Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доходи по време на криза- за какво настояват синдикати и работодатели

Вече е почти сигурно, че рецесия в еврозоната ще има. Дали тя ще стигне при нас- предстои да разберем. Българската икономика в момента и финансовата система, като цяло публичните финанси на страната, предполагат, че ще можем да издържим и да не се стигне до тежка криза, коментира преди дни в свое интервю Петър Чобанов, бивш финансов министър в правителството на Пламен Орешарски. Според него българската икономика не е като италианската. Тя е доказала, че е гъвкава в такива ситуации. На среща при президента Румен Радев в началото на седмицата синдикатите поискаха максимално допустима цена на дезинфектантите. Другата поставена тема бяха доходите на хората по време на кризата. От КНСБ поискаха спешни промени в Кодекса на труда, които да гарантират плащанията на трудовите възнаграждения поне в размер от 60% за времето на извънредното положение с гаранция от държавата, дори ако срокът бъде удължен- до възстановяване на производството. Останалите 40 на сто трябва да са отговорност на работодателя, поясниха от КНСБ. Така ще може да се гарантира на работниците, че ще могат да изхранват и лекуват семействата си. Димитър Манолов от КТ "Подкрепа“ пък отбеляза, че не вижда перспектива за скорошно излизане от ситуацията. Проблемите според него са не само в малкия и среден бизнес, а и в индустриални райони, които ще доведат до кризи не само от локално естество. Според него подходът само правителството да играе водеща роля в процеса е погрешен, защото са нужни и други гледни точки за справяне с кризата. Трябва да се промени парадигмата, в която живеем, отбеляза Димитър Манолов. Той апелира да преосмислим как функционира държавата и откъде идват средствата и. Потърсихме Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа". 

"Продължаваме да подаваме ръка на работниците, защото настоявахме още през миналата седмица да бъдат въведени компенсации за работниците на фирми, на които се налага да спрат работа или да ограничат обема си на дейност. Най- смущаващото е, че вече има хора, които са съкратени и има хора, които са пуснати в неплатен отпуск. За тези хора, които вече страдат от икономическите ограничения за тези фирми, нямаме решение."- коментира Ваня Григорова.

Показател ли е реакцията на държавата при кризисни ситуации за това как функционира и трябва ли да се преосмисли моделът с ясна аргументация и чуваемост откъде идват средствата за хората-  това попитахме още Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа". 

"Вече смятам, че дори и в Министерски съвет се усеща, че такава промяна е задължителна. Ние виждаме как има промяна в общественото мислене в момента. Вече не е табу да кажеш, че е редно държавата да дава превес на публичното здравеопазване. Ако това го бяхме направили навреме, ние в момента можехме да имаме много по- големи възможности да посрещнем предизвикателствата, пред които сме изправени ... Ще настояваме парите, отпуснати от държавата да бъдат превеждани директно на работниците и служителите , а не на работодателите."

Диана Върганова е управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране и производство на електронни изделия. В момента в дружеството, което тя управлява в неплатен отпуск са пуснати само майките на деца до 3 години.

"За нас е най- тежко за майките с малки деца, защото те си останаха в къщи и съответно са си пуснали неплатен. Иначе с всички други здрави хора дезинфектираме по три четири пъти на ден врати брави и така нататък. Дезинфектанти има навсякъде. Задължително се дезинфектира пода сутрин и вечер. Честно казано не смятам, че с тези 60% бизнесът може да оцелее дълго време. колко време ние ще можем да плащаме заплатите на хората, ако ни затворят. на този етап не говорим за съкращение на работници, но всичко това е свързано с изпълнение на поръчки в срок, което когато хората са си вкъщи няма как да се случи."

Дружеството във Враца стартира дейността си преди години като българо- холандско смесено дружество. Днес то е с изцяло български активи. Диана Върганова, обаче направи паралел между производителността на труда в двете държави, като уточни, че има още доста какво да се желае в тази насока. Разговаряхме и с Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана. Според него бизнесът в БГ Северозапад ще успее да справи с поредното неприятно предизвикателство- кризата с коронавируса:

"Хората все пак са гъвкави- и работодатели, и служители. Поредното предизвикателство няма да има тези сътресения, които първоначално бяха заявени. Няма вариант, в който да нямаме малка рецесия и малки сътресения, но когато има чувство за отговорност и за правилност в действията, няма нужда от чак такива ескалации."- обясни Иван Сергисов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15