

Пожелание

"Здраве, любов към ближния, смирение, защото издига душата, да се обърнеш навътре към себе си да видиш своите грешки и да си направиш равносметка дали си живял добре."