Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Искрен Красимиров: Децата са искрата, която ще запали пожара на промяната


Патриотична обиколка в училищата у нас и в чужбина направи д-р Искрен Красимиров - режисьор, актьор и преподавател в НБУ. "Незабравимата България" е името на проект, обединяващ уроци по родолюбие чрез художествено-документални филми, лекции, беседи и дискусии, започнат преди години и събиращ цялата възрожденска история. Той е следствие от филмите на родения в Мездра автор за националните ни герои Ботев, Софроний Врачански, Паисий, Иван Вазов, Левски, Райна Княгиня, Захарий Стоянов и Освобождението на България.

"Тримесечната ми обиколка започна на 6 септември - от Германия, та през Австрия, Чехия и Великобритания, за да стигна до над 100 български училища, детски градини, читалища, музеи, театри и кина у нас. Над 100 хиляди деца, заедно с техните родители и учители, гледаха подготвения от мен спектакъл - най-новия ми, обединяващ откъси от всичките ми досегашни трудове. В моя роден северозападен край посетих Чипровци, Враца, Монтана, Белоградчик и Мездра. Видях и почувствах голямото вълнение от страна на децата - такова, каквото изпитвах и аз. Днес сякаш е мода да се вълнуваме от всичко, но не и нашето, родното. Затова се опитвам да предам традиционните, изконните български ценности - да върна младите към уважението на историята и семейната институция, зачитането на праотците и учителската институция. Не просто с уроци и разкази, а с пример и насърчаване, искам да покажа същността на добротата".

За да засили чувството за самосъзнание и принадлежност, режисьорът избира заглавието "Българска дружина планина повдига" за своя филмов спектакъл.

"Българската поговорка казва, че сговорната дружина планина може да повдигне. Затова децата трябва да се уважават помежду си - това е пътят към изграждане на общество. Нуждаем се от обединение, търпимост, уважение и чиста обич. Боли ме, че българската нация е синоним на разединение - нещо, което не можем да твърдим за съседните държави. Днес родолюбието се изразява в правенето на селфи с националния флаг, когато дойде датата. Патриотизмът е всеки ден да правиш по нещо малко. Нито един политик не прочете какво ни завещават думите на Ботев и Левски: уважение, равноправие, обич. Всички сме едно, щом сме родени в България. На първо място трябва да сме българи, а чак след това европейци и космополити. Отгоре ни наблюдават онези герои, които достойно живяха и гинаха за родината. Нашето величие е резултатът от техния подвиг. Нека не се срамуват от нас".

Основна цел на историческото образование трябва да бъде децата да се асоциират с героите, за да ги разбират. Затова Искрен Красимиров избира да ги въвлича в историческото действие, вместо да им изнася лекция. 

"Фигурите от Възраждането са обикновени хора, такива от плът и кръв - с техните грешки, с мечтите и терзанията в душите. Величието им се крие в тяхното несъвършенство. Левски и Ботев са предадени от наши. Не можем да твърдим, че сме народ от предатели заради няколко души, които не са били достойни за родното си потекло. Историята не е единствено в паметниците, както и не е достатъчно просто да се поклониш пред такъв монумент. Историята е "писана" чрез действията и животите на плеядата храбреци. За да привлека и обхвана цялото внимание на аудиторията, аз въвличам учениците в спектакъла. В българското училище се преподава за Паисий чак в 11 клас. Ето го примера за сбърканата системата: на 18 години не си разбрал за делото, не си запознат с героите и ценностите, за които са се борили. От ранна детска възраст трябва да разказваме на децата, да им показваме, да търсим техния интерес. Само така ще осъзнаят, че добродетелта означава морално превъзходство".

Следващото поколение ще изгради новата България, на мнение е Красимиров. Да обикалям по градовете, да възпитавам патриотизъм, връщайки децата към националните им корени, е моя мисия, казва още режисьорът. Именно затова памет нашенска е най-важният синоним на родовата памет, която е първата крачка към осъзнаването на родовата чест - онова "цвете", което не се се продава, подарява или заменя. 

"Вярвам, че интерес към общонационалното е невъзможен, ако преди всичко няма отношение към собствената родова памет. Давам пример на децата със самия себе си. Аз разбрах едва когато завършвах училище, че дядо ми е бил съмишленик на Ботев. Всичко започва от семейството - стига да се разровиш, юнаци и герои е имало. Първата стъпка е да осъзнаеш, че твоята собствена кръв е била част от делото. Редица са запечатаните в съзнанието ми случки с ученици през годините: един третокласник веднъж каза, че уроците в училище не са толкова интересни. В Раднево едно момиченце се разплака, защото убиха Христо Ботев във филма. Обясних и, че той не е безсмъртен, но завинаги ще е жив в нашите сърца. Насетне бъдещето зависи от децата. Каквото посееш, това ще пожънеш. Това е моята причина да съм се посветил на това дело. Добрият пример трябва да бъде даден, за да бъде осъзнат. Затова аз ще продължа да инвестирам в младите лица, които все още не са загубени, за разлика от предходните поколения. Апостолската дейност е да припомним за изминатия исторически път, който сам показва какво е добродетел и ценност. Огънят днес може да е изстинал, но не е угасналЛевски и Ботев са осъзнавали правилно, че Просвещението води след себе си политическата свобода, не обратното".

"Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души. О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена", пише през ХХ век епископ Константин. Апостолът на свобода преживе изрича символичните думи, че "Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш".

Не е достатъчно да не забравим завета на нашите предци, борили се за мир и за демокрация, за просперитет, за хуманност и добросъседство, за благоденствието на България в общността на демократичните европейски народи. Общата национална кауза е във високия морал - същият, който неуморно Искрен Красимиров възпитава в децата. 

България никога не е била малка - нито като народ, нито като интелект и култура. Народ, който забравя постиженията си обаче, се превръща първо в тъпла, а после в стадо. Нашето стадо от години е тръгнало към пълното си национално обезличаване. Вината е в общата безпросветност. По-добре късно, отколкото никога, завърши Искрен Красимиров.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Деца, използващи вейпове

За риска от употребата на вейп сред младите хора и какво не разбират родителите

Младежи се пристрастява към никотина чрез пушенето на така наречения вейп - електронна цигара с течност, съдържаща никотин, примесен с ароматни вещества. До тях достигат и такива със забранени субстанции като хексахидроканабинола, а за употребата им се заговори след инциденти, един от които с фатален изход.  Проблемът не е от скоро и бумът им сред..

публикувано на 07.02.25 в 17:21

Спират ли шофьорите на пешеходни пътеки?

Днес ще си говорим за безопасността по пътищата, най-вече в градска обстановка. Зимните месеци са едни от най-опасните за движението заради лошото време и по-голямата продължителност на тъмната част от денонощието. Поводът за репортажа ни е случка, която беше споделена в социалните мрежи от видинчанин. Ето какво написа той:  "Добър вечер!..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

Романът "P.S. Убийците" - различното криминале

През 2010 г. Америка среща Европа, когато Джеймс Патерсън (автор на бестселъри №1 в САЩ) и Лиза Марклунд (автор на бестселъри №1 в Швеция) обединяват усилия, за да създадат пикантен, задъхан и завладяващ трилър в духа на най-добрите традиции в жанра. Резултатът е романът „P.S. Убийците“. Шведската журналистка Деси Ларшон получава в..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

От хоби до професия: Мадлен Рачева и магията на фотографията

"Професия хоби"  днес ни запознава с хобито на Мадлен Рачева от Видин , която е от онези хора, които успешно съчетават страстта си с професията си. От малка тя е омагьосана от света на фотографията и въпреки че започва като любител, с времето хобито ѝ се превръща в сериозно занимание, което разкрива пред нея нови светове и възможности. Днес..

публикувано на 07.02.25 в 16:00

Малко кученце с голямо сърце: Как Капучино спаси Кристина

В днешното издание на "97 лапи и 1 опашка" ще ви представим нещо супер сладко, което не можем да изпием, но пък го обожаваме - и това е… Капучино! А не, няма да пием капучино, ще се наслаждаваме на едно от най-невероятните кученца, които са били гости при нас. И не, не е случайно, че се казва Капучино - цветът му е кафяв, а породата му е Той..

публикувано на 07.02.25 в 15:30

19 семейства с дългогодишен брак ще бъдат наградени в Белоградчик

Над 40 общини се включват в 14-то честване на Седмицата на брака в България, която отбелязваме от 7-и до 14 февруари. Събитията и инициативите имат за цел да подчертаят значението на стабилните семейни отношения и да предоставят възможности за вдъхновение и подкрепа за съвременните семейства. Седмицата на брака е повод за съпрузите да..

публикувано на 07.02.25 в 15:05

Февруари- време за засаждане на разсади

Обикновено през февруари започва подготовката на разсади. От качествения разсад до голяма степен зависи и добрата реколта. Има ли тънкости и стъпки, които да следваме при производството на разсад за пипер и домати- съветите в "Земята, която ни храни" са от агронома Янислав Цветанов: "Първите стъпки, които трябва да се спазват- качествени и..

публикувано на 07.02.25 в 13:07