Странната молба на гадаринците

"И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса, и като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им" /Мат.8:34/.

"В Евангелието често четем за това как към Господ Иисус се обръщали различни хора: с молба, с въпроси, с искания или даже с упрек и укор. Ето нещастният баща на бесноватия юноша говори със сълзи в гласа, с надежда и в същото време със съмнение: "Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!" А ето римският стотник, който проси Господа да изцели неговия слуга – у него няма никакви съмнения. Той казва: "Както аз заповядвам на своите войници, така и Ти имаш власт да заповядаш на болестта да остави моя любим слуга". А друг идва и пита: "Какво да сторя, за да постигна живот вечен?" Трети идва да благодари за извършеното от Господа изцеление. И всеки от нас, четейки Светото Евангелие, може да разпознае себе си в един от тези хора, защото и ние днес продължаваме така да се обръщаме към Господа, всеки със своята нужда, със своите сърдечни страдания, с радост или с благодарност.

Но в днешното евангелско четиво ние чухме удивителна, странна, даже  неразбираема за нас, молба: гадаринските жители молят Господа Иисуса Христа да си тръгне от тях, да напусне пределите на тяхната околност. Защо Го молили да си тръгне? Да си припомним какво се е случило: Надигнала се буря в езерото, и лодката, на която плавал Господ с учениците Си, била отнесена към западния пустинен бряг, където живеели гадаринските езичници. И когато Господ стъпил на този бряг насреща му изтичали двама, облечени в дрипи мъже, подивели, страшни, от които всички в околността се страхували. Те живеели в пустините пещери, където погребвали покойниците, хората странeли от тези места, боейки се от тези бесновати. Опитвали да ги вържат, но те късали всички въжета и вериги.

И така, вие виждате, че думите, изречени от хората, които се обръщали към Господа, могат на много да ни научат: едни поддържат в нас вярата – "Господи, помогни на неверието ми", други ни научават  да благодарим, трети ни научават да питаме Господа за тайните на живота и пътя, а четвърти, както думите на гадаринците, ни предупреждават да не изпуснем своя момент, своето време и, когато Господ ни изпраща Своя дар, да го приемем от все сърце и да се отзоваваме на него през целия си живот. Амин!“

Прот. Александър Мен

В рубриката "Съвременна Библия" - в подкрепа на движението Black lives matter една от емблематичните катедрали в Англия ще се окичи с нова арт инсталация. Катедралата "Сейнт Олбан" изложи "Тайната вечеря", нарисувана от художничката Лорна Мей Уодзуърд. Акцентът, разбира се, е образът на Христос. Вече се досещате. Той е чернокож мъж с напълно африкански черти. Идеята на твореца е да атакува популярния образ на Христос като бял мъж със светла коса и сини очи. Странно е да експлоатираш политически подобна материя, но ако се интересуваш какъв е бил Христос, не е ли редно да го попиташ? Все пак Той е Словото! И ако не си готов да слушаш Словото Исус, за какво ти е да рисуваш образа Му?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.