Ина Тонина е родена в София на 3 март 1967 година, но като свое родно място определя Чупрене. От Чупрене е нейният баща, а майка ѝ е от Габровница. Детството ѝ е свързано със старата хубава София, спокойна и без много автомобили. А летата ѝ - с Чупрене и Чупренския Балкан. Тръгва на училище в най-близкото 92-ро училище, сегашната Френска гимназия. Когато е на 10 години семейството ѝ заминава за Либия. В Триполи Ина и брат ѝ учат като частни ученици. Там 10-годишната Ина попада в един различен свят, докосва се до друга култура, научава се да гледа през погледа на местните хора, който начин на възприятие остава водещ в живота ѝ и до днес.
Причината да заминат за Либия е майка ѝ, която работи като рехабилитатор. Баща ѝ Иван Тонин е известен спортист и треньор по вдигане на тежести. В Либия той става треньор на националния отбор на страната и се радва на голяма почит и уважение. Ина и брат ѝ се връщат в България, за да продължат да учат в българско училище. След 8. клас продължава в Спортното училище "Олимпийски надежди". Тренира джудо, което се оказва, че най-много се приближава до нейния темперамент. Продължава висшето си образование в Спортната академия, ВИФ- София. По това време в България навлиза джуджицу. Започва да ходи на курсове по този спорт. Сама научава италиански, за да може да чете италиански списания за футбол, който е един от любимите ѝ спортове. През 1995 година печели стипендия за специализация в Рим, където заминава да учи за треньор. Успоредно с това усъвършенства езика и научава много за историческите, архитектурни паметници на Рим. Всяка свободна минута е сред групите туристи, които разглеждат забележителностите на Рим. През 1998 година започва работа в Рим като екскурзовод, води български групи предимно в Италия. Всеки месец по три пъти е в Италия. И така до 2006 година. През 2006 година заминава за Испания, където посреща туристически групи. Оказва се, че Испания ѝ приляга повече и тя споделя: "Испания е някак по-близко до нас, аз се чувствам по-добре в Испания. Испания е 17- свята, събрани на едно." Продължава да води група в Централна Америка - в Мексико, Куба, Карибския регион.
Според Ина професията на екскурзовода не е само забавление, но и огромна отговорност за това каква информация поднасяш на туристите. Това е причината тя да продължи да учи специалности, свързани с работата ѝ, завършва "Културология" и магистратура по история в Софийския университет. Ина знае няколко езика, испански, италиански, португалски, руски и сръбски. Определя се като авантюрист, оптимист, луда глава, много луда и много любопитен човек към всичко, което го заобикаля
ЧУПРЕНЕ
"Човек се ражда някъде, но мястото, където те тегли сърцето, е твоето истинско място. Детството ми премина в центъра на старата, хубава София. В Чупрене минаха най-хубави детски ваканции. Чупрене е винаги едно връщане към истината. Надявам се много хора да разберат за тая красота, в Чупрене."
СПОРТЪТ
"Отидох в Спортно училище "Олимпийски надежди". В този период пробвах няколко вида спорт, минах през какво ли не, но в крайна сметка намерих себе си в джудото. По една простичка причина - бях много тормозена, защото носех очила... Мен баща ми ме беше научил, че никой не може да ми причинява болка, и че дали ще ме е ударил, трябва да си го отнесе. И аз просто се научих да се бия и го правех брутално... Аз просто намерих себе си в спорта и следващите ми години бяха белязани само и отличително със спорт. Бях в "Левски Спартак."
ИТАЛИЯ
"Докато учех, аз всеки ден ходех и гледах Рим, ама го гледах в детайли, разхождах се, гледах някакъв екскурзовод и хуквах след него да слушам. Рим го познавах като двете си ръце. В Рим живееш в безвремие, няма сграда, която да не те впечатли. Вървиш и виждаш разкопки, на другия ъгъл виждаш разкошна сграда от 14 век, на третия ъгъл - модерна сграда. На всяка крачка се развяваш във времето и пространството... В София попаднах на една обява, в която търсят човек, който знае италиански и познава Рим. И така се започна, беше 1998 година, един пълен автобус с ученици заведох в Рим... Това силно искане да се върна в Рим се случи така, че всеки месец пътувах по 3 пъти в месеца до Рим. Италия за мен си беше голямата любов."
ИСПАНИЯ
"Изпратиха ме в Испания да посрещам български туристи. Ако ме попитате къде ми харесва повече в Италия или Испания, ще отговаря, че аз се чувствам по-добре в Испания, просто се слях... В Испания начинът на възприемане на света е по-близък до нашия... но и там е много различно."
ГВАТЕМАЛА
"Там всичко е впечатляващо, там е различен свят, от нашето възприятие за света... На мен най-много ми харесва Гватемала. Страшно запазена е природата... Но те унищожават цели плантации с кафе, за да засаждат маслодайна палма, която се търси... В Гватемала няма лов, забранен е , защото всичко е Национален парк. Бях впечатлена, минаваш през селища, в които нямат прозорци...пристигнахме в хотела и още 20 минути пътувахме, защото се намира в в Националния парк и се оказа че живеят всякакви диви животни на тази територия... Разбираш че наоколо всичко гъмжи от живот - ара-папагали са навсякъде, пълзят едни такива като игуани, в езерото до нас видях, че има крокодил. Това впечатлява - това кротичко съжителство с дивата природа и това е най-красивото. "
Професия Екскурзовод
"То е много натоварващо, отговорността е огромна. Първо това - каква информация ще дадеш. И съм се научила, и го казвам на млади колеги - когато кажеш нещо, ти трябва да застанеш твърдо зад това нещо. Това е най-малкото. Тези хора ти се доверяват и ти трябва да взимаш решения за тях. Всичко зависи от твоето решение в момента. Изкарвала съм 6 месеца без почивен ден. Има и хубави моменти. Това ми се превърна в съдба. Срещаш се с много хора, които са позитивни. Вече работя с много колеги и предпочитам дългосрочни ангажименти. Сега вече се ориентирам към по-малки групи, туризмът отива в тази посока, малки групи с общи интереси, нещата опират до това какво искам, а не какво се предлага. Този масов туризъм вече няма да съществува."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Лидерът на ДПС - Ново начало Делян Пеевски предлага създаване на държавна хранителна верига в пощенските клонове с ограничена надценка до 10%. Инициативата цели да подпомогне българските производители и да осигури достъпни цени за потребителите. Планира се включването на около 100 български стоки, като финансирането ще бъде осигурено чрез..
Комплексен онкологичен център /КОЦ/ Враца ще освети тази вечер сградата си в синьо, за да привлече вниманието на обществеността към тревожната статистика за заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозападна България. Това обясни зам. управителят по медицинските дейности на лечебното заведение д-р Румен Стефанов и оповести данни за случаите..
Настъпи времето от месеца, когато обсъждаме различни модни въпроси. Днес ще говорим за това как да носим съвременни версии на ретро стилове . Тъй като ретро стиловете никога не излизат от мода. Винаги има нещо в тях, което ни кара да се връщаме към миналото. Но как да ги адаптираме към съвременния начин на живот, без да изглеждаме като, да..
Актрисата от Врачанския драматично-куклен театър Цветана Горкиева издаде първата си стихосбирка , която носи заглавието "И още сто хиляди" . В книгата са събрани около 90 стихотворения и един кратък разказ, който, както казва авторката, е "бонус" за читателите. За Цветана Горкиева писането е едно от хобитата ѝ от ранна детска възраст, като..
В рубриката "Памет нашенска" припомняме за българския лекар проф. Александър Чирков - едно от големите имена в кардиохирургията. Признат не само у нас, но и по света заради постиженията и професионализма си в сферата на сърдечните болести. Роден е на 27 януари 1938 година в град Лом , в ромско семейство, като рожденото му име е Фарук...
Днес ви каня на едно нежно пътуване с испанския певец, музикант и композитор Пабло Алборан, известен със своята романтична музика и впечатляващ вокален диапазон. Роден е през 1989 г. в Малага. Първите си песни композира, когато е едва 12-годишен. И усърдието му дава резултат – през 2011 г. Пабло получава 3 номинации за латино наградите Grammy...
Всеки град и всяко село има своята история. Известна, но и потайна. В историческите книги е съхранена голяма част от тази история. Академичната. Но има и чисто човешки истории и спомени, които остават в семейството или биват споделени с най – близките. Чисто човешки истории. Спомени. Спомените си за някогашният Видин ще ни сподели коренякът..