"Дали народът още се чуди и прославя Бога, Който е дал такава власт на човеците?
Днешното евангелие изразява дарбата на Църквата да стои далеч от отчаянието. Макар че този разказ е един от многото подобни – ние сме свикнали с изцеляването но разслабени. Както сме свикнали и с изповедта. Както и изобщо сме свикнали да имаме власт, и както сме свикнали да не се чудим на това. И както всичко това ни прави да бъдем не утешаващи свидетели, а неизбежни изпълнители.
Не бива да се доверяваме на хора, които не се учудват на властта си да прощават грехове. Способността да се учудваш има огромна сила – тя прави от тълпата, от безликата, безумна тълпа, която по-скоро по инерция наричаме "народ" наистина народ. Свещено събрание. Ето – за разлика от книжниците "народът се почуди и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците".
Учудването – това учудване – е в началото на всяка изповед и ражда в нея човека за нов живот. Изповедта наистина много прилича на днешното евангелие – то казва как "Иисус, като видя вярата им" изцели разслабения, прощавайки греховете му. Това вижда и всеки свещеник всеки път, когато изповядва. Когато видиш как някой идва с вяра да изповяда греховете си, и цяла вечност, изпълнена със зло не може да те спре да кажеш: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете".
Твърде често не можем да си представим, че имаме такава власт. Не можем да си представим също така и че някой друг на този свят има – ето го учудването ни. Реалността на изповедта обаче не може да бъде променена – не можем да си дадем сами тази власт, не можем и да я нямаме. Мъчно бихме ритали против ръжен. От това и се умиляваме, това е мигът, в който сърцата и умовете ни не могат да не са Божии. Не можем да не служим на всички и на всичко, не можем и да не сме над него. Като казваме "ние", не говорим само за нас, свещениците, но и за целия Божи народ. Като такива ние се събираме на изповед – за да сбъднем Евангелието, като "народът, който се чуди и прославя Бога". За да запитаме този свят, онзи, който го владее, дори и нас самите: "Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?". Ето тук е нужно свещеното учудване от властта ни да прощаваме грехове от име Господне – без него каквото и да изречем в това име и за това име, е богохулство. Няма по-голяма радост от това учудване – защото единственото, до което води, е да "станем, да вземем одъра си и да ходим". Чудото на изповедта е чудото на разслабения.
Изцелението без прошка не е чудо – независимо как го получаваме. Всяка душа, която се е допряла поне веднъж, поне за миг истински до изповедта, го знае."
В рубриката "Съвременна Библия" - след коронавируса от Китай дойдоха слухове за нов и опасен щам на свински грип. После се появи новина за случай на чума в северна китайска провинция. Както е рекъл Марцел в "Хамлет" на Шекспир: "Има нещо гнило в Китай" (в оригинала е Дания – моя редакция). Вируси, вълни, епидемии... Когато слушам подобни новини разбирам, че хората се приготвят да стават все по-малки, а страховете им да стават все по-големи. Това е той! Вече може да го видите! Това е малкият човек, който обитава свят, отрупан от големи страхове.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Католическата общност във Видин отбеляза Рождество Христово с карнавално шествие и пресъздаване на библейски етюди в центъра на града. Разказва Натанаеле Гуарнери , един от младите хора, които се включиха в празника. Православната църква се подготвя да посрещне великия празник - Богоявление . Той е възпоменание за кръщението на Христос..
Неделята, в която се намираме днес, е Неделя преди Богоявление , в която се подготвяме за празника Кръщение Господне, който е едно историческо евангелско събитие, когато Христос, преди да излезе на обществена проповед отива на река Йордан при Йоан Кръстител и се кръщава от него във водите на свещената река. "Покайте..
През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
Предимно облачно
Разкъсана облачност