Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минковски юнак


Епохалното прозрение на гениалния поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер Христо Ботев, което казва, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." увековечава завинаги святата кауза на плеядата смели българи, днес често забравени. Това е цената, която героите заплащат, за да живеят вечно, да станат имената им символи и легенди в една история, която тачим и обичаме подобно своя религия. 

Героична е пролетта на 1876 година за България. Прeз месец май, вcлeдcтвиe нoвинaтa зa Aприлcкoтo въcтaниe, Бoтeв зaпoчвa дeйнocт зa oргaнизирaнe нa чeтa. Oт Гюргeвo ce кaчвa c чacт oт чeтaтa нa кoрaбa "Рaдeцки". Четата наброява над 200 добре въоръжени и подготвени четници.

Нa 29 юни, прeoблeчeнитe във въcтaничecки дрeхи, чeтниците зaвлaдявaт "Рaдeцки". Капитанът е принуден дa cпрe пaрaхoдa нa някoлкo килoмeтрa зaпaднo oт ceлo Кoзлoдуй. Хриcтo Бoтeв и чeтaтa му cлизaт нa бългaрcкия бряг в бoeн рeд c рaзвятo oт Никoлa Cимoв- Курoтo знaмe, цeлувaт рoднaтa зeмя и тръгвaт към бeзcмъртиeтo

Над 100 смели българи дават живота си срещу насрещния поробител. Рaзгрoмът нa чeтaтa бeлeжи крaя нa Aприлcкoтo въcтaниe, нo подвигът и трaгичнaтa гибeл нa вoeвoдaтa Хриcтo Бoтeв и неговите съратници ocтaвят дълбoкa cлeдa в нaрoднaтa пaмeт.

Един от верните сподвижници на Христо Ботев е Никола Минков. Дружбата ги свързва още в Румъния, където Ботев се озовава през 1867 година, разказва Искрен Красимиров, праправнук на радетеля за свобода от Долна Кремена.

"Когато бях на около 20 години, внезапно ме изненадаха с новина, оказала се голяма промяна за моя живот. Разбрах, че мой праотец е бил Ботев четник, близък съратник на големия българин. Прапрадядо ми Никола Вълчев Минков познавал Ботев от Влашко, а впоследствие го последва и към Голготата. Любомир Минковски, известният художник, който е мой дядо, ми разказа историята на нашия род. Нарисува и негов портрет по спомени на роднини, тъй като няма запазена снимка. До онзи момент не се интересувах от историята ни, от славното българско минало".

Тежко е сражението с черкези и башибозуци на Милин камък на 18 май. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов- Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов- Перо Македонеца- е прострелян в коляното. Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Никола Минков е един от тези, които решават да следват завета на Ботев и след неговата смърт, продължава разказа си Красимиров.

"Когато Ботев за пръв път видял дядо ми във Влашко, възкликнал е, че има нужда от такива юнаци - високи, здрави, плашещи и без оръжие турчолята. След разгрома на четата, след убийството на Ботев, дядо Никола се спасява и продължава да следва завета на Ботев, тръгвайки с четата към Сърбия. В Пирот е предаден, изпратен е във Видинския затвор, след това в Русенския, докато не стига в Диарбекир с влак. След Освобождението се връща в родното село Долна Кремена. Различни са сведенията на колко напуска този свят - или на 46, или на 48. Последните му дни са били такива, каквито на повечето борци за свобода - бедни, мизерни, нещастни. Хората, давали мило и благо за България, или издъхват в изгнание, или се връщат, но правителството на Стамболов им отказва пенсии и почести".

Наследниците на дядо Никола се поклоняват пред неговата памет със стихотворение, написано от Любомир Минковски. 

За него спорят две Кремени,
във Долна или Горна се родил?
Ала по-важното за мен е,
че във рода ни прапрадядо бил.
По-важно е, че станал мъж корав
и вадел камъни от кариерата,
в калта  натикал турчин вироглав
и си изпатил от потерята.
Но стиснал зъби, оцелял
и се спасил във Влашко,
където в емиграция се влял,
да носи бремето юнашко.
Свободен бил, но не можал
родината под иго да прежали
и се заклел пред пушка и кинжал,
че робската й черга ще запали.
И тръгнал, за да промени света,
дори с цената на живота –
потеглил по закона на честта
като бунтовник в Ботевата рота.
По Дунавата бяла пропътувал
с Радецки марш до Козлодуйски бряг
и дълго родната земя целувал,
и обещал да я спаси от враг.
Проливал кръв по пътя до балкана,
а ботевото слово го спасило –
поел към Сръбско и бил хванат,
но не признал и отървал бесило.
Дочакал да се съмне над България
и не поискал никаква отплата,
че заедно с комити стари
на смърт се бил за Свободата...

През времето на национално-освободителните борби Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. Един от тези жители - Никола Вълчев Минков - емигрира дори във Влашко, за да бъде полезен на делото.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 26 октомври 2025 година

В неделния ефир на БНР отбелязахме Димитровден – празника на Видин , с едно специално издание на предаването „Неделник“ , посветено на духа, историята и хората на крайдунавския град. Слушателите усетиха магията на Видин чрез разказа за Катедралния храм „Св. Димитър“ – един от символите на града, чиято история е неразделна част от..

публикувано на 26.10.25 в 13:51

Слово за свети великомъченик Димитър Солунски

Днес е Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение . Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот. Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а..

публикувано на 26.10.25 в 08:00

Виждали ли сте "Градска самодива"

Помните ли трилогията „Змей закрилник“ на Симона Панова ? Помните я, разбира се. Е, каквото и да сте си мислели след финала ѝ, нищо не е свършило. На ход са самодивите! Романът „Градска самодива“ е ново начало за видинските безсмъртни – закрилници и врагове. Той поставя началото на нова история, следваща събитията от „Змей закрилник“...

публикувано на 24.10.25 в 16:55

Научна конференция хвърли нова светлина върху миналото на Видин

Научна конференция се проведе във Видин. "Археологически и исторически проучвания на Видин и Видинския край" бе темата на форума, който събра представители на научни институти, музейни работници и любители на историята. Поводът бе навършването на 100 години от рождението на археолога Йордана Атанасова и 115 години музейно дело във Видин...

публикувано на 24.10.25 в 16:33
Панайот Панов, реставратор

Панайот Панов: Реставрацията връща стойността на картината

Реставраторът Панайот Панов е ръководител на лабораторията по консервация и реставрация към Регионалния исторически музей в София. С него разговаряме за процесите на реставрация на една картина или икона и как правилно да съхраняваме картините си у дома. "... Реставрацията е професия, която възвръща стойността на произведението, което е..

публикувано на 24.10.25 в 16:05

Котараците Сарчо и Пухи – братя и приятели

Трудно ли е да си бяла ангорска котка на село? Никак не е лесно. Как да се опазиш чистичък и беличък - ето това е трудното. Но двамата братя Сарчо и Пухи са доказателство, че може.  Когато се родили, ги мислели за момиченца, но... се оказва, че са момчета и сега се радват на любовта на Иван Трифонов и съпругата му във видинското село..

публикувано на 24.10.25 в 15:05

Ученици организират благотворителен базар и спектакъл в Дреновец

Дванайсетокласници от училище "Никола Й. Вапцаров" в село Дреновец организират благотворително събитие в подкрепа на деца в неравностойно положение. Подготвят театрален спектакъл. Представлението ще е на 29 октомври в киносалона в селото. Със средствата, които са събрани, ще бъдат осигурени коледни подаръци за децата, каза Йордан Александров,..

публикувано на 24.10.25 в 14:42