Чудодейното нахранване с пет хляба и две риби

"След като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша" (Мат. 14:19-20).

"Братя и сестри,

Днес светото Евангелие ни отвежда мислено в пустинята отвъд Капернаум, близо до Генисаретското езеро. Там Господ Иисус извършил необикновено чудо. Множество народ Го следвал, привлечен от словото и делата Му. Спасителят преминал на отвъдния бряг, където мястото било пусто и безлюдно. Той искал да почине с учениците Си, понеже както забелязва евангелистът, нямало време и хляб да ядат (Марк. 6:31).

Но... ето, тълпите Го намерили. Те заобиколили езерото пешком и дошли в пустинята. Не ги спрял ни знойният пек, нито дългото разстояние. Те дошли при Него с нови надежди, жадни да Го слушат и се лекуват от болестите си. Сърцето на Спасителя било пълно с милост и състрадание. Гласът Му отеквал в глухотата на пустинята, като тих, кротък повей от друг свят. Той им говорел нечувани думи за едно ново царство. Насърчавал ги, утешавал ги в страданията им. Всичко било така ясно, така просто, така истинно и приятно! На тоя народ, тъпкан от римските окупатори и лъган от самозвани и самозабравили се народни водачи, се поднасяла храна от неизчерпаем източник не само за тукашна насита, но и за вечността. Думите не секвали. Безбройни били и чудесата. Времето летяло и никой не забелязвал отминаването на часовете. Ето че последните лъчи на слънцето се скривали зад хоризонта, а никой не си отивал. Апостолите се доближили до Учителя и Му напомнили, че тези хора трябва да се разпуснат, защото се мръквало, а те са дошли отдалеч. Мястото било пусто и те трябвало да се пръснат, за да си намерят храна.

Братя и сестри,

Светата Църква ни учи да не сядаме никога на трапезата, независимо каква е тя, бедна или богата, без да се прекръстим и помолим. Да помним, че всичко, що ядем или пием, е Божие и трябва да бъде за Негова слава (1 Кор. 10:31). Бог е Стопанинът на нашата трапеза. Той благославя и умножава благата по нашите домове, в нашата Родина и в целия свят. Той ни насища, но чака и ние да дадем на онези, които се нуждаят. Амин!"

Ставр. ик. Иван Лалов Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - In God we trust или "На Бога уповаваме!" Днес националният американски девиз преживява време на възраждане. Редица щати решиха девизът да бъде задължително изписан в сградите на държавните училища. Кампанията срещна яростна съпротива като недопустима за една светска държава. Защитниците пък изтъкват патриотичния, а не верския елемент в девиза. В тази рубрика ще споделя интересни факти за прочутия американски девиз, както и мнение за неговата актуалност в съвременния ни свят.