Върховете и звездопадите на "поета на усмивката"

публикувано на 10.08.20 в 14:00

Снимка: Wikipedia

Владимир Станчев, син на ''поета на усмивката'' Лъчезар Станчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През настоящата година се навършват 112 години от рождението на Лъчезар Станчев - писател, поет, автор на литература за деца и преводач. "Такъв човек беше той - благ, великодушен...", спомня си за него Валери Петров и го нарича "поета на усмивката".

Творчеството му за деца е богато и жанрово многообразно, предимно в областта на късите поетически форми - стихотворение, залъгалки, гатанки, въртележки, верижки, изпитвалки. По-известните му книги за деца са "Зайо Байо воденичар" (1933), "Щъркел шарен дългокрак" (1938), "Весели случки" (1943), "Кой ще ни познае" (1945), "Аз съм вече ученик" (1955), "Боички-сестрички" (1967), "Въртележка смешка" (1978), "Облаци с картинки" (1983).

Лъчезар Станчев успява да подпомогне издаването на стиховете на Ботев на френски от Пол Елюар, един от основоположниците на сюрреализма в поезията. И до днес това е най-големият успех на българската поезия, казва синът Владимир и си спомня за творческия път на своя баща и за постиженията му в областта на литературата.

"През 80-те години Лъчезар Станчев написа стихотворението "Усмивката", харесано за песен от Митко Щерев. Големият хит на "Трамвай №5" е сред любимите песни на българите. На 22-годишна възраст стихосбирка от него е наградена от Съюза на българските писатели за дебют. Онова, което отличава поезията на Лъчезар Станчев, е преди всичко липсата на изкуствени провиквания, нагласени пози, тържествени изстъпления, с каквито в последните години мнозина се опитаха да изнасилят нашия усет за художественост. Лъчезар Станчев е феноменално привлекателен. Кумува на сватбата на Елин Пелин. Приет на първо място в Съюза на българските писатели от почти 50 кандидати през 1937 година. В Париж, където се озовава след спечелен конкурс за специализация, се сближава с Елюар".

Един от символите на града на здравето и минералните извори - Вършец, починалият през 1992 година Станчев остава ярка следа в българската литература. В своето стихотворение "Завещание" е и големият негов завет: "Не ме търсете в мрачините, в мълчанието на нощта, че моя път през тях открит е - ще бъда лъч в безкрайността".

От 2018 година насам се провежда конкурсът "Награда Лъчезар Станчев за поезия в сонет" в родния град на големия българин.