Васил Божинов: Търпение трябва да има! Човечност и доброта!

Тръгва на училище през 1937 година в село Крумово, продължава да учи в гимназията във Вълчедръм. Завършва с пълно отличие гимназията. По това време във Враца откриват институт за прогимназиални учители, където той се записва. След завършването на педагогическата си специалност се връща в Лом и започва работа като учител по заместване в училище "Христо Ботев". 

Продължава да  учи задочно в СУ "Свети Климент Охридски" две специалности "История" и "Български език и литература".  Дипломната му работа е "Методика на историята", защитава я с "Отличен 6". Професионалният му път е свързан с най-старото училище в Лом "Константин Фотинов". Работи 8 години като учител, 12 години като заместник -директор, 17 години директор и през цялото време не спира да преподава по история, макар и с по-малък брой часове.

По време на неговата директорска дейност училището е обявено за базово училище. Учителският колектив си поставя за цел  да се интегрират  образованието  и културата. Затова постоянно се канят поети, писатели, творци на изкуството в извънкласните форми на обучение. В три поредни години- 1978, 1979, 1980 учителският колектив е обявен за образцов.  

Успоредно с работата си Васил Божинов се занимава с активна читалищна дейност. Избран е за заместник -председател на читалището в Лом. Сътрудничи на вестници и списания, пише статии и дописки, интервюта, които по-късно издава в своята книга "Съкровени страници".

Пенсионирането му през 1990 година му дава възможност да започне да пише книги. Така създава книгите  "Огнище на духовност", "150 години театър в Лом", "Поглед на образователното дело в град Лом" и "Съкровени страници". Последната му книга е автобиографична- "Моят път през годините".

Темата, която най- много го вълнува, е образованието и културата, а неговият призив към всички е да се подкрепят училището, читалището и неговите дейци.


СЕМЕЙСТВОТО
"Баща ми се занимаваше с животновъдство, но в свободното си време все нещо четеше и пишеше, имаше някакви технически умения, това ми е направило впечатление ... Майка ми беше искрена и доброжелателна селска жена и ни казваше на мен и брат ми: "Не правете нищо лошо на другите!". Държеше на гостоприемството. Съпругата ми беше учителка по руски език, много предана и отдадена на учителската професия.... Синът ми е преподавател в Журналистическия факултет на Софийския университет, доктор по фотожурналистика и главен асистент. Имам правнук Никола, но ми прави силно впечатление, че все ме пита защо това е така, защо, защо... Времената се менят, а с тях и хората и децата."

 УЧИЛИЩЕТО
"Спомням си оная 1937 година, когато с торбичката през рамо, в която бяха две тетрадчици и букваря,  тръгнах в Основно училище "Христо Ботев" в село Крумово. Имахме една млада и спретната учителка Саша Левянска, която беше много взискателна, но и много ни обичаше. Продължих да уча в новооткритата гимназия във Вълчедръм. Ярки спомени имам от учителя по история Горан Георгиев. Той ни впечатляваше със своите лични преживявания, беше обиколил почти цяла Европа и Северна Африка..."

ИСТОРИЯТА
"Винаги в уроците по история, които преподавах, слабост ли е или не знам как да го нарека, аз търсех мястото на литературата, тоест, ако говоря за въстанието на Спартак, при всички случаи аз бях намерил романа на Джованьоли за Спартак и само финала на романа, десетина изречения, прочитах. Много държах на използването на художествена литература в часовете по история. .."

ПРОФЕСИЯТА
"На два пъти ме избираха за заместник-директор на училище "Константин Фотинов". Мисля, че се стремяхме с учителите да проправим пътя към целодневното училище. Трудно беше, защото това беше ново за нас, имахме много добри контакти с научните институти в София и учителите имаха богат опит в тази област.  Изнесох опита на национални педагогически  четения. Обичам училището си, обичам колегите си и мисля, че ако нещо съм постигнал в работата си с тях , това е въз основа на нашето взаимно уважение. Търпение трябва да има! Човечност и доброта!"
 
ЛОМ
"За мен Лом е всичко! Повече от 60 години живея в Лом и съм възхитен от отношението на ломчани към възпитанието и към културата. Лом е огнище на светлина, на просвета, на култура!"

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.