Клавдия Каменова от Видин: Следвам моето вътрешно усещане - да съм полезна и да помагам

публикувано на 04.01.20 в 18:20

Снимка: Радио Видин

Клавдия Каменова в ''Калейдоскоп'' 04.01.2020

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В първото издание на "Калейдоскоп" за 2020 година избрах мой гост да бъде млад човек, който да даде нова и позитивна енергия на нашето предаване и да ни зареди с младежки оптимизъм, с увереност и много мечти. Срещам ви с Клавдия Каменова, която е родена във Видин през 1991 година, а днес живее и работи в град Бургас. В момента тя е преподавател по ментална аритметика за деца. Преди това цели три години работи като учител по програмата "Заедно в час", където има нелеката задача да работи с деца от уязвими групи. Това определено ѝ дава добра закалка в следващите професионални стъпки.

Клавдия има голяма слабост към всякакъв вид изкуство - рисуване, танци, музика, пеене, писане. Не случайно е завършила средното си образование във видинското училище "Свети Свети Кирил и Методий", профил "Изобразително изкуство". Продължава образованието си в Югозападния университет, в специалност "Социални дейности". Кандидатства за участие като преподавател в проекта "Заедно в час", одобрена е и започва работа в 136-то училище в София. Успоредно с това завършва магистратура в Пловдивския университет специалност "Начална училищна педагогика".

ДЕТСТВОТО
"Какво си спомням. Винаги около мен имаше някакви животни, кученца най-вече. Едно време имахме бунгало в "Майски лес". Там имаше много бунгала и хората си имаха градини там, които обработваха. Това беше едно от най-любимите ми преживявания, тъй като там имаше кучета, толкова хубави зеленчуци, чийто вкусове и досега си спомням, плодове... Атмосферата беше съвсем различна, хората бяха отрудени, но психически спокойни и стабилни. Идилично беше. Наистина вълшебно преживяване. Дори само удоволствието да си наточиш от помпата прясна, чиста вода или да си откъснеш плодове и зеленчуци, за които ти самият си се грижил, няма такова удоволствие. Оставяха ми една свобода, не ме наставляваха, по-скоро ме оставяха аз да опитам. Родителите ми бяха доста либерални към мен."

ИЗКУСТВОТО
"Като дете исках да стана художник, много обичах изкуството, всяко нещо, свързано с изкуството ми е голяма слабост. Като малка постоянно рисувах на едни големи тефтери с химикал. Нашите като видяха, че натам отиват нещата ме записаха в шестото, в паралелката по изобразително изкуство. Освен рисуването литературата и музиката ми бяха много голяма слабост. Нямах търпение да дойде ваканцията и да започна да чета книгите, които ни даваха за лятото да прочетем. След 12 клас не бях съвсем наясно накъде да се насоча, какво да следвам, в кой град, знаех само, че имам вътрешното усещане, че трябва да правя нещо, което да бъде свързано с това да помагам на хората, да бъда полезна по някакъв начин, това е нещото, което и до днес ме води. Разглеждайки списъка със специалности, видях "Социални дейности" и реших, че това ще е моето."

БЪЛГАРИЯ
"Аз много обичам да пътувам, но мястото, където искам да живея е България. Просто такова ми е вътрешното чувство и вътрешното усещане. Изключително много неща тук са трудни. Бих казала, че да остане човек да живее в държавата ни е по-скоро смел избор."

ЗАЕДНО В ЧАС
"Когато видях самата идея на "Заедно в час" си казах: "Това е моето нещо, и аз със сигурност трябва да бъда част от това". Това, което ми хареса тук е, че хората са много големи професионалисти и поддържат една много позитивна атмосфера на работа. Тук получих връзки с хора, които са едни истински личности, едни хора, с които можеш да откриваш решенията заедно. Учителската професия ми харесва. Но има тотална разминаване между това от какво учителите и децата имат нужда и какво действително се случва. В 136-то училище работех с деца от ромски произход, изключително предизвикателни за работа деца, защото средата, в която са израснали е била много тежка... Тези деца правеха всичко възможно, така че да предизвикат внимание. Случвало се е да се сбиват, да има конфликти, просто защото са имали крещяща нужда от внимание, което не са получили вкъщи. С тези деца и въобще с децата трябва да се подхожда много внимателно и да се опитваме да ги разбираме."

Клавдия Каменова знае, че трябва да следва вътрешното усещане, а то е, че трябва да прави нещо, което да бъде свързано с това да помага на хората. Усещане, което продължава и днес да я води в нейния житейски, духовен и професионален път, а на нас пожелава здраве и да можем да следваме гласа на сърцето си.

Повече може да чуете в звуковия файл.