Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Клавдия Каменова от Видин: Следвам моето вътрешно усещане - да съм полезна и да помагам

Снимка: Радио Видин
В първото издание на "Калейдоскоп" за 2020 година избрах мой гост  да бъде млад човек, който да даде нова и позитивна  енергия на нашето предаване и да ни зареди с младежки оптимизъм, с увереност и много мечти. Срещам ви с Клавдия Каменова, която е родена във Видин през 1991 година, а днес живее и работи в град Бургас. В момента тя е преподавател по ментална аритметика за деца. Преди това цели три години работи като учител по програмата "Заедно в час", където има нелеката задача да работи с деца от уязвими групи. Това определено ѝ дава добра закалка в следващите професионални стъпки. 


Клавдия има голяма слабост към всякакъв вид изкуство - рисуване, танци, музика, пеене, писане. Не случайно е завършила средното си образование във видинското училище "Свети Свети Кирил и Методий", профил "Изобразително изкуство". Продължава образованието си в Югозападния университет, в специалност "Социални дейности". Кандидатства за участие като преподавател в проекта "Заедно в час", одобрена е и започва работа в 136-то училище в София. Успоредно с това завършва магистратура в Пловдивския университет специалност "Начална училищна педагогика".


ДЕТСТВОТО

"Какво си спомням. Винаги около мен имаше някакви животни, кученца най-вече. Едно време имахме бунгало в "Майски лес". Там имаше много бунгала и хората си имаха градини там, които обработваха. Това беше едно от най-любимите ми преживявания, тъй като там имаше кучета, толкова хубави зеленчуци, чийто вкусове и досега си спомням, плодове... Атмосферата беше съвсем различна, хората бяха отрудени, но психически спокойни и стабилни. Идилично беше. Наистина вълшебно преживяване. Дори само удоволствието да си наточиш от помпата прясна, чиста вода или да си откъснеш плодове и зеленчуци, за които ти самият си се грижил, няма такова удоволствие. Оставяха ми една свобода,  не ме наставляваха, по-скоро ме оставяха аз да опитам. Родителите ми бяха доста либерални към мен."


ИЗКУСТВОТО
"Като дете исках да стана художник, много обичах изкуството, всяко нещо, свързано с изкуството ми е голяма слабост. Като малка постоянно рисувах на едни големи тефтери с химикал. Нашите като видяха, че натам отиват нещата ме записаха в шестото, в паралелката по изобразително изкуство. Освен рисуването литературата и музиката ми бяха много голяма слабост. Нямах търпение да дойде ваканцията и да започна да чета книгите, които ни даваха за лятото да прочетем. След 12 клас не бях съвсем наясно накъде да се насоча, какво да следвам, в кой град, знаех само, че имам вътрешното усещане, че трябва да правя нещо, което да бъде свързано с това да помагам на хората, да бъда полезна по някакъв начин, това е нещото, което и до днес ме води. Разглеждайки списъка със специалности, видях "Социални дейности" и реших, че това ще е моето."


БЪЛГАРИЯ
"Аз много обичам да пътувам, но мястото, където искам да живея е България. Просто такова ми е вътрешното чувство и вътрешното усещане. Изключително много неща тук са трудни. Бих казала, че да остане човек да живее в държавата ни е по-скоро смел избор."


ЗАЕДНО В ЧАС

"Когато видях самата идея на "Заедно в час" си казах: "Това е моето нещо, и аз със сигурност трябва да бъда част от това". Това, което ми хареса тук е, че хората са много големи професионалисти и поддържат една много позитивна атмосфера на работа. Тук получих връзки с хора, които са едни истински личности, едни хора, с които можеш да откриваш решенията заедно. Учителската професия ми харесва. Но има тотална разминаване между това от какво учителите и децата имат нужда и какво действително се случва. В 136-то училище работех с деца от ромски произход, изключително предизвикателни за работа деца, защото средата, в която са израснали е била много тежка... Тези деца правеха всичко възможно, така че да предизвикат внимание. Случвало се е да се сбиват, да има конфликти, просто защото са имали крещяща нужда от внимание, което не са получили вкъщи. С тези деца и въобще с децата трябва да се подхожда много внимателно и да се опитваме да ги разбираме."

 
Клавдия Каменова знае, че трябва да следва вътрешното усещане, а то е, че трябва да прави нещо, което да бъде свързано с това да помага на хората. Усещане, което продължава и днес да я води в нейния житейски, духовен и професионален път, а на нас пожелава здраве и да можем да следваме гласа на сърцето си.

Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

3-ти март: Символ на борбата за свобода и независимост

На 3-ти март 1878 година България беше освободена след близо 500 години османско владичество, но пътят към тази победа не е бил  лесен и е бил изпълнен със стотици хиляди жертви. Освобождението на България не е просто исторически момент - то е символ на борбата за свобода, независимост и национално възраждане. През този период на тъмнина,..

публикувано на 03.03.25 в 16:00

Професор Йосиф Аврамов представя две от новите си книги

Утре, на 4 март, в Културен център "Жул Паскин" във Видин, ще се проведе събитие, посветено на две от най-новите книги на професор Йосиф Аврамов - "Силата на парите - том 1“ История и теория на парите и "Силата на парите - том 2“ (България и еврото. Банково дело и ценни книжа) .  Тези произведения ще ни запознаят с дълбокото значение на..

публикувано на 03.03.25 в 15:30

Видин отбеляза 3-ти март с тържествени събития и почит към героите на България

Днес отбелязваме един от най-светлите дни в българската история - 3-ти март, денят на освобождението на България.   По този повод бяха организираха редица събития във Видин, които ни напомниха за цената на свободата и за всички герои, които са се жертвали за нашето бъдеще. След молитвата, в 10:45 часа пред паметника на румънските воини в село..

публикувано на 03.03.25 в 14:00

Освобождението на Белоградчик и неговите герои

На 24 април 1877 година с манифест от руския император Александър II е обявената поредната Руско- Турска война, която за нас българите като народ, се явява Освободителна. На 27 юни руските войски навлизат в българска територия при град Свищов. Населението възторжено вярва, че свободата е близо. Изключение не правят и нашите предци от град..

публикувано на 03.03.25 в 13:22

"Неделник" от 2 март 2025 година

Ден преди 3 март нека да отдадем почит на празника български. Сдружение за съхранение на национални традиции "Бдинци" - Видин организира на 3 март, националния празник на България, възстановка на събитията от 1877-1878 година.  За подготовката ще ни разкаже Иво Иванов , председател на сдружението. Във възстановката ще участва и..

публикувано на 02.03.25 в 13:05

Защо да прощавам?

Неделята, в която се намираме днес се нарича Неделя Сиропустна . На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича Ден на прошката . Този обичай е дълбоко християнски по характер, защото с какво най-вече ни прилича да започнем настъпващия пост, ако не с взаимно..

публикувано на 02.03.25 в 08:00

Видинчани отчитат поскъпване на мартениците

В навечерието на първия пролетен месец, на фокус са така обичаните от всички мартенички. Баба Марта е персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името ѝ е свързано с името на месец март. И ако нейните братя - Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/ са представяни с лют характер, то Баба Марта е  ту усмихната и добронамерена,..

публикувано на 28.02.25 в 17:10