Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Tърговска или контролна дейност се е осъществявала при кастел Алмус, сочат откритията на археолози

| обновено на 30.09.19 в 13:47
Снимка: Валери Стоичков


Нови данни за римското военно и политическо присъствие на Долния Дунав събраха археолозите, които проучват античния кастел Алмус при град Лом. Археологическите проучвания на ранноримския военен лагер, античен и късноримски кастел се проведоха в екип д-р Юлий Емилов - главен асистент в СУ "Климент Охридски" и ръководител, със заместници Владислав Живков от НАИМ при БАН и Валери Стоичков, уредник в Историческия музей в Лом. Разкрити са войнишка барака, военен лагер и казарма, разказва Валери Стоичков.

"Проучванията на кастела са провеждани в периода 1986-1990 година и бяха възобновени отново през 2015 година. Някогашното ранновизантийско селище представлява важен укрепен пункт при долния лимес на Дунав. Подобно на Рациария и Бонония, Алмус също е място с ранно присъствие на римски военни части. Съсредоточихме се през лятото в проучване на ранните периоди от развитието на Алмус. За първи път имахме възможност да разкрием ранните пластове. В пластове от средата и втората половина на I в. се разкриха част от ранна крепостна стена, улица с канал и разрушена войнишка барака – контуберниум. Сградата е унищожена от силен пожар. В горелите останки от сградата е открита  златна фалера, отличие на висш военен, както и фрагменти от луксозна керамика (тера сигилата) с италийски, галски и източен произход. Откроява се и откритата керамика. Легионерите са получавали високи заплати, имали са висок стандарт на живот, свидетелство са откритията от луксозен материал".

Разкопките при Алмус са част от Археологическо лято 2019. Проучванията са финансирани от Министерството на културата и Община Лом. Оценяваме работата си като успешна, защото не се надявахме да разкрием толкова добре съхранени пластове, продължи Валери Стоичков и допълни:

"Над ранния военен лагер са проучени руини на представителна сграда от II – III в., която е имала стени с мазилки, оцветени в помпеанско червено, жълто, зелениково, бяло. Обитателите също са имали висок стандарт, така да кажем. В сградата със стенни мазилки и масивен керемиден покрив, вероятно се е извършвала търговска или контролна дейност. За това свидетелстват откритите оловни тежести за везни (екзагии), които съответстват на римската система на измерване, основана на либрата (328,9 г.). Нашите данни свързваме с известието, че тогавашният Алмус е най-западната точка на Илирийския митнически комплекс. През втората половина на III в. постройката е засегната при нашествията на готите в тези части на Римската империя. Завърши проучването и на голяма постройка, която най-вероятно е изпълнявала функциите на казарма през IV до първата половина на V век. Нея я регистрирахме още през 1990 година. Завърши проучването и на голяма постройка, която най-вероятно е изпълнявала функциите на казарма през IV до първата половина на V век".

Резултатите и най-ценните находки ще бъдат представени на изложбата "Българска археология 2019", която ще бъде открита през февруари догодина.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50