Свидетели ли сме на отклоняване от климатичните норми?

Юни месец е най-валежният месец от лятото, а средносрочната прогноза е, че температурата ще продължи да се покачва.

"Такава е традицията на сегашния месец, а тя особено силно е изразена за Видин. Ако сега не вали, няма кога. Извадих данни от метеограмите от световните центрове. Към 4 юли ще вали при вас, а преди и след това - единствено слънце и високи температури. Още от утре ще е над 30 градуса. Минималните температури ще са между 16 и 20, а максималните стигат до 33 градуса. По-хубаво време не можем и да искаме. Видин и видинският регион са много особени, защото там се срещат Карпатите и Стара планина. Климатът във вашия град наподобява в доста отношения средиземноморския".

Изменение на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, който обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата.

"Всеки вече вижда, че тези преливни извалявания са доста по-често. Все по-интензивни са. Това означава, че климатичните промени се изразяват не само чрез високи температури, но и чрез екстремни прояви на времето. Фокусът не винаги трябва да бъде само върху температурите, а по начините, по които климатичната система реагира. Климатичните промени са резултат от природни фактори, но е и факт човешкото участие. В последните 150-200 години климатичните промени са в неблагоприятна посока. Хората напредват, а с това икономиката и технологиите. Инфраструктурата често е в риск от тези климатични промени. 

Видинчани също отбелязват, че летата стават все по-горещи:

"Когато вали постоянно, лятото е по-влажно... Прави впечатление, че всяко следващо лято е все по-горещо, а климатът влияе на хората по различен начин... Разбира се, че влияем на климата и то в лошия смисъл на думата... Преди летата не бяха толкова горещи..."

Световното население ще се увеличи до почти 11 милиарда души до края на века. Това показва нов доклад на ООН. Увеличаването на населението от настоящите 7,7 млрд. души до почти 11 милиарда поражда тревога за още по-голям недостиг на природни ресурси и ускоряване на глобалното затопляне. Евростат оценява, че през 2018-а година емисиите на въглероден диоксид (CO2) от изгаряне на изкопаеми горива са намалели значително в рамките на Европейския съюз с 2,5% в сравнение с предходната година, като по този показател България е на второ място с намаляване на вредните въглеродни емисии с 8,1 на сто. Емисиите на CO2 са основен фактор за глобалното затопляне и около 80% от всички емисии на парникови газове в ЕС. Те се влияят от фактори като климатични условия, икономически растеж, размер на населението, транспорт и промишлени дейности. Сегашната средна световна температура е с 0,85ºC по-висока, отколкото е била през 19 век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното, откакто започва да се води статистика по въпроса през 1850 г.