Думите, които много точно я определят са енергия, емоция и цветност. Привличат я именно хората, които са различни и които носят цветността у себе си, "хората, които имат цвят", привличат я пътешествията, големите и шумни градове и в същото време уютните български градчета с кълдаръмени улички и дюкянчета. Д-р Драгинова е родена в град Плевен. Учи в училище "Иван Вазов" в паралелка с разширено изучаване на английски език. След шест години сериозно следване в специалност "Стоматология" в Медицинска академия -София, се дипломира като стоматолог. Любовта ѝ я води във Видин, където живее и работи до днес.
Детството
"Всеки с умиление си спомня за детството. Отраснала съм в типично градска среда, имам много хубави спомени от игрите пред блока. В съседство зад блока имаше една детска ясла с огромен двор, с огромно озеленено пространство. Та всъщност истинските игри се случваха след пет часа, когато взимаха децата от детската ясла, всъщност децата от квартала се премествахме в детската ясла... и така до тъмно. Много дълго време отказвах да се науча да познавам часовника, защото знаех, че ако го познавам край с моята свобода. Въпреки, че не съм имала емоциите на село, като ходене на реката или по горите, и в града се забавлявахме децата добре."
Училището
"Не си спомням да съм полагала кой знае какви усилия и да съм залягала над уроците кой знае колко много, но така ли иначе винаги съм била отличничка. С лекота ми се случваха нещата. Химията ми беше много любим предмет, това е от тези предмети, които трябва от началото да ги харесаш. Аз развих интерес към химията, беше ми лесна и обяснявах на половината клас задачите и изравняването на уравненията. Не че не съм харесвала и литературата и физическото, но химията ми беше най-любимият предмет в училище."
Кандидатстването
"Никога не съм го мислила и никога не съм го планувала. Аз до последно исках да правя нещо с ръцете си, нещо красиво. И бях решила да стана или фризьор или маникюрист, или козметик, нещо такова. Бях се и записала на такива курсове, но моите родители ме насърчаваха, че като едно съвестно и добро дете трябва да имам и аз висше образование. Бях решила да кандидатствам само с химия ей така, да го завърша, защото ми е лесно, и да си работя каквото на мен ми харесва. И така цяла година не се съгласявах по никакъв начин с моите родители. На 26 май ставам от леглото и изведнъж си казвам: абе, я аз да си взема биологията от мазето... Разлистих я и си казах, че харесвам - не харесвам, ще я уча... Изкарах много високи оценки, неочаквано за мен, особено по биология... Приета бях биология на предни позиции и тогава вече започна рева, защото аз това не го искам да го уча. .."
Следването
"И на практика първите три години ми бяха много трудни, защото това не беше моето. Но пък съдбата така прави нещата. Ето аз исках да правя нещо с ръцете си и да правя красиви неща и то се случи - зъболекарите работят с ръцете си и правят красиви усмивки. Отново съдбата се намеси - в трети курс се появи един преподавател и още двама асистенти, които ме влюбиха в стоматологията... От този момент разбрах, че това е моят път и сега си го харесвам и не бих го сменила с нищо друго. Откъм време и заетост едва ли има по-зает студент от студента по стоматология."
Качествата
"Аз съм много смела, винаги се хвърлям в дълбокото, без да премислям нещата, това има и добри и лоши страни. Но като че ли ми е донесло повече позитиви това мое качество. Смело, право напред, а пък мисленето после. Най-трудно се научих на търпение и прецизност. Нашата професия без търпение и прецизност не може да се случи. В личния си живот продължавам да бъда бурна и емоционална."
Професионална защита и подкрепа
" Професионалната защита в нашата професия е нещо много важно. Личната грижа за зъбите е с най-голям превес. Кой както си се грижи за зъбите си, така си ги има. Колкото по навреме се случват нещата, толкова по-добре за пациента и за здравето на пациента и за емоциите му, и за джоба му. "
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..
Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..
"Котаракът в чизми" е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..
Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..
Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..
Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..
"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..