Духовната проказа

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше; и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."

"Тежки, много тежки са духовните изпитания и страдания, т. е. тия, които се дължат на колебания, маловерие и на не всякога неизменно верно синовно отношение към Небесния Отец. Във всички тия случаи постоянната синовна молитва на вярващото сърце е: "Помилуй ме, Боже!" Молим Го да ни помилва, задето не постоянстваме в живата и дейна вяра, която се проявява в дела на любов към Него и човеците. Молим Го да ни помилва, че понякога даже и в молитвата си биваме като реещи се по небето облаци, които нямат собствен път и поради това никому, нито на себе си са полезни. Молим Го да ни помилва, задето е отслабнала синовната ни преданост, поради което в сърцето ни се промъква недоумение и безмълвие относно най-голямата ни отговорност пред Него. Но молим Го да ни помилва, защото въпреки всичко на Hегo всякога се надяваме; от Hегo със синовна увереност очакваме да не помене нашите беззакония, а като добросърдечен да погледне снизходително на нашата немощ и ни избави.

Божията милост към човека най-вече се показва в това, че на всинца ни е дал да узнаем Неговата блага воля, да узнаем как трябва да живеем, за да бъдем честити, да се спасим, да бъдем наследници на земята и небето. С това благовестие Той е огласил и най-безмълвните падини на живота.

Веднъж Иисус, като се приближавал до едно село, срещнали Го десет души прокажени, които отдалече викали: "Иисусе Наставниче, помилуй ни!" Той ги помилвал и те били излекувани. Поръчал им да отидат в града и да се покажат на свещениците, че наистина са оздравели и следователно могат да се завърнат сред хората. Обаче само един от десетимата прокажени се завърнал при Иисуса да Му благодари и той бил самарянин. „Тогава Иисус продума и рече: "Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: Стани, иди си: твоята вяра те спаси." 

Най-голямата Божия милост за вярващия човек е да бъде спасен. Нея ще получат тия, които благодарят на Бога за всички Негови милости, като сами са милостиви към човеците. Затова нека бъдем подражатели на самарянина, когото Иисус излекува от проказа: да търсим Иисуса, да паднем ничком пред нозете Му и да Му благодарим. Сторим ли това и за нас ще имат същото спасително значение Иисусовите думи: "Стани, иди си: твоята вяра те спаси."

В рубриката "Съвременна Библия" - "Светът лежи в лукавия!" – тези странни за съвременния ум думи са записани в Първото послание на св. Йоан Богослов. Сигурно ги възприемате като архаизъм, отживелица на един остарял ум. Не бързайте! Светът на Йоан е нашият свят. Колкото до лукавщината на лукавия нека споделя пример, който ясно ще илюстрира, че Йоановото твърдение никак не е толкова архаично, колкото си мислите. Има нещо гнило в... произхода на Ковид-19. Бих казала и "лукаво"! Ако не вярвате - чуйте какво се изговори във високопоставена размяна на реплики между Китай и САЩ! Чуйте какво се случи после!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.