Пламен Ванчов от Дунавци, който преди дни се е завърнал заедно с брат си от Испания смята, че трябва да бъде създадена по-строга система, в която да се регистрират по места всички пристигнали от рискови държави. Ако се налага да им се правят тестове за наличие на коронавирус, както и да им се дадат указания, как да предпазят близките си. Той е изненадан, че не е потърсен от никой, след като идва от рискова държава с голям брой заразени:
"Логично е така да мислим, защото идваме от рискова държава. Ние там излизахме да пазаруваме, пипахме храни, които преди нас са ги пипали други и не сме на 100% сигурни, че не сме заразени. Аз очаквах като се върнахме да ни направят някакви изследвания. Не става въпрос за мен, а за останалите, защото без да искаме можем да ги заразим. Да има някакъв контрол. Аз например съм възпитан да спазвам изискванията, които са наложени, но има и хора, които си идват и се разхождат свободно. Контролът трябва да е по-строг..."
Пламен Ванчов от години дели времето си между България и Испания. Живее в селцето Рияса, на 100 км от Мадрид и работи в строителството. Причина за последното му прибиране е високата заболеваемост от коронавирус в Испания, заради която страната стана една от рисковите държави за пребиваване и пристигане от нея. Върнал се в България със самолет, а след това с автомобил от София до Дунавци. Твърди, че на аерогара София не им обяснили какво да правят, ако не се почувстват добре:
"От посолството ни казаха, че като пристигнем само ще ни премерят температурата и евентуално ще ни направя тестове, но тестове нямаше. На летището дори не ни казаха как трябва да се приберем. Дори ние до последно се чудехме дали можем да пътуваме с влака. В последния момент преди да излетим се обадихме на баща ни да дойде да ни прибере и добре че дойде, защото имаше голяма разлика между кацането ни и часа за влака и да не се разхождаме из София излишно, защото пак казвам: идваме от рискова държава. Много хора са по чужбина и много от тях се прибират, а нашето население е застаряващо, в рисковата група. Затова трябва да има някакъв контрол, защото не всички са съвестни..."
По казуса потърсихме и Регионалната здравна инспекция във Видин. За Радио Видин разяснения за това, какви са въведените правила в подобна ситуация, даде директорът д-р Венцислав Владински:
"На хората, които пристигат от рискови държави, независимо на кой граничен пункт, им се връчват от нашите колеги предписания за карантина. След като се подпише, той се задължава да се постави под карантина на определения адрес и да не го напуска две седмици. Ние имаме информация за хората, които минават през ГКПП Връшка чука, Брегово и Дунав мост 2. За аерогара София нямаме. Тези данни се вкарват в една национална система, но не съм известен дали е започнала да работи. По конкретния случай - на хората са връчени предписанията на аерогарата и те са задължени да бъдат в 14-дневен карантинен период на адреса, който са посочили. Никой не е задължен да им прави изследвания. Ако някой от тях има клинична симтоматика за коронавирус, тогава се обръща към личния си лекар. Ние няма как да имаме тази информация от другите гранични пунктове, ако колегите не ни съобщават от техните РЗИ-та. По принцип при нарушаване на установения ред, санкциите идват от полицията. Само те имат това право. Още повече, че ние нямаме и такъв капацитет от служители да следим всички, защото всичко е по границите на денонощен режим. Сигналите, които подават техни близки и комшии, се подават в полицията и оттам ги контролират, а ако се наложи образуват и досъдебни производства. РЗИ има 20-30 служители, които са денонощно на работа. Ние нямаме физическата възможност просто..."
Остава въпросът, как се следи една не малка група хора, които се прибират от различни страни през аерогара София. Не рядко те ползват и обществен транспорт, а за тях явно не постъпва информация към РЗИ Видин. Дали не се оказва, че в такива случаи здравето ни зависи основно от съвестта на прибиращите се от чужбина?
Лидерът на ДПС - Ново начало Делян Пеевски предлага създаване на държавна хранителна верига в пощенските клонове с ограничена надценка до 10%. Инициативата цели да подпомогне българските производители и да осигури достъпни цени за потребителите. Планира се включването на около 100 български стоки, като финансирането ще бъде осигурено чрез..
Комплексен онкологичен център /КОЦ/ Враца ще освети тази вечер сградата си в синьо, за да привлече вниманието на обществеността към тревожната статистика за заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозападна България. Това обясни зам. управителят по медицинските дейности на лечебното заведение д-р Румен Стефанов и оповести данни за случаите..
Настъпи времето от месеца, когато обсъждаме различни модни въпроси. Днес ще говорим за това как да носим съвременни версии на ретро стилове . Тъй като ретро стиловете никога не излизат от мода. Винаги има нещо в тях, което ни кара да се връщаме към миналото. Но как да ги адаптираме към съвременния начин на живот, без да изглеждаме като, да..
Актрисата от Врачанския драматично-куклен театър Цветана Горкиева издаде първата си стихосбирка , която носи заглавието "И още сто хиляди" . В книгата са събрани около 90 стихотворения и един кратък разказ, който, както казва авторката, е "бонус" за читателите. За Цветана Горкиева писането е едно от хобитата ѝ от ранна детска възраст, като..
В рубриката "Памет нашенска" припомняме за българския лекар проф. Александър Чирков - едно от големите имена в кардиохирургията. Признат не само у нас, но и по света заради постиженията и професионализма си в сферата на сърдечните болести. Роден е на 27 януари 1938 година в град Лом , в ромско семейство, като рожденото му име е Фарук...
Днес ви каня на едно нежно пътуване с испанския певец, музикант и композитор Пабло Алборан, известен със своята романтична музика и впечатляващ вокален диапазон. Роден е през 1989 г. в Малага. Първите си песни композира, когато е едва 12-годишен. И усърдието му дава резултат – през 2011 г. Пабло получава 3 номинации за латино наградите Grammy...
Всеки град и всяко село има своята история. Известна, но и потайна. В историческите книги е съхранена голяма част от тази история. Академичната. Но има и чисто човешки истории и спомени, които остават в семейството или биват споделени с най – близките. Чисто човешки истории. Спомени. Спомените си за някогашният Видин ще ни сподели коренякът..