Бъдни вечер е

На 24 декември християните отбелязват Бъдни вечер. В България празникът е известен още като Малка Коледа, Крачун, Мали Божич. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден. 

В един от най-светлите семейни празници - Бъдни вечер, народът ни има отколешни традиции и обичаи, които неотклонно се спазват. Жилището се почиства и украсява, готвят се някои ястия за празника. По стара традиция преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

"Бъдни вечер и Коледа, са може би едни от най-хубавите и топли празници. Защото точно тогава семейството се събира около трапезата и всичко онова, което се прави кара дома да ухае на щастие. Празничната трапеза на Бъдни вечер, както всички знаят е постна.", каза за Радио ВИДИН врачанска домакиня, подготвяйки се за празника.

На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания - нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.

Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара. В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве.

Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Всеки от семейството трябва да опита от всяко от ястията, за да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува.
Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. 

Вярва се също, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена.