Пагубното и спасително осъждане

"Дали народът още се чуди и прославя Бога, Който е дал такава власт на човеците?

Днешното евангелие изразява дарбата на Църквата да стои далеч от отчаянието. Макар че този разказ е един от многото подобни – ние сме свикнали с изцеляването но разслабени. Както сме свикнали и с изповедта. Както и изобщо сме свикнали да имаме власт, и както сме свикнали да не се чудим на това. И както всичко това ни прави да бъдем не утешаващи свидетели, а неизбежни изпълнители.

Не бива да се доверяваме на хора, които не се учудват на властта си да прощават грехове. Способността да се учудваш има огромна сила – тя прави от тълпата, от безликата, безумна тълпа, която по-скоро по инерция наричаме "народ" наистина народ. Свещено събрание. Ето – за разлика от книжниците "народът се почуди и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците".

Учудването – това учудване – е в началото на всяка изповед и ражда в нея човека за нов живот. Изповедта наистина много прилича на днешното евангелие – то казва как "Иисус, като видя вярата им" изцели разслабения, прощавайки греховете му. Това вижда и всеки свещеник всеки път, когато изповядва. Когато видиш как някой идва с вяра да изповяда греховете си, и цяла вечност, изпълнена със зло не може да те спре да кажеш: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете".

Твърде често не можем да си представим, че имаме такава власт. Не можем да си представим също така и че някой друг на този свят има – ето го учудването ни. Реалността на изповедта обаче не може да бъде променена – не можем да си дадем сами тази власт, не можем и да я нямаме. Мъчно бихме ритали против ръжен. От това и се умиляваме, това е мигът, в който сърцата и умовете ни не могат да не са Божии. Не можем да не служим на всички и на всичко, не можем и да не сме над него. Като казваме "ние", не говорим само за нас, свещениците, но и за целия Божи народ. Като такива ние се събираме на изповед – за да сбъднем Евангелието, като "народът, който се чуди и прославя Бога". За да запитаме този свят, онзи, който го владее, дори и нас самите: "Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?". Ето тук е нужно свещеното учудване от властта ни да прощаваме грехове от име Господне – без него каквото и да изречем в това име и за това име, е богохулство. Няма по-голяма радост от това учудване – защото единственото, до което води, е да "станем, да вземем одъра си и да ходим". Чудото на изповедта е чудото на разслабения.

Изцелението без прошка не е чудо – независимо как го получаваме. Всяка душа, която се е допряла поне веднъж, поне за миг истински до изповедта, го знае."

В рубриката "Съвременна Библия" - след коронавируса от Китай дойдоха слухове за нов и опасен щам на свински грип. После се появи новина за случай на чума в северна китайска провинция. Както е рекъл Марцел в "Хамлет" на Шекспир: "Има нещо гнило в Китай" (в оригинала е Дания – моя редакция). Вируси, вълни, епидемии... Когато слушам подобни новини разбирам, че хората се приготвят да стават все по-малки, а страховете им да стават все по-големи. Това е той! Вече може да го видите! Това е малкият човек, който обитава свят, отрупан от големи страхове.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.