Двусменната система на обучение в българските училища, въведена преди почти 50 години, е била оправдана с бума на раждаемостта по това време. Днес обаче демографската картина е друга и ражданията са намалели почти двойно, което прави двусменната система неоправдана. Министерството на образованието и науката си е поставило за цел да се спре практиката учениците да бъдат делени на две смени и да се премине към една- сутрешната, за всички ученици.
Учениците от Профилираната природоматематическа гимназия "Екзарх Антим I" се обучават в сградата на ОУ "Любен Каравелов" във Видин във втора смяна поради ремонт в тяхното училище. Анкетираните младежи са единодушни, че не искат да учат до късно вечерта:
"Определено предпочитам първата смяна, човек е по-продуктивен сутринта, а следобедните часове започва да му свършва енергията и не върши толкова работа, колкото върши сутрин... На същото мнение съм, защото ходя на тренировки и първата смяна е по-удобна за мен и за всички като цяло. Като имаме седем часа се прибираме в седем часа и десет минути и е тъмно, първа смяна е по-удобно за всички... Първа смяна предпочитаме, имаме повече време да излизаме и да пишем домашни."
Учениците са по-продуктивни по време на първата смяна, смятат и учители от Математическата гимназия:
"Двусменната е тежка, защото няма условия. Лятото тук става много горещо, невъзможно е да се учи до седем часа вечерта и е тежко за децата. В момента сме само втора смяна, от октомври месец, и децата са изморени, вечерно време особено малките деца им е много трудно, седем часа и десет минути свършва седмият час... Разбира се, че децата сутрин са по-бодри, отколкото следобед и вечер, организмът е по-податлив сутрин да възприеме, отколкото следобед. След натрупана умора след пет часа, вече лятото децата искат да играят, искат да са навън, едва ли ги озаптяваш в стаята."
Потърсихме мнението и на родителите на учениците от по-малките класове, които са първа смяна, за това каква система на обучение предпочитат:
"Нямаме избор, капацитетът от брой ученици и учебни помещения, не позволява една смяна. Който предпочита една, друго по-голямо училище с по-малко ученици. И аз съм бил на две смени, когато почне и се изпробва, тогава може да се сравнят двете. Моят ученик е малък и първа да е, и втора да е, той си седи на занималня. Трябва да минат и двете, за да има база за сравнение, но не мисля, че ще има проблем и на една смяна да са децата... Мисля, че е по-добре, защото стават рано и са по-бодри, след обяд е по-тъмно за по-малките особено и затова предпочитам да са само първа, без втора смяна."
Директорът на СУ "Цар Симеон Велики" във Видин Венци Станев е на мнение, че училищата трябва да бъдат на една смяна. Където има възможност, всички директори се стремят към едносменно обучение, посочи Станев. Според него се търсят решения как да се премине на една смяна. Има училища към, които има много голям интерес, както е в случая с "Цар Симеон Велики", и учениците са постоянна бройка, което означава, че за да се мине на една смяна, трябва да се намери допълнително място. Налагането на ограничения при приема на паралелки до три на брой ще помогне и до 4-5 години ще може да се въведе една смяна за всички ученици. Причините за въвеждането на една смяна са, че учениците са по-работоспособни преди обяд, в есенно-зимния период не е естествено децата да учат на изкуствено осветление и да се прибират късно вкъщи, посочи още Венци Станев.
За да бъде въведена едносменната система в някои училища, трябват средства за преоборудване и ремонт на сградите, в които да се поберат всички деца в една смяна. Разбира се, има и такива учебни заведения, при които има само една смяна, но те са по-скоро изключения. Сроковете и мерките за въвеждане на едносменния режим е различен за всяко населено място според демографската ситуация, материалната база на училищата и възможностите за разширяването ѝ.
Да се надяваме всички школа да преминат към едносменната система по-скоро, за да може учениците в България да бъдат улеснени, както е в много европейски държави.
За поредна година самодейците от Народно читалище "Асен Йосифов" в монтанското село Габровница се подготвят за традиционния обичай "Камила". Той съществува от 1926 година и е пренесен в селото от град Годеч, каза за Радио ВИДИН секретарят на културното средище Таня Тодорова : "По времето на войната всичко събирано от камиларския състав е..
В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане. Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..
21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..
Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..
Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува. "Моята..
Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..