Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100-годишната баба Севда: "Харесва ми да съм тук и сега"

Снимка: Радио ВИДИН

Столетник е днешният "старейшина". Баба Севда - така я познават там, където живее - село Въртоп, община Видин. На 16 ноември тази година баба Севда навърши 100 години, а близките й организираха мило тържество.
 
Въпреки тежестта на стоте си години, баба Севда е запазила завидна памет. Малко трудно, но увлекателно разказва за живота си, от който твърди, че е много доволна. Учила е в училището в родното си село Извор и все още разказва за нещата, които е научила там. От млада обича да плете и със сълзи на очи се похвали, че е изплела за сватбата на внука си 80 кърпички. Това остава единственото и любимо хоби - плетенето. Спомня си Втората световна война и с интерес ни разказа как с момите от селото са тичали по преминаващите войници.
 
В момента баба Севда живее с 80-годишната си дъщеря Цветана и 62-годишния си внук- Емил. Смята, че освен че се грижат за нея, най-важното е, че й правят компания. 

"Лошо, добро- тука съм... Ние сме били 4 сестри, майка ни е умряла млада, баща ни ни е отгледал. Баща ми е починал на 95 години, пушил е, пил е, всичко редовно и пак е доживял до толкова. Аз се ожених първия път, заварих много добро семейство, роди ни се дъщеря, и той след 5 години почина от пневмония, едно време не се лекуваха така, както сега. Ожени се и дъщеря ми, стана голяма, почнаха да я искат момчета, тя не иска да се ожени, аз не искам да я давам. Аз съм на 100, дъщеря ми на 80, внук ми на 62, неговия син на 40...

Баба Севда не отказва чаша вино с лимонада и казва, че няма нищо лошо в това, стига да се пие с мярка. За пушенето обаче е категорична: 

 "...Не позволявам да се пуши покрай мен. И на младите бих казала- моля ви се намалете тия цигари, за да сте живи и здрави! Баща ми пушеше, но не ни даваше да пушим... 
Може да съм била бедно чедо, но не съм гладувала, нито жадувала, щастлив живот съм живяла. Господ ли ме обича, хората ли ме обичат.. Работила съм всичко- и женска и мъжка работа, всичко съм правила. Едно време не сме ходили така по барове, по сватби, кръщенета- не съм ходила, гледала съм си детето..."

Допреди 4 години баба Севда е помагала за домашната работа, но след злополука остава в инвалиден стол. Сега най-много и липсва движението, наслаждава на всичко само с гледане:

"Преди четири години паднах и си счупих крака и оттогава съм на този стол, седя по цял ден... Липсва ми да излезна в градината, да се позанимавам с нещо е така просто да ми мине времето. Кога ми беше рождения ден само седях и гледах, бяха ме завели на заведение, хубаво беше, деца с носии ми играха, аз плаках, карат ме да ям, не искам да ям, искам само да гледам, тука по улиците на село никой не минава, ето това ми липса. "

И на сто години баба Севда продължава да харесва хубавата музика и новините:

"Имах радио- без музика не можех, и сега обичам. Цял ден слушам новините, гледаме телевизия, не ме интересуват много филмите, обичам новините...." 

Обичанa от близките си е баба Севда, не се оплаква от грижи и внимание. Признава, че много би искала да стои в града и просто да гледа, да гледа как хората минават, защото казва, че на село й е малко скучно. А на въпроса ми, от какво се страхува човек, когато зад гърба си има сто години, тя ми отговори: 

"Страх ме е само от това, че може да не се събудя, обичам живота, харесва ми да съм тук и сега."

Цялото интервю с баба Севда чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20

Видинското читалище „Цвят” отваря врати за посетители

Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище.  Информационният ден на отворените..

публикувано на 27.09.24 в 15:57

Видин ще е домакин на фестивала "Здравей, Здраве"

Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин".  "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..

публикувано на 27.09.24 в 15:55

Георги Кузманов - библиотекарят с интересно хоби

В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..

публикувано на 27.09.24 в 14:59

Владимирово - селото, където традициите срещат надеждата за бъдещето

Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..

публикувано на 27.09.24 в 11:45

Виктория Топалска представя книгата "По(д)правки" във Видин

Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..

публикувано на 27.09.24 в 11:09

Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път:  "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....

публикувано на 26.09.24 в 16:39