Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да си спомним за дядо Дометиан

Снимка: Радио Видин
Този брой на "Калейдоскоп" посвещаваме на видински митрополит Дометиан - една знаменателна личност в духовния живот на Видинска епархия, от чиято блажена кончина на 18 септември се навършиха 3 години. Хората го помнят с добри мисли, с уважение и почит към неговия сан. Нито едно обществено, културно, духовно събитие не минаваше без неговото участие, а неговите слова  винаги повдигаха духа и самочувствието на видинчани. Дядо Дометиан беше една широко скроена личност, бележит български духовник, който вярно служеше на Бога, на поверения от Бога му народ и на Светата Православна църква. 

Русенският  митрополит Наум е познавал дядо Дометиан от 2004 година година. Митрополит Наум тогава заема поста главен секретар на Светия синод на Българската православна църква. На същата длъжност в продължение на няколко години е бил и митрополит Дометиан. Ето какво си спомня Негово Високо Преосвещенство Наум за невероятната  богословска и обща култура на дядо Дометиан:
"Спомням си, че в първите дни, отваряше вратата на стаята и в типичния негов стил казваше: "Боже мой, това какво е, тука ми мина младостта, толкова нощи безсънни, писане, гости, посрещане,  не искам да я виждам тази стая!" Той беше един от многото архиереи от старото поколение, които ме посрещнаха с отворени обятия и спомогна да напредна в моята работа, като току - що избран главен секретар на Светия синод... Помогна ми и да напредна, спомням си  за неговата обич и благословение към мене  и до края на своя живот с бащинска обич и с добро отношение успя да ме напътства, да ме ръководи и да ми показва онази широта, която той притежаваше по отношение на богословието и на личните връзки с хората. От неговата любов и доброта всички ние се учихме... Дългогодишната практика и широка обща подготовка, която е имал в Семинарията и в Богословската академия, оказа влияние  върху формирането на неговия характер."

За дядо Дометиан с добри мисли си спомня ставрофорен иконом Йордан Василев:

"Дядо Дометиан беше  ярка фигура, духовно извисена във всяко едно отношение. Моето познанство е от далечната 1973 година. Успя да развие духовния живот във Видинска епархия, колкото му позволяваха силите, каквото му позволяваха условията, икономически политически, обезлюдяване,  ...Малко свещеници, липса на материален стабилитет... Много трудно, но той успя да съживи епархията. Слава Богу, че имаше такъв митрополит, който обогати епархията, извади я от един застой. Той имаше истинско красноречие, не беше позьорство. Голяма музикална култура имаше. В София дружеше с интелектуалци от първа ръка, колкото и да се вглеждаме в днешния епископат  като него няма, жалкото е, че и във всички слоеве на обществото сякаш по-тясно скроени личности се появяват, просто ги няма тези хора. Той имаше една мисъл, производно от Светото писание: "С вярата и с вярата и любовта да повдигнем светилниците си, да светят нависоко!" За Видин е чест, че имаше  такъв митрополит, но по моя преценка Видин беше тесен за такъв човек."

За дядо Дометиан си спомня и Ангелина Маркова, която дълги години е работила като готвачка във Видинската Света митрополия.
Тя го помни като човек, от когото е научила много,  определя го като търпелив, мъдър и всеопрощаващ. От него се научава да бъде търпелива и още - да не даваш съвети, ако не те питат, да прощаваш и да приемаш спокойно предизвикателствата в живота:

"Постите сме ги карали всичките, само сварени картофки за Разпети петък приготвях. Там се караше пост. Обичаше родопския клин, това си е от неговия край, сирене обичаше, бобец, торти - не, обичаше винце, но не е бил капризен и да иска точно нещо... Аз съм научила от него много работи, за мен той беше мъдър човек... Когато стана разкола и дядо Дометиан отива да служи в Брегово и свещеникът не го пуска да служи в храма, това не е ли търпение? И той се връща без да служи, и после им прости. Той е човек, който можеше да прощава."

Пълните спомени чуйте в звуковия файл.

Видинският митрополит Дометиан е роден на 11 ноември 1932 година в  село Хасовица, област Смолян,  със светско име Димитър Попвасилев Топузлиев. Той е второто дете на Руска Димитрова и отец Василий Топузлиев. През 1947 г. заминава да учи в Пловдивската духовна семинария, след като отлично се представя на изпитите по български и пеене. През 1950 година семинарията е обединена със Софийската и преместена край Черепишкия манастир. Завършва в 1952 година и в същата година започва да учи в Софийската духовна академия, която завършва през 1956 година. Монашеско пострижение получава на 14 януари 1959 година в Мъглижкия манастир с името Дометиан, от митрополит Климент Старозагорски, под духовото старчество на архимандрит Панкратий. Ръкоположен е от митрополит Климент за йеродякон на 10 март 1959 година и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при църквата "Въведение Богородично" в Стара Загора.  Три години от септември 1959 до 1962 година учи в Московската духовна академия. На 18 юли 1962 година в академичния храм "Покров Богородичен", с благословията на Светия синод на Българската православна църква, е ръкоположен за йеромонах от патриарх Алексий I Московски, в съслужение с патриарх Кирил Български. След завръщането си от 1 януари 1963 до края на февруари 1967 година е протосингел на Великотърновската митрополия. Възведен е в архимандритско достойнство на 4 декември 1963 година в катедралния храм "Рождество Богородично" в Търново от митрополит Стефан. От 10 март 1967 година е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция. През октомври същата година специализира и в Икуменическия институт при Световния съвет на църквите в Босе, Швейцария. От февруари до август 1968 г. специализира в Богословския факултет на Лозанския университет, а от август 1968 г. до август 1969 г. е на специализация в Лондон и Оксфорд и слуша лекции, и в колежа Кадестън. След завръщането си, архимандрит Дометиан от 1 септември 1969 до 1 ноември 1970 година е протосингел в Софийска митрополия. След това от 1 ноември 1970 до 1 март 1979 година е главен секретар на Светия синод.На 15 декември 1974 година в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски"“ в София е ръкоположен за епископ с титлата Знеполски. От 1 март 1979 г. до март 1983 година епископ Дометиан Знеполски е управляващ Акронската епархия на Българската православна църква в САЩ. След завръщането си в България, от 1 април 1983 г. до юли 1987 г. е викарий в Софийската митрополия. На 26 юли 1987 г. е избран, а на 2 август канонично утвърден за Видински митрополит. Той служи на миряните на Видинска епархия 30 години. Допринася за приобщаването и укрепването на вярата в населението. През неговото управление се строят храмове и параклиси, обновяват се манастири. На 18.09 2017 умира в София, погребан е на 20.09 до митрополитския храм "Свети Николай" във Видин. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В “Музикална зона” слушаме незабравими песни от българското кино

13 януари – Ден на българското кино!   Българското кино си има своите шедьоври, които са си заслужили мястото в световната история на седмото изкуство. Днес ще слушаме незабравими песни от прекрасни български филми, с които всяка национална кинематография би се гордяла. Повечето пресъздават отминали времена и събития, но въпреки това до един са..

публикувано на 13.01.25 в 09:00

"Неделник" от 12 януари 2025 година

Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..

публикувано на 12.01.25 в 14:21

Отварянето на вратите на сърцето за небесния цар се извършва чрез покаяние

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление,  което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно"  (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..

публикувано на 12.01.25 в 08:00

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45