Да прогледнеш духовно

"Братя и сестри,

когато някой от нас страда от телесен или душевен недъг, склонни сме да мислим, че Бог ни е наказал за голямо прегрешение. Срещнем ли нещастник, мислим, че той носи последиците на лични или наследствени прегрешения. Така мислили и учениците на Господа Иисуса, когато видели пред храма един млад просяк, сляп от рождение. Те запитали Иисуса Христа: "Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?" (Йоан. 9:2).

Иисус отговорил: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му... Плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия. И му рече: иди се умий в къпалнята Силоам. Той отиде, уми се и се върна прогледнал" (Йоан. 9:3-7). Но юдеите не повярвали, че е бил сляп и е прогледнал, докато не повикали родителите му. Те отговорили: "Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем или кой му е отворил очите" (Йоан. 9:20-21). Бояли се, че може да бъдат отлъчени от синагогата, ако признаят силата на Иисуса Христа. Прогледналият обаче твърдо държал за Христа и казал на юдеите: "Открай век не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден" (Йоан. 9:32). Ядосани, юдеите го изпъдили вън. След това Христос го намерил. Изцереният Му се поклонил. Спасителят казал: "За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невидещите, а видещите да станат слепи... Фарисеите, които бяха с Него... Му рекоха: нима и ние сме слепи? Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях, но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава" (Йоан. 9:39-41).

Братя и сестри,

Бог не оставя човека само да се наслаждава като животните, за които стомахът и продължението на рода са крайната им цел. И когато му дава блага, и когато го подлага на изпитания, преследва неговото спасение. Едно будно религиозно-нравствено съзнание винаги може да види зад строгостта и тежестта на страданията Божията любов, която не търси само въздаяние на неправдата, но и наказва за нравствено поправяне и възрастване.

Велики и всемогъщи Боже, отвори очите ни да виждаме Твоите дела и да се прекланяме пред Твоя тайнствен промисъл! Амин!"

Ставр.ик Иван Лалов Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - медии, указателни табели, информационни акции, отвсякъде се прогласява посланието "Мийте си ръцете!". В чисто исторически план този хигиенен навик се е утвърдил едва в края на 19 и началото на 20 век. До тогава дори лекарите в европейските болници не са имали грижа да си мият ръцете. Би Би Си разказва изненадваща история. Това е трагичната история на виенския лекар Игнац Земелвайс. Той решил да убеди колегите си, че е редно да си мият ръцете, за да не разнасят зараза. Това засегнало честолюбието им и го изгонили. Малко по-късно истината излязла наяве. С немитите си ръце лекарите от родилното отделение пренасяли бактерията стрептококус пиогенес, причинител на много заболявания, влючително и следродилната треска. Наложило се чистотата на лекарските ръце да се превърне в основен медицински постулат. Как мислите, има ли такъв постулат и за чистотата на човешката душа?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.