Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минковски юнак


Епохалното прозрение на гениалния поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер Христо Ботев, което казва, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." увековечава завинаги святата кауза на плеядата смели българи, днес често забравени. Това е цената, която героите заплащат, за да живеят вечно, да станат имената им символи и легенди в една история, която тачим и обичаме подобно своя религия. 

Героична е пролетта на 1876 година за България. Прeз месец май, вcлeдcтвиe нoвинaтa зa Aприлcкoтo въcтaниe, Бoтeв зaпoчвa дeйнocт зa oргaнизирaнe нa чeтa. Oт Гюргeвo ce кaчвa c чacт oт чeтaтa нa кoрaбa "Рaдeцки". Четата наброява над 200 добре въоръжени и подготвени четници.

Нa 29 юни, прeoблeчeнитe във въcтaничecки дрeхи, чeтниците зaвлaдявaт "Рaдeцки". Капитанът е принуден дa cпрe пaрaхoдa нa някoлкo килoмeтрa зaпaднo oт ceлo Кoзлoдуй. Хриcтo Бoтeв и чeтaтa му cлизaт нa бългaрcкия бряг в бoeн рeд c рaзвятo oт Никoлa Cимoв- Курoтo знaмe, цeлувaт рoднaтa зeмя и тръгвaт към бeзcмъртиeтo

Над 100 смели българи дават живота си срещу насрещния поробител. Рaзгрoмът нa чeтaтa бeлeжи крaя нa Aприлcкoтo въcтaниe, нo подвигът и трaгичнaтa гибeл нa вoeвoдaтa Хриcтo Бoтeв и неговите съратници ocтaвят дълбoкa cлeдa в нaрoднaтa пaмeт.

Един от верните сподвижници на Христо Ботев е Никола Минков. Дружбата ги свързва още в Румъния, където Ботев се озовава през 1867 година, разказва Искрен Красимиров, праправнук на радетеля за свобода от Долна Кремена.

"Когато бях на около 20 години, внезапно ме изненадаха с новина, оказала се голяма промяна за моя живот. Разбрах, че мой праотец е бил Ботев четник, близък съратник на големия българин. Прапрадядо ми Никола Вълчев Минков познавал Ботев от Влашко, а впоследствие го последва и към Голготата. Любомир Минковски, известният художник, който е мой дядо, ми разказа историята на нашия род. Нарисува и негов портрет по спомени на роднини, тъй като няма запазена снимка. До онзи момент не се интересувах от историята ни, от славното българско минало".

Тежко е сражението с черкези и башибозуци на Милин камък на 18 май. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов- Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов- Перо Македонеца- е прострелян в коляното. Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Никола Минков е един от тези, които решават да следват завета на Ботев и след неговата смърт, продължава разказа си Красимиров.

"Когато Ботев за пръв път видял дядо ми във Влашко, възкликнал е, че има нужда от такива юнаци - високи, здрави, плашещи и без оръжие турчолята. След разгрома на четата, след убийството на Ботев, дядо Никола се спасява и продължава да следва завета на Ботев, тръгвайки с четата към Сърбия. В Пирот е предаден, изпратен е във Видинския затвор, след това в Русенския, докато не стига в Диарбекир с влак. След Освобождението се връща в родното село Долна Кремена. Различни са сведенията на колко напуска този свят - или на 46, или на 48. Последните му дни са били такива, каквито на повечето борци за свобода - бедни, мизерни, нещастни. Хората, давали мило и благо за България, или издъхват в изгнание, или се връщат, но правителството на Стамболов им отказва пенсии и почести".

Наследниците на дядо Никола се поклоняват пред неговата памет със стихотворение, написано от Любомир Минковски. 

За него спорят две Кремени,
във Долна или Горна се родил?
Ала по-важното за мен е,
че във рода ни прапрадядо бил.
По-важно е, че станал мъж корав
и вадел камъни от кариерата,
в калта  натикал турчин вироглав
и си изпатил от потерята.
Но стиснал зъби, оцелял
и се спасил във Влашко,
където в емиграция се влял,
да носи бремето юнашко.
Свободен бил, но не можал
родината под иго да прежали
и се заклел пред пушка и кинжал,
че робската й черга ще запали.
И тръгнал, за да промени света,
дори с цената на живота –
потеглил по закона на честта
като бунтовник в Ботевата рота.
По Дунавата бяла пропътувал
с Радецки марш до Козлодуйски бряг
и дълго родната земя целувал,
и обещал да я спаси от враг.
Проливал кръв по пътя до балкана,
а ботевото слово го спасило –
поел към Сръбско и бил хванат,
но не признал и отървал бесило.
Дочакал да се съмне над България
и не поискал никаква отплата,
че заедно с комити стари
на смърт се бил за Свободата...

През времето на национално-освободителните борби Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. Един от тези жители - Никола Вълчев Минков - емигрира дори във Влашко, за да бъде полезен на делото.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Дерзай!

В шестата неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Бог е церител на душите и телата на човеците и ни дава пълното свидетелство чрез днешното евангелско събитие, че Бог ни обича, милва и спасява, и желае на всекиго доброто. Днес честваме паметта и на свети пророк Илия -  Илинден . "Защото кое е по-лесно?..

публикувано на 20.07.25 в 08:00

Главен инспектор Генади Янчовски, "ПБЗН" - Видин: Екипите са реагирали на над 120 произшествия

На днешния ден  спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"  отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..

публикувано на 18.07.25 в 16:49

Коя е "Сестра ми"

През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор. Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да..

публикувано на 18.07.25 в 16:30

От боклука до любовта: Историята на Лиза

Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът,  и на двете, се..

публикувано на 18.07.25 в 16:03

Самодейци от Монтанско отиват на събора в Копривщица

Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р  Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..

публикувано на 18.07.25 в 15:45

Индустриален парк правят във Видахим

Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..

публикувано на 18.07.25 в 14:54

"Едно" на 18 юли 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици.  Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..

публикувано на 18.07.25 в 14:44