Странен сън кара жител на Драганица да съгради изгорения Клисурски манастир

Кметът на село Черкаски Валери Тодоров се интересува от историята на своя род и от историята на село Черкаски. Постепенно, стъпка по стъпка, успява да открие  забравени  и непознати истории за живота и делата  на неговите дядо и прадядо. Валери Тодоров  е правнук на Димитър Първанов Тропалеца, който спасява своите съселяни от страшно клане от башибозука.

"Занасям помощи на една баба Йорданка, тя вече е покойница, и тя ме пита от кой род съм. И аз й казвам. Бабата ми каза: „Ти знаеш ли, че твоят прадядо е спасил мойта баба, когато са ги водели на клане в черквата, той успява да се развърже и да избяга. И отива и известява руснаците, че са дошли турци и избиват хората- старци, жени, деца. Те оседлават конете и идват тука , води се кратко сражение, и отблъскват турците. Неговата жена е убита и той се жени втори път, за мойта прабаба, Тодора, от която се ражда моята баба Дафина. Интересното е, че намира брат си и снахата убити. Отива у тях и намира момиченцето им, то е спало и е било на две годинки. Той го взема и го отглежда като негова дъщеря. И когато става на 18 години, той  й завещава 5 дка нива, за да бъде самостоятелна. Тя се жени след това и има четири деца, сред които и тази баба Йорданка. Така моят прадядо успява да спаси хората от селото и след това единодушно е избран за кмет на селото. Той е първият кмет на селото след Освобождението.“

Кметът на село Черкаски, община Вършец Валери Тодоров продължава с интересните истории и продължава да разказва за това как неговият дядо е възстановил Клисурския манастир:

„От другата страна по бащина линия са преселници от село Драганица. И са потомци на прабаба ми, а нейният дядо е Илия Стоянов. Той сънува странен сън, в който му се явява ангел, който му казва: “Избрали сме те да възстановиш Клисурския манастир, защото е опожарен. И ако не вземеш присърце това дело, ще ти умрат и двата вола." Той го взема на майтап.  Минава седмица умира единият му вол, после и другият. Затова събира родолюбиви българи, набират средства и съграждат манастира. Излиза друг проблем - няма поп. И той остава една година да отключва и заключва храма, да го стопанисва. И така му излиза името Попов, така се казват и децата му - Йордаки Попов, вместо да се казва Йордаки Илиев Стоянов."