Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Комощица - някогашният първенец в "Б" група, си търси футболисти

16
Снимка: Радио Видин


Днес в "Посоките на делника" избрахме да ви разкажем за село Комощица. То е част от община Якимово, намира се на 40 км от Монтана и на 140 от София. Според "Историята на Комощица", съставена от Христо Владимиров, селото е създадено през 1810 година. Първият заселник - дядо Вълко от Рогозен, пристигнал с разпореждане от Врачанския пашалък да направи ново село. Смята се, че името Комощица идва от думата камъш, както по това време наричали растящия покрай реката папур. След Освобождението селото бързо се разраства и през 1893 година населението надхвърля 1200 души.

На пазар в Комощица. Снимка: Радио ВидинКакъв е животът днес в Комощица, провери Николай Хараламбов.

"Никаква работа няма, по никакви социални програми. Излизаме по чужбина за няколко месеца и се връщаме, издържат ни пенсионерите. Никакво развитие няма. Имаме една кооперация, където работят 20 човека, имаме мелница, ама 4-5 работника са от селото, администрацията е от града...
На мен много ми харесва, но не живея тук, идвам за почивка...
Няма работа в Комощица, има една ферма, в която работят малко хора. Едва оцеляват хората по нашия край. Трудно се живее...Имаме нужда от много неща, да се отвори някакъв цех за младите хора, за да стоят тук. Няма ли работа, няма перспектива, няма живот... Селото има някаква устойчивост, в сравнение с други миграцията е по-малка. Има трима земеделски производители, които се развиват успешно. Газопроводът минава съвсем наблизо до Комощица, което също е една перспектива за селото. Както се вижда, има живец..."

Кметът на Комощица Росен Илиев. Снимка: Радио Видин
Около 900 души е населението на Комощица. Част от младите са в чужбина, останалите са заети в кооперацията, която е основният работодател, обясни от своя страна кметът Росен Илиев:

"Между 850 и 900 души са, лятото стават повече, има такива, които се прибират да живеят лятото тук. Но тенденцията не е много добра, закрихме училището преди 4 години. Младите все още се задържат в кооперацията. Там работят 84 човека и това е, което ги задържа тук, иначе доста по-малко да сме. Останалите се надяват на програми към Общината, друг поминък тук няма. Най-големият земеделски производител е кооперацията, тя обработва почти цялото землище, мисля, че са 28 000 дка. Има още двама, които се занимават, но при тях работната ръка е малко. Има хора, които са на подписи, програмите са ограничени, няма как да обхванем всички. По принцип от цялата община, в Комощица е най-малката безработица..."


Заради нелегални превозвачи, които подбиват цените и автобусите са на загуба, Комощица е без междуселищен транспорт. Ремонтът на уличната мрежа е друг въпрос, който трябва да бъде решен, обясни кметът:

"Инфраструктурата е най-важното нещо за едно село. Каквото можем, правим. Миналата година заделихме всички средства, които ни се отпускат за ремонт на улици, изкърпихме поне асфалтираните улици. Тази година има заделени 13 000 лева и ще започнем да караме камъни. Асфалт вече е трудно в тези времена да се сложи на улиците. Преди 5 години по проект на Община Якимово е асфалтиран част от пътя до Комощица. Другият участък е на община Лом. Надяваме се,
г-жа Пенкова участва по различни програми, мисля, че щеше да минава проект, да можем  да асфалтираме и този участък. Автобуси не минават от доста години, правихме какви ли не опити с полиция, с ДАИ, но е невъзможно да спрем нерегламентираните таксита. Преди 6-7 години пуснахме нова линия, човекът каза, че ако 6 месеца няма печалба, няма как да стане. Отказа се, нямаше как да спрем тези хора да возят с частните коли. Няма човек, който да се съгласи на този етап, да пусне линия при условие, че ще е губеща..."


От миналата година се почиства коритото на реката, която при проливни дъждове и високи води залива частни дворове. Работата продължава, обясни Росен Илиев:

"Миналата година се подобри един участък, тази година - също. Да се надяваме, че до есента ще има още един транш, който ще може да усвои общината и да продължим с почистването, защото реката минава през селото и доста се беше замърсила. Това е река, която извира от съседните села и минава през Комощица, на нея са изградени няколко язовира. Доста грижи ни създава през пролетта. През годините правихме много подписки, събирахме жалби от хората. При силни дъждове заливаше половината от дворовете, затова се наложи по бедствия и аварии да се отпуснат пари и да се подобри речното корито."

120 години от своето основаване отбеляза местното читалище. Снимка: Радио Видин
120 години от своето основаване отбеляза в края на август народно читалище "Владимир Гаврилов Ваков" в Комощица. Историята на читалищната дейност започва с учителите Игнат Марков и Васил Стойчев, разказа секретарят на читалището Емилия Кирилова:


"Сведенията за двамата са много оскъдни, но все пак е известно, че на 31 януари 1899 година те свикват общоселско събрание и основават първото читалище, наименувано "Самосъзнание". Първите културни изяви са театрални представления. В тях участват жители на Комощица, които нямат почти никаква подготовка...През 2015 година закупихме инструменти за оркестъра, който функционира в момента. През послдните 15 години имаме и детски танцов състав, носещ старото име на Комощица - "Камъшица"".

Библиотеката при читалището продължава своята дейност и постоянно обновява своя фонд. През последните години постъпват много дарения, добави библиотекарят Марияна Йосифова:

"9 500 тома имаме, като над 3 000 тома са дарения. В последните години имаме много дарения. Наскоро получихме от Дора Владимирова, на писателя Христо Владимиров, той е написал "История на Комощица". Ние на юбилея поканихме наследниците на видни личности от селото, повечето се отзоваха и направиха много дарения..."


Сградата на читалището се откроява сред останалите в центъра на Комощица. Тя е голяма и красива, санирана преди 4 години. За 120-годишнината миналия месец е обновено и подовото покритие в салона.

През 30-те години на миналия век в Комощица сформирали футболен отбор. Началото на местния "Левски" поставил арменецът Киркор Бенон, който пристигнал със семейството си от Русе. През 1954 година отборът бележи най-големия си успех, достигайки до "Б" републиканска футболна група. Част от отбора през годините е и нападателят Стоян Кирилов. Той започва спортната си кариера през 1963 година и заедно с "Левски" Комощица се класира на първо място в зона Мизия:

"Имаше голямо уважение, селото беше много запалено по футбола. Треньори сме имали все добри от "Левски" София, от "Славия". Помня последния - Тодор Стефанов, той е възпитаник на "Славия". Тогава идваше един Борислав Янкулов от Сандански. Квалитетна работа беше - всичко се пише, чертае се на дъската, обяснява се как да се започне, ако противникът ни вкара гол, как да обърнем играта... Имахме екипи, главният домакин на "Левски" София Кирил Калинчев беше от нашето село. Той ни снабдяваше, след това си правехме екипи във фабриката в Попово. Отказах се на 33 години, това са много години за един футболист."

И футболът, и автобусният транспорт вече са част от историята на Комощица. Снимка: Радио Видин
Въпреки че футболът носи много радост и слава на Комощица през миналия век, днес селото не може да сформира отбор, обясни кметът Росен Илиев:

"Осем години имахме отбор тук, тази година няма да има, тъй като финанси има за издръжка  на отбора, но няма футболисти. Младите, с които отначало имахме 2 отбора само от Комощица - 22 момчета, постепенно си намериха работа на друго място и тук останаха 4-5 . Стадиона поддържаме, ремонтирахме сградата, която беше пред разпад. Той е в състояние за провеждане на мачове, стига да има футболисти, които да имат желание да участват в отбора. Много трудно става. Търсим хора в Монтана, Лом, от съседни села, вече човек е толкова загрижен за това да изкарва хляба си, че не му се играе футбол."


Освен с футбола местните се гордеят с постиженията си в конния спорт, щангите и гимнастиката и се надяват следващите поколения да ги продължат.

Още за живота в Комощица може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

След пет години една трета от работещите в болницата във Видин ще са пенсионери

Средната възраст на лекарите в страната е над 50 години, а в 13 области в страната, сред които и Видин, по данни на Българския лекарски съюз, над половината от лекарите са на повече от 61 години. Прогнозата е за тежка криза в здравеопазването след 10 години. Във Видин основната част от лекарите, добили специалност са в..

публикувано на 04.12.24 в 16:31

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45