Телесната и духовната слепота

"Прогледай, твоята вяра те спаси." (Лука 18:42)

"Много неща, когато се обединят, са полезни. Но разделени, стават негодни, дори унищожителни. Същото е и с вярата и любовта. Обединени, те чудотворят, а разделени - съблазняват и причиняват зло. Това се вижда и от неделното свето литургийно Евангелие (Лука. 18:35-43).

Иисус Христос се приближавал до град Йерихон, разказва св. апостол и евангелист Лука, и близо до градските порти Той извършил едно от последните Си чудеса. Сторил още едно добро на страдащото човечество. Древен обичай било до градските порти да стоят бедните и страдащите люде и да просят милостиня от жителите и гостите на града. Сред тези хора при входа на Йерихон стоял и един слепец. И той също се надявал на любовта и състраданието на минаващите, но не предполагал, че ще получи такава голяма милост. Като чул шума от приближаващите се хора, попитал какво става. Отговорили му, че минава Иисус от Назарет. Слепецът знаел за Иисуса Христа. Той бил чувал за дивните чудеса, които Христос вършел, за благодеянията, с които обдарявал страдащите, за славата, която се носела за Него по цялата страна. Всичко това събудило у слепеца радостна надежда. Забравил за милостинята, която очаквал да получи, и с всички сили завикал: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" Но народът, който съпровождал Иисуса Христа, както и излезлите да Го посрещнат, негодували и смъмрили слепеца да замълчи. Ето как в този момент у тях действала само вярата, но любовта отсъствала. Целият народ вярвал в Него, защото бил свидетел на чудесата, които Той извършил. Радвал се на прекрасните думи, които излизали от устата на Спасителя. Народът вярвал, но неговата вяра била външна, била повърхностна. Вярата била отделена от любовта.

Колко християни днес декларират своята вяра, но за голямо съжаление любов нямат. Колко много хора на думи вярват в Христа, а са безразлични към ближните си. Колко днес отиват в храмовете и външно изразяват вярата си, а обещанията, които са дали при своето Кръщение, изпълняват формално. Колко много християни пренебрегват нуждаещите се и не ги подкрепят дори с добра дума. Това разделяне на вярата от любовта е истинска катастрофа. То убива всеки пост и молитва. Умъртвява всичко. Всяка добродетел.

Ако наистина искаме да обновим духовния си живот, трябва да се изпълним с истинската Христова любов. Само тогава и ние като Йерихонския слепец ще видим истинската Светлина и сами ще бъдем светлина на света. Дай, Боже, да бъдем тези носители на светлината, та хората, като видят добрите ни дела, действащи чрез Христовата любов, да прославят нашия Отец, Който е на небесата. Бог да помага на всички ни. Амин."

В рубриката "Съвременна Библия" - в Деня на Библията да зададем въпроса: "Губи ли нещо човек, ако не чете Библията?" Масовата съвременна култура е ориентирана към един отговор - не! Много хора успяват в живота, без да са прочели и един ред от Божието Слово. Българската политическа и бизнес класа изобилства с подобни личности. Някои умни и успешни хора пък, са чели Библията, но са я отхвърлили, като да речем Алберт Айнщайн. Геният я обявил за сборник благочестиви митове и легенди. Разбира се, тези мнения ги знаем. Много често знаем какво е казал Айнщайн, но не знаем какво е казал Бог. Точно затова е редно да четем Библията. Там разбираме какво говори Бог. През вековете, та до днес, вярващите хора, които четат Библията са открили нещо много важно. Открили са, че Бог може да им говори лично чрез нея. Хората, които не четат Библията не знаят това. Затова аз вярвам, че отговорът на зададения въпрос е: "Да, човек губи, когато не чете Библията!"