Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фотоархив представя връзката между минало и настояще

Веселин Бoришев с лек срещу късата памет

5
Снимка: Веселин Боришев
Придобили особена популярност в средата на ХХ век, най-вече със своята битова, любовна или хумористична тематика, старите градски песни са явление в българския песенен фолклор, превърнало се в неизменна част от ежедневния живот на българина, лишен от влиянието на чужда култура по това време. Освен че спомагали за повдигането на съзнанието, отличавали се и запомняли се със същността на мелодиите - родени от истински истории, те имат силата да предизвикват емоциите на хората.

Една такава песен е О, спомняте ли си, госпожо?

Този въпрос риторично задава във Фейсбук страница си фотожурналистът и фоторепортер Веселин Бoришев, която описва като "диалог между минало и настояще". Обръщайки се към обществото, авторът показва как една снимка струва колкото хиляда думи. Да пробудим паметта означава да осъзнаем, че българското вчера не си е отишло, казва той.

"Акцентирам върху последните 20 години - от 2001 година насам, които смятам не просто за интересни, но най-вече за съдбоносни. Вадя снимка от архива - такава, която илюстрира проблем или днешна новина. Идеята ми възникна случайно, но няма да продължи така. До месец-два страницата ще премине в книга".

Обявявайки се срещу късата памет и подмяната на историята, Бoришев проследява политическия пейзаж на Прехода, за да покаже, че днешните събития в държавата са свързани с участниците в периода.

Днес, когато водещата дума в България е протест, си задаваме въпроса, как стигнахме дотук, кой е виновен и защо го позволихме? Разгледайте снимките, призовава фоторепортерът, за да проследите метаморфозите на политическия ни живот и участниците в него. Тогава ще разберете, допълни той, че всички ние носим вина.

"Наложи се да търся в архива си, който е огромен, портрет. Не помня всичко, което съм заснел, но директорията ми включва снимки от 2001 година насам. Ако нещо ми потрябва, отварям и започвам да търся. Този мой проект може би ще е добре да прерасне в сайт, изложба или театър, не просто в интернет. Всичко започна, докато търся снимка на покойния Чочо Попйорданов и изведнъж попадам на фотос на Делян Пеевски. В същия момент ни залива една неприятна информация, идваща от неговите медии - колко добър човек е, колко е голямо ангелското му сърце на дарител. Нещата не се променят, това искам да покажа. До зората на новия XXI век нещата в политическия живот се движеха сравнително нормално в България - ляво пространство, дясно такова, класическата демократическа система. Промениха се с появата на лицето Симеон Сакскобургготски. Именно затова концепцията, над която работя за книгата, е Спасителят. Ние, освен народ с кратка и къса памет, сме и такъв, който винаги чака Месията. 20 години вече няма двуполюсен модел, няма развитие, но ежедневната тема е, че ще бъдем спасени от някой нов Пратеник. Колкото повече нещата се промениха, толкова повече останаха същи. Снимките, които съм правил, доказват че лицата са си същите - десетина човека, фигури от ДС".

Диалогът с миналото, представен чрез уловени от обектива на опитния фоторепортер обществени личности и политици, включва и кратък коментар от автора под снимката, често ироничен. 

Стартирала случайно, страницата се оказва не просто спомен, а най-вече свидетелство за младите хора. 

"Имал съм намерение да припомня, да подсетя, че дори и да отворя очите, но голямото удовлетворение идва от това да видиш, че младите се интересуват. Пишат ми, задават ми въпроси относно хората и събитията. Аз самия не съм подозирал на какво присъствам. Аз нямам против катарзиса - всеки допуска грешки, може да се поправи. Но за 10 години да си бил в СДС, после в БСП, минава през ДПС, а накрая в ГЕРБ? Правят ни на глупаци. Да знае и да помни е дълг на обществото. Иначе ще продължим да "пропускаме" изпирането на биографии, избелване или изпиране - така го наричам аз. Вече не можех да търпя, аз съм човек с огромна спортна злоба. Така стартирах и така ще продължа".

И докато историята често се ползва спрямо конюнктурата - т.е се изменя през годините, за да обслужва, фотоархивът на Веселин Бoришев е запечатал хиляди снимки, които показват как миналото кореспондира с настоящето. Коя обаче е най-символичната сцена, попадала пред очите на фотожурналиста?

"Пред мен в момента има снимка на Йордан Цонев - човекът, отговарящ за парите, идващи от ЕС за преодоляване на кризата с COVID-19. Ужасяващо, защото е като всяка друга снимка: показва как си дал на лисиците ключ от курника. Направил съм толкова снимки, а почти всички от тях показват "грозната истина", но една от най-символичните, в лош смисъл, е от 2003-та - младежкото НДСВ, малкият Делянчо Пеевски, а Симеон II го гледа в захлас. Сещам се и за още една снимка - 2002-ра, в Парламента на маса наредени големите бизнесмени на България, един от които Божков, другите Гущеров, Илия Павлов и Емил Кюлев. Двама от тези четиримата вече са убити. Аз не давам отговори, но ще продължа да задавам въпроси и да предоставям възможност на хората да анализират."

Ако искате да се срещнете с близкото минало или най-малкото - да си го припомните още веднъж, страницата "О, спомняте ли си, госпожо" ви дава тази възможност. Докато книгата на Бoришев, която е продължение на онлайн рубриката, излезе официално, всеки ден на страницата ще се появява по една нова снимка.

А дотогава? Можем да си припомни думите на Милан Кундера: Борбата на човек с властта е борба на паметта със забравата. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05