Днес да простим прегрешенията на хората, за да ни бъде простено и на нас от Бога

"Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви". (Мат. 6:14-15)

"Братя и сестри,

Днешният ден би могъл да се нарече празник на мира и любовта. За вярващите хора, които поемат от утре попрището на Великия пост, този ден служи за освобождението на душата от оковите на греха и литване към духовни висоти. Ето какво ни предлага днес нашият Господ - да простим на своите ближни обидите, оскърбленията и провиненията срещу нас. Той казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".

Пътят на прошката е труден. Как практически да стигнем до нея, когато тя стои над всички наши естествени съображения? Прошката, която ни предлага Господ Иисус не е земна. Тя ни докосва, само ако имаме пред духовните си очи Него - Разпнатия на Кръст и молещ се за Своите убийци: "Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!" (Лука. 23:34). Да прощаваме можем само, ако приемем едно друго средство - любовта. За Бога и Неговите чеда важат други закони. Ние трябва да навлезем в един друг свят, който е вън от всеки егоизъм, гняв, отмъщение. Това е светът на любовта. Господ ни казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец!" Ние не размахваме тояги и не проявяваме лукавство, за да победим злото. Христовият Дух е друг. Християните са изпълнени със сила отгоре (Лука. 24:49). Те получават от Господа даровете на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). "Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява..., всичко претърпява..." (1 Кор. 13:4-7). Да покажем, че сме получили този царствен дух от Христа Спасителя, който е проникнал в цялото ни същество и целия ни живот. Наше ще бъде само желанието и старанието да следваме Господа.

Нашият народ е възприел някои неща от св. Евангелие и ги е внедрил в своя бит и традиции. Обучен от своите деди през вековете, той и досега поддържа прекрасния и затрогващ християнски обичай на този ден да си прощаваме един на друг прегрешенията. По-младите отиват при родителите си, при кръстниците си или по-възрастните от тях и искат прошка. Събират се на прощална вечеря. Целуват си ръка, пожелават си "леки и спасителни пости". Няма по-лек и резултатен пост от широко отвореното и пречистено от злоба и мъст сърце. Чуден, мил и смислен обичай на прошка, който ни доближава до Божията любов, обичай, който затрогва и хора, които са далеч от църквата.

Ето ни сега пред Господа. Пред Него да си подадем ръка. Господи, прости ни и помогни да надделеем себе си и злото в нас, за да простим на всички! Амин!“

автор: Ставр.ик. Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - защо един гениален творец и владетел на модна империя завеща богатството си на котка? След като Карл Лагерфелд почина, гръмна новината, че е назовал домашната си котка Шупет като наследник на милионите му. Защо човек, който е богат и славен, който е провел живота си изключително с хайлайф персони, човек, който е видял целия свят и целият свят е видял него, защо такъв човек ще поиска да остави богатството си на една котка? Нима това е научил от дългият си живот на тази земя? Що за послание остави Карл Лагерфелд към днешния свят?