Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минковски юнак


Епохалното прозрение на гениалния поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер Христо Ботев, което казва, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." увековечава завинаги святата кауза на плеядата смели българи, днес често забравени. Това е цената, която героите заплащат, за да живеят вечно, да станат имената им символи и легенди в една история, която тачим и обичаме подобно своя религия. 

Героична е пролетта на 1876 година за България. Прeз месец май, вcлeдcтвиe нoвинaтa зa Aприлcкoтo въcтaниe, Бoтeв зaпoчвa дeйнocт зa oргaнизирaнe нa чeтa. Oт Гюргeвo ce кaчвa c чacт oт чeтaтa нa кoрaбa "Рaдeцки". Четата наброява над 200 добре въоръжени и подготвени четници.

Нa 29 юни, прeoблeчeнитe във въcтaничecки дрeхи, чeтниците зaвлaдявaт "Рaдeцки". Капитанът е принуден дa cпрe пaрaхoдa нa някoлкo килoмeтрa зaпaднo oт ceлo Кoзлoдуй. Хриcтo Бoтeв и чeтaтa му cлизaт нa бългaрcкия бряг в бoeн рeд c рaзвятo oт Никoлa Cимoв- Курoтo знaмe, цeлувaт рoднaтa зeмя и тръгвaт към бeзcмъртиeтo

Над 100 смели българи дават живота си срещу насрещния поробител. Рaзгрoмът нa чeтaтa бeлeжи крaя нa Aприлcкoтo въcтaниe, нo подвигът и трaгичнaтa гибeл нa вoeвoдaтa Хриcтo Бoтeв и неговите съратници ocтaвят дълбoкa cлeдa в нaрoднaтa пaмeт.

Един от верните сподвижници на Христо Ботев е Никола Минков. Дружбата ги свързва още в Румъния, където Ботев се озовава през 1867 година, разказва Искрен Красимиров, праправнук на радетеля за свобода от Долна Кремена.

"Когато бях на около 20 години, внезапно ме изненадаха с новина, оказала се голяма промяна за моя живот. Разбрах, че мой праотец е бил Ботев четник, близък съратник на големия българин. Прапрадядо ми Никола Вълчев Минков познавал Ботев от Влашко, а впоследствие го последва и към Голготата. Любомир Минковски, известният художник, който е мой дядо, ми разказа историята на нашия род. Нарисува и негов портрет по спомени на роднини, тъй като няма запазена снимка. До онзи момент не се интересувах от историята ни, от славното българско минало".

Тежко е сражението с черкези и башибозуци на Милин камък на 18 май. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов- Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов- Перо Македонеца- е прострелян в коляното. Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Никола Минков е един от тези, които решават да следват завета на Ботев и след неговата смърт, продължава разказа си Красимиров.

"Когато Ботев за пръв път видял дядо ми във Влашко, възкликнал е, че има нужда от такива юнаци - високи, здрави, плашещи и без оръжие турчолята. След разгрома на четата, след убийството на Ботев, дядо Никола се спасява и продължава да следва завета на Ботев, тръгвайки с четата към Сърбия. В Пирот е предаден, изпратен е във Видинския затвор, след това в Русенския, докато не стига в Диарбекир с влак. След Освобождението се връща в родното село Долна Кремена. Различни са сведенията на колко напуска този свят - или на 46, или на 48. Последните му дни са били такива, каквито на повечето борци за свобода - бедни, мизерни, нещастни. Хората, давали мило и благо за България, или издъхват в изгнание, или се връщат, но правителството на Стамболов им отказва пенсии и почести".

Наследниците на дядо Никола се поклоняват пред неговата памет със стихотворение, написано от Любомир Минковски. 

За него спорят две Кремени,
във Долна или Горна се родил?
Ала по-важното за мен е,
че във рода ни прапрадядо бил.
По-важно е, че станал мъж корав
и вадел камъни от кариерата,
в калта  натикал турчин вироглав
и си изпатил от потерята.
Но стиснал зъби, оцелял
и се спасил във Влашко,
където в емиграция се влял,
да носи бремето юнашко.
Свободен бил, но не можал
родината под иго да прежали
и се заклел пред пушка и кинжал,
че робската й черга ще запали.
И тръгнал, за да промени света,
дори с цената на живота –
потеглил по закона на честта
като бунтовник в Ботевата рота.
По Дунавата бяла пропътувал
с Радецки марш до Козлодуйски бряг
и дълго родната земя целувал,
и обещал да я спаси от враг.
Проливал кръв по пътя до балкана,
а ботевото слово го спасило –
поел към Сръбско и бил хванат,
но не признал и отървал бесило.
Дочакал да се съмне над България
и не поискал никаква отплата,
че заедно с комити стари
на смърт се бил за Свободата...

През времето на национално-освободителните борби Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. Един от тези жители - Никола Вълчев Минков - емигрира дори във Влашко, за да бъде полезен на делото.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17

Как да подобрим съня на детето?

Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма.  Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..

публикувано на 17.02.25 в 13:51

Центрове за социален достъп ще отворят врати в Ружинци и Чупрене

Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..

публикувано на 17.02.25 в 13:14

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05