Соня Валери от Видин: Аз съм човек, който търси щастието

публикувано на 05.10.19 в 19:45

Снимка: Радио Видин

Соня Валери в ''Калейдоскоп'', 05.10.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" тази събота ви срещам със Соня Валери от Видин. Тя е една усмихната и очарователна млада дама, която има много мечти, свързани с бъдещето на родния град и на младите хора тук. Соня е дете на прехода, родена е през 1986 година. От първи до осми клас учи в СОУ "П.Р. Славейков", продължава образованието си в Техникума по облекло и хранене, специалност "Моделиер- конструктор". След завършването на средното си образование се установява във Варна. Там започва работа като стажант-репортер към местната телевизия и така започва нейната практика в медиите. Няколко години Соня живее в Англия, после в Италия. Фамилията, която Соня променя от Валериева на Валери, ѝ дава предимство в Италия, защото италианците смятат, че тя е италианка и това ѝ отваря вратите за модните агенции.

Това лято, Соня заедно с видинчанина Филип Захариев правят нестандартна фотосесия. Снимат на различни места във Видин. Соня е облечена в красива българска народна носия. Тя позира пред сивотата и грозотата на изоставения завод за гуми, снима се с отрудени и бедни хора, които живеят в краен квартал на града. Идеята на автора Филип Захариев е да покаже другата България, изоставената, обеднялата, и в същото време скъпа и мила на всички, които са родени и израснали в нея.

Детството
"Беше много прекрасно детство, спомням си с усмивка за тези години, това бяха уникални години. Видин беше пълен с млади, интересни и талантливи хора. Много хубави са ми спомените, защото се живееше много добре. А сега е много занемарен и много ме боли за това.
Аз си мислех, че съм забравила да шия, но не, малко като колелото е, дори да сложиш нещото в едно чекмедже, като го извадиш, се оказва, че го помниш. Имам си машина и мога да си ушия всичко, което си поискам. И съм много щастлива, че избрах това, защото една жена трябва да може да шие."

Интересите
"Винаги съм искала да се занимавам с неща в сферата на шоу-бизнеса. Даже се подготвях за актриса. Но всичко се преобърна буквално за две седмици. С една приятелка решихме да отидем да живеем във Варна, където живееше нейната сестра. Веднага, за много кратко време проявиха интерес към мен от телевизия Варна. Там бях стажант-репортер към новините. Но аз си се представях в по-развлекателни предавания. Бяха ме забелязали от МСАТ, така започнах да работя за тях, в началото в развлекателни предавания, а след това ме взеха в новините. Много се притеснявах как ще се справя. Подходих много отговорно и се справих добре. После се влюбих и заминах за Лондон. Изоставих целия този живот, който обичах, изоставих работата си, Варна, морето, което обожавам. В Лондон имах проекти, които не се осъществиха, но научих английски с бритиш акцент. След две години се върнах в България. И продължих в сферата на шоуто, в различна роля. Участвах за кратко в шоуто "Комиците". Върнах се отново във Видин и работих в Телевизия Видин. След това заминах за Италия. Така и не записах висше образование. Смятам, че моят опит да пътувам, да уча езици, да работя в телевизията ми дава много като опит. Това за мен е училището на живота."

Италия
"Заминах за Италия, защото се влюбих. Аз следвам моите любови. Там нещата ми се развиха по много различен начин. Не можех да правя същото, което правех в България, защото не знаех езика. Трябваше ми време. Ориентирах се към други неща - започнах да се занимавам с мода. Предизвиках интерес в тези модни агенции, понеже бях ново лице, различна съм от италианките. Обожавам да се снимам, това ми е любимото нещо."

Проектите
„Това беше нестандартна фотосесия. Филип искаше да покаже и другата страна на България и в случая Видин, който в момента, за съжаление, е доста занемарен и на нас ни е тъжно. Спомняме си с умиление за това как хубаво се живееше. Искахме да покажем тази България, която е тъжна. Затова избрахме тези локации. В "Селището“ беше много емоционално. Просто ние променихме един обикновен ден на тези хора. В момента, в който слязохме ние се представихме и им обяснихме за какво сме там. Българите ни гледаха лошо, ромите ни приеха с усмивка и искаха да ни помогнат. Самите дечица бяха най-щастливите на света, те ме гледаха като фея от Космоса, пипаха орнаментите на носията , гледаха ме с любов и умиление и бяха много щастливи. Почувствах много контрастиращи чувства - хем се чувствах горда българка, хем ми беше тъжно, защото това, което ни заобикаля е тъжно. Решихме да си измислим други проекти. Първата идея беше за панаира, за това как изглежда в нашите очи. Да видим панаира като лунапарк, с много цветове, усмивки, въртележки и захарен памук. Вторият проект с момичетата беше в Кръстата казарма, стил Мария - Антоанета, който се преплита с 21 век. Идеята беше, че е много хубаво да ходиш на музей и да се връщаш във времето така че "Деца, ходете на музей!"

Повече може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Соня Валери от Видин: Аз съм човек, който търси щастието

Галерия

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Видински ученици разработват бизнес идеи

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

95 години навършва железопътната гара в Зверино

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

За БНР

Радио Видин