Смисълът на живота

"Братя и сестри,

За придобивките в света може много да се говори. За материалните блага – още повече е било писано, пише се и ще се пише: и като истории на обикновените люде, и като притчи поучителни. Не казвам, че материалните придобивки са лошо нещо. Съвсем не. Но когато те станат самоцел в нечий живот, тогава човекът трябва да се отмахне от тях, ако иска да продължи да се развива. Иначе тъпче на едно място. И няма развитие, още повече – морално. С колкото повече материя се огражда някого, с толкова по-малко духовност е наситен животът му. А целта ни е ясно изказана в Евангелието на апостола Матей: "И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец." (Мат.5:48)

"Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник" (Гал.2:18), говори Ап. Павел на Галатяните. Целта на човека е да захвърли старото в себе си, като непотребна вещ и да се облече в новото.

А кое е новото ли? То е толкова просто и всеки ден ние буквално  и тромаво се сблъскваме с него. Толкова сме му навикнали, че е престъпление колко не му обръщаме внимание. А въпросното ново е изказано от Спасителя Иисуса Христа: "възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;" (Мат.22:37-39) Толкова сме свикнали, че ние вече не преживяваме чувствата си, а ги имаме. Но докато ги имаме, докато са наше притежание, ние само си вредим.

Братя и сестри,

"Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие." (Лук.18:25), разяснява ни св. ап. Лука.

Децата около нас всеки ден ни дават пример, който да следваме – да се радваме и да се смеем от сърце, а не защото така трябва. Да изпитаме истинска духовна радост, истинско благодатно вълнение, а не защото така трябва.

Докато придобиваме и трупаме предмети, които след време стават непотребни, но ние толкова сме привързани към тях, че сърце не ни дава да ги изхвърлим, няма да са валидни за нас думите на Спасителя: "Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Матея 6:21) и "ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери." (Мат.16:24-25). Амин."

В рубриката "Съвременна Библия" - освободени или окупирани сме били от съветската армия през 1944г.? Повод за гореща дискусия по темата зададе документална изложба, организирана от руското посолство в България. Заглавието на изложбата предизвика остри реакции "75г. от освобождаването на Източна Европа от нацизма".  Тълпа гневни граждани се събраха пред посолството и с викове "Окупатори!" изявиха позицията си срещу подобно тълкуване на историческите факти. Откъде произлиза това двуполюсно тълкуване? Как може едни да вярват, че на девети септември е дошла свобода, а други - робство? Отговорът не е в събитието, а в човека, който го тълкува. Как тълкуваме понятието "свобода"? Явно всеки има свое мнение. Като говорим за свобода, нека се допитаме и до Христос. Според Него истинската свобода не се придобива чрез военно-освободителни или политико-икономически процеси, а чрез... учение. По-точно чрез Неговото учение. Възможно ли е това?