Ген. Кръстьо Маринов: Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават!

публикувано на 24.06.20 в 10:53

Снимка: Радио ВИДИН

Йорданка Костова- Държавен архив- Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази година се навършват 165 години от рождението на Кръстьо Маринов- човекът, който успешно брани видинската крепост по време на Междусъюзническата война в 1913 година, воинът, който дава принос и в изграждането на младата българска армия. Победата при защитата на крепостта се смята за победа на духа и храбростта на българския воин, а личността на ген. Маринов е пример за подражание на редица поколения видинчани.

В Държавен архив Видин се съхраняват оригинални документи на ген. Кръстьо Маринов, включени в личния архивен фонд на Недялко Жиков. Друг източник на информация за генерала и зцаслугата му за отбраната на видинската крепост, са спомените на Атанас Минков- виден общественик и член на Радикалната партия на град Видин и Соломон Аладжемов- доброволец при защитата на Видин през 1913 година. Ценна информация съдържат и документите с биографични данни, написани от сина му- о.з. ген. л-т Иван Маринов, разказва Йорданка Костова- експерт от архива:

"Роден на 24 юни 1855 година в село Голямо Конаре, Пловдивско. През 1876 година завършва Пловдивската гимназия и работи като учител в семинарията в Пловдив...На 5 август 1877 година постъпва като опълченец в 10-та опълченска дружина, взема активно участие в боевете на Шипка, ранен е и произведен в младши унтер офицер...Постъпва в новооткритото военно училище в София на 12 декември 1878 година, след завършване на първи випуск е назначен на служба в Източно-румелийската милиция- Втора пловдивска дружина. На следващата година става адютант на генерал губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. За периода 1882- 1885 година е ротен командир в Бургас и командир на Пета казанлъшка дружина. По време на Сръбско-българската война е командир на Шейновския полк и взима участие в сражението при Пирот, където е контузен от снаряд. След войната Кръстьо Маринов активно участва в организирането и подготовката на младата българска армия. На 24 януари 1890 година е назначен за командир на Първа софийска дивизия със звание подполковник. По време на службата си се проявява като способен, честен и самостоятелен командир, но с антинемски чувства. Това предопределя последвалите събития във военната му кариера. На 14 февруари 1900 г. е произведен от княз Фердинанд в звание генерал, а на 15 декември е уволнен без никакво обяснение. След 21-годишна служба, на 45 години, ген. Маринов напуска българската армия."

След уволнението си, няколко пъти отблъсква предложението на няколко партии за народен представител. Един от малкото му приятели остава народният трибун Георги Кирков. Ето какво споделя самият ген. Кръстьо Маринов по повод предстоящите парламентарни избори, които са актуални и предизвикват интерес във вижданията му за морала на политиците след освобождението, когато се изгражда българската държава:

"Така, господа, Вие, които България е въздигнала в своите редове, Вие, които като първи плод на свободата, богати на метър земя се родихте и излязохте из жалките развалини на нашето славно минало, за да станете начело на вашите братя.... Вие, които свещеният огън на свободата е топлил и съгрявал и в тежките дни на робството и теглото.... Ето съдбините, които Вие готвите на България- щастие или погибел..."

По време на Балканската война от 1912 ген. Маринов е мобилизиран и назначен за началник на Шеста дивизионна област във Враца. В хода на Междусъюзническата война, след изтеглянето на Първа българска армия от Княжевац, главното командване решава да изостави Видинската крепост. Тогава ген. Маринов настоява пред командващия Радко Димитриев да бъде назначен за комендант на крепостта:

"На 5 август 1913 година той поема командването на крепостта, като давайки личен пример, успява да организира защитниците и да осуети сръбските опити за присвояване на видинския край. Охраната на Видин е образец на нови за времето и успешно приложени оперативни и тактически действия, на чиито фон изпъкват патриотизмът и високият дух на ген. Маринов. Последните години от живота си той живее пълноценно, с чувство на изпълнен дълг към народа и родината и умира на 4 март 1927 година в София. В знак на почит и признателност към неговото дело през 1934 година село Мюсулмане е преименувано в село Генерал Мариново. С протокол № 15 1936 година на Видинския градски общински съвет ген. Кръстьо Маринов е обявен за почетен гражданин на град Видин и се решава една от видинските улици да носи неговото име.

Инициативата за построяването на паметника е на учениците от Девическата гимназия, към тях се присъединяват и другите училища, както и видинското гражданство. Осветен е на 7 юни 1936 година. При откриването му паметникът се е намирал в Крайдунавския парк, а през 1959 година е преместен на днешното му място- в градинката зад училище "Цар Симеон Велики".

Той носи следния надпис: "Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават!" В тези думи са събрани целия живот и философия на един достоен българин.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Отбелязваме 165 години от рождението на спасителя на Видинската крепост

Ген. Кръстьо Маринов: Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават!

В Белоградчик отбелязаха Въведение Богородично

Доброволци даряват храна за Коледната трапеза на възрастни хора от Врачанско

Неопитна шофьорка самокатастрофира край Алтимир

Около 50 души протестираха в Дреновец

Катастрофа затвори за няколко часа пътя Видин-Монтана

Училищните дворове във Видин все още стоят затворени

Над 1 300 000 лева дължи врачанската болница

За БНР

Радио Видин