Средновековна България под управлението на видинската династия Шишмановци

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Калин Виденов, първа част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Калин Виденов, втора част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След смъртта на цар Иван Асен II през 1241 година българската държава изпада в дълбока криза. 

В края на XIII век развитието на България навлиза в период на феодалното раздробяване - засилване стремежа на отделните боляри към самостоятелност и силно отслабване на централната власт. 

През 1280 година нововъзкачилият се на българския трон Георги I Тертер среща съпротива от страна на болярите, обявяващи се за независими владетели. Шишман I, най-вероятно братовчед на българския владетел, отказва да приеме за законен управник узупратора Смилец (1292-98), като се обявява за цар във Видин, най-вероятно през 1280 година. Новината е приета радушно от жителите на областта, стремящи се към независимост.

С началото на управлението на Шишман I започва дълъг период от век и половина, в който династията Шишмановци играе основна роля не само в управлението на Видин, но и на цялата държава, разказа видинският историк Калин Виденов.

"Началото на царуването на династията съвпада с най-слабия период на държавата на Второто българско царство. По това време Унгарското кралство, което дълго време е основният фактор в живота на Северозапада, вече нямало влияние в региона. Как Шишман добил Видин - дали със съгласието на върховната власт или сам се обявил за владетел, ние не знаем. През 1285 година той вече бил владетел на Видин и областта. Византийският историк Йоан Кантакузин твърди, че Шишман е български болярин от кумански произход. Шишман е в роднински отношения с династията Асеневци - женен е с внучка на Иван Асен II, което му осигурява добри позиции в Търновския двор. През 1292 година владетелят повел видинските войски срещу Сърбия, които били отблъснати. Видин е завладян. От тук следва изводът, че татарският вожд Ногай бил в отлични отношения с видинския управник, защото принуждава сърбите да освободят територията. По това време Видинското владение се развивало напълно спокойно, дори замогвало. Шишман I умира между 1308 и 1313 година. Имал три деца, наследен е от първородният син Михаил".

Появата на деспот Шишман в северозападните български земи в края на XIII век  като владетел на Видин е естествен резултат от общите процеси и явления, свързани с децентрализацията и самообособяването на самостоятелни или полусамостоятелни феодални владения, които са характерни за периода на Късното Средновековие.

За да укрепи и в бъдеще своетополитическо влияние във Видинското деспотство, крал Стефан Урош II Милутин оженил собствената си дъщеря Анна Неда за първородния син и наследник на Шишман - Михаил. Така с татарска подкрепа зад себе си, сроден със сръбските управляващи кръговеи връзките си с българското царство, Шишман успял постепенно да утвърди във външнополитически план не само своето положение, но и това на своето владение. Именно този факт позволил на видинския деспот да съсредоточи енергията си към вътрешно икономическия и стопански живот на областта, което да му гарантира материална опора за неговото деспотство.

За нарасналата мощ и просперитет на Видинското деспотство научаваме от сведение от началото на XIV век, продължи разказа си Калин Виденов.

"В началото на XIV век Шарл Валоа, който е брат на френския крал Филип IV Хубави, подготвял поход срещу Византия. Пътят му минал през Видинското княжество, което имало нов владетел - Михаил III Шишман Асен. Францискански монах съставя трактат с описание на Княжеството. Описва я като империя, с голям град за столица - Видин. Земята била широка, просторна, хубава, напоявала се от 10 плавателни реки, изобилствала от месо, хляб, сребро, злато, восък и коприна. През средата на тази империя, пише монахът, минавала река Дунав. Това, което научаваме, че реката тече през средата на Видинското царство - доказателство, че в пределите са включени обширни територии и на север. За разлика от баща си, Михаил III имал друга позиция в обществото. Преди всичко бил потомък на Асеневци, гордо е носил фамилното име пред бащиното. Видинският владетел имал силни позиции в Европа".

Като естествен процес в утвърждаването статутаси на независим владетел, Шишман отива и много по далеч от всички до тогава съществуващи феодали и сепаратисти в средновековното българско царство. Следвайки принципа при унаследяването на средновековната владетелска институция от баща към син, той интегрира своя наследник Михаил Шишман в управлението на областта, като така се превръща в основоположник на първото по рода си наследствено феодално владение. Връзката и подчиненото положение на това владение към търновското царство остава, но то до голяма степен се възприема не само от Шишмановци, но и от повечето съвременници от този период като напълно самостоятелна политическа формация от държавен тип.

През пролетта на 1323 ненадейно починал българския цар Георги II Тертер и престолът бил свободен. За цар бил обявен Михаил.

"Владетелят не посегнал към короната, тя му била дадена от болярството. Династията на Асеневци отново дошла на власт, с което България влиза в нова епоха. От 1323 година до 1330 година няма документи за случващото се във Видин и региона. Можем да ползваме стенописите в църквата "Св. Богородица Милостива", която се намира в село Долна Каменица, Княжевац, тогава част от видинските владения. Управител на Видин станал Михаил, който носил името на баща си, управляващ Княжеството. Първородният син Иван Стефан бил подготвян за престолонаследник в Търново. През 1324 година Михаил III Шишман изоставил сръбската си съпруга Ана Неда и се оженил за сестрата за сестрата на византийския император - Теодора Палеологина. Иван Стефан бил лишен от правото на престолонаследие. Така Видин се сдобил с по-малкия брат за господар - Белаур. След битката през 1330 година при Велбъжд има клауза заради загубата на войната със Сърбия. Иван Стефан трябвало да стане цар, защото майка му е принцесата Ана Неда. Михаил III Шишман губи живота си в тази война. Въпреки това, през 1331 година за цар на България е обявен Иван Александър, деспот на Ловеч, племенник на Михаил Асен и на видинския владетел Белаур".

Династията на Шишмановци, която управлява Видин, успява да затвърди и регламентира наследственото си право на управление над областта, не само като резултат от връзките си с управляващата династия на Тертеровци, но и на базата на икономическата и политическа власт, която той притежава, на фона на негативните процеси, наблюдаващи се в Българското царство през периода XIII-XIV век.

През 1331 година на българския престол застава цар Иван Александър, управлявал 40 години, което го прави най-дълго управлявалия владетел след цар Петър. Ловешкият деспот достига до царската власт след преврат в българската столица, който сваля цар Иван Стефан, поставен на българския престол от сърбите след злополучната за българите битка при Велбъжд през 1330 година, в която е убит цар Михаил Асен III.

"С идването на власт на Иван Александър започва управлението на нова династия - Срацимирови, която е клон на Шишмановци. Той дошъл на власт след преврат срещу Иван Стефан през пролетта на 1331 година. Целта на владетелят на Видин Белаур била война с Иван Александър, за да откъсне Видин от България. Бунтът бил подкрепен и от съмишленици на сваления малко по-рано видински цар. През есента на 1332 година Белаур е отстранен от Видин, а градът и областта са присъединени към Българското царство. Видин вече нямал статут на самостоятелна област, дори изчезнал от изворите за 10 години. През 1341 година в Константинопол се появил Шишман, който е син на Михаил III Шишман Асен, за да търси подкрепата на византийския император. Последвала размяна на заплаха между двете държави, след като Иван Александър искал да му бъде изпратен Шишман. След това Видин отново липсва в историческите хроники".

През 50те години на XIV век започват най-славните години на Видин.

"Това е периодът от десетилетия, през които Видин е столица на царство, през които това владение е в центъра на важни събития за целия европейски югоизток. Във Видин се срещат интересите на Сърбия, Византия, Унгария и на България в лицето на Търновкото царство. Управник бил Иван Срацимир, предпоследният владетел на българската държава, втори син на Иван Александър. В началото на 1350 година се ражда Иван Шишман, първородният син на Иван Александър от втория му брак, който бил готвен да застане начело на България след смъртта на владетеля. През 1355 година в битка с османците умира Михаил IV Шишман, първородният син на Иван Александър, готвен да застане начело на държавата. За престолонаслендик бил определен Иван Шишман, като изместил по-големия си полубрат Иван Срацимир, който е изпратен през 1355 година да управлява Видин и региона. Той изградил самостоятелна държава, подчертавайки нейния характер. Започнал дори да сече собствени монети. Видин се превърнал в книжовно средство, а след падането на Търново тук са пренесени мощтите на трите светици Теофона, Филотея и Петката. Църквата се отделила от Търновската патришария и преминала към Константинополската. Византия била далеч от Видин, а османските турците, нахлуващи на Балканите - също. Сърбия се разпадала по това време. Унгарското кралство отново се превърнало във водещ фактор през 60те години. Иван Срацимир отказал да се признае за васал, но през 1365 година войските превзели Видин. Владетелят е пленен и заточен".

"Търновското царство било бледа сянка на това, което представлявало преди, а и било на пътя на османското нашествие. Иван Александър починал, а двете царства се отделечили още повече, водейки самостоятелен живот и политика. Двете царства била разделени, разпокъсани, трябвало сами да се изправят срещу офанзивната на османците".