Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да носиш в сърцето си гора

2
Иво Стоянов
Снимка: Радио Видин
Интересният житейски път на Иво Стоянов представяме в това издание на "Калейдоскоп". Повечето хора го познават като  Горския, защото вече 36 години той работи в системата на горското стопанство. Детството му, следването му, работата му, съдбата му, целият му съзнателен живот е свързан по магически начин с гората.
Той е роден през 1964 година в Раковица, село в полите на Стара планина. Основното си образование завършва в училището в село Раковица. Следва техникума по горско стопанство "Христо Ботев“ в град Велинград специалност "Горско стопанство и дърводобив“. След като завършва средното си образование през 1982 година, започва работа в системата на горите в "Горско стопанство" град Белоградчик. От 1984 година се прехвърля в  град Видин. В момента е помощник-лесничей в Държавно Горско стопанство - Видин. Живее в град Кула. Семеен е, има две внучета.  Детството на Иво  минава между двете близки села Киреево и Раковица, които са сгушени в  полите на Западна Стара планина. През ваканциите стои повече в Киреево при баба си и дядо си по майчина линия. В спомените му те са най-добрите баба и дядо, които му разказват вълшебни приказки и му прощават всички бели. А спомените за необикновените приказки, които той слуша всяка вечер, се връщат отново в неговото съзнание, и той решава да напише съхранените приказки в паметта си.  Така се ражда книгата "Приказки от  дядо и баба".

Детството
"Баба ми и дядо ми в Киреево те бяха хора земеделци и знаеха много приказки над 100 и много увлекателно ги разказваха. Те ги бяха чули от техните баби и дядовци, това се е предавало във времето и не са били писани. Те бяха много мили хора. Затова и аз прекарвах времето си при тях. Родителите на баща ми бяха овчари. Помагах на дядо и на колибата съм седял, нямаше ток тогава. Това са едни мигове, които са незабравими, остават за цял живот в съзнанието. Сегашните деца не могат да ги изживеят. От дете обичах природата, това ми повлия и ме насочи към тази професия - лесовъдството. Но тогава беше ограничен приемът. За нас беше Тетевен и Берковица. Посъветваха ме да си изпратя документите в Министерството  на горите и горската промишленост. Аз ги изпратих, но отговорът се забави много и аз изпуснах срока да ги подам във Велинград. И бях принуден да се запиша в Берковица. ...На другата година се преместих във Велинград. Там имам много приятни мигове, намерих много приятели. Този град ми остана в сърцето."

Професията "лесничей"
"Защото гората е животът, без нея и ние не бихме съществували. Тя отделя кислород, с който живеем. Не мога да си представя да работя нещо друго, вече 36 години. Всеки ден ми минава различно, имаме залесяване есен или пролет, разнообразна дейност, с всичко е свързана. Има залесяване, но то се извършва в държавния горски фонд от нашето държавно горско стопанство. Всяка година имаме залесяване на акация, топола от порядъка на 500 дка. Нашата територия е 34 000 хектара, голяма, но разкъсана територия и обхващат 8 общини. Най-голям е горският фонд в Балкана на Раковица, Подгоре, Киреево.  Най-интензивното залесяване е било от 60-80 години с иглолистни гори, най-вече от черен бор и смърч. Най-добре виреят широколистните гори в нашия край."

 Животните в горите
"Има увеличение на фазана, на дивата свиня, сега вече почти няма елен - лопатар. Не се планува отстрел на сърните, за да може популацията да се запази и увеличи. Има много хищници като чакали, които унищожават полезния дивеч. И тук идва ролята на ловеца. Преди години имахме разсадник "Алимана", произвеждахме тополови фиданки, но го закрихме".
 
Гората
"Трудно е да ползваме гората с разум и в полза на хората. Трудно е, хората имат гората като средство за огрев. Хубаво е, че гората бързо се възобновява, това е хубавото. Доста години трябват, десетилетия, за да се възстанови. Сега на гората се гледа комерсиално, а не като природа, дар Божи.  Това откъсване от земята и гората се е отразило на младото поколение. За българина гората е била  неговата душа и неговото сърце. И това откъсване е пагубно. Вече е опасно да си горски надзирател, на моменти е много рисковано.  Но всеки сам решава и да знае, че има и такъв момент. За да бъде човек лесовъд, трябва да обича гората, да има сърце за това , да носи в себе си обичта към гората. Най-хубавото в живота ми е това, че се посветих на гората. Другите неща са на втори план. Гората е хубава във всеки един сезон и има своя чар."

Приказки от дядо и баба
"Издадох книгата с 25 приказки, които ми ги разказваха баба и дядо. Много обичах да ми разказват приказки. Така спонтанно ми дойде тази идея. Да издам тези приказки в една книга, защото са част от нашия фолклор. За да се запазят за поколенията. Любимата ми приказка е "Баща и син". Всички те са уникални, защото показват човешките добродетели, които трябва да притежаваме."

 Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Моя вина" или на другите

Романът „Моя вина“ на испанската писателка Мерседес Рон на пръв поглед е пълен с клишета, характерни за романтичните истории, предпочитани от тийнейджърите през последните години. Момиче с тъмно минало среща момче с тъмно настояще. И двамата имат какво да крият. И двамата имат причини да не се харесват. Привличането, разбира се, е..

публикувано на 17.10.25 в 17:05

Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

В навечерието на Международния ден на художника ви срещаме с видинчанина Венцислав Нинков - човек, за когото изкуството не е просто работа, а път, по който върви цял живот. Венци рисува, откакто се помни. Завършил е училището по изкуствата в родния си град, където овладява различни техники - от графика и живопис до натюрморт, акварел и..

публикувано на 17.10.25 в 16:30

Пеперудената фея се превърна в един от символите на борбата с рака на гърдата

Пеперудената фея стана един от символите на Националната кампания за борба с рака на гърдата , организирана от Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата. Зад това приказно име всъщност се крие  розовият трабант на доброволеца Ина Николова от София. С него доброволката, която..

публикувано на 17.10.25 в 16:09

Без седмична грижа ще е дневният център към фондация "Уникалните деца на Видин"

От следващата година отпада една от дейностите, които се изпълняват от фондация "Уникалните деца на Видин". Няма да функционира Дневният център за деца с увреждания - Седмична грижа.  Според приетите промени, дейността не фигурира в Закона за социалните услуги, както не е включена и в Наредбата за качеството на социалните услуги, каза..

публикувано на 17.10.25 в 15:40

Актрисата Иоана Христова: Колкото по-често ходиш на зъболекар, толкова по-приятно ти става

С профилактични посещения в зъболекарския кабинет могат да бъдат избегнати по-големи проблеми. Това каза в    "Час при зъболекаря" актрисата от Държавен куклен театър - Видин Иоана Христова, благодарение на която на сцената оживява Малкото мравоядче - главният герой в най-новия спектакъл на трупата. Актрисата си спомни как самата тя е преодоляла..

публикувано на 17.10.25 в 15:31

Майка и дъщеря стоплят зимата за над 100 животни

Джулиана Цветкова и Камелия Русинова от Видин са майка и дъщеря, които посвещават живота си на това да помагат на животни без дом . Те стоят зад неправителствената организация " Четирикраки ангели " - едно малко, но изключително силно дело, родено от любов, упоритост и огромно сърце. В дома си, намиращ се в село Капитановци,..

публикувано на 17.10.25 в 15:30

Застрашена ли е свободата на словото?

Застрашена ли е свободата на словото в България? Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а..

публикувано на 17.10.25 в 14:59