Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Холокоста е велик урок по история, който трябва да помним

Снимка: Радио ВИДИН

На 27 януари съветските войски освобождават лагера Аушвиц. През 2005 година, по време на 60-та годишнина от освобождението на лагера, Общото събрание на ООН обявява 27 януари за Международен ден в памет на жертвите от Холокоста.

Видинските евреи- 624 семейства, е трябвало да бъдат качени в конските вагони и отведени в лагерите на 29 май 1943 година, спомня си доцент Софи Пинкас, родена и израснала във Видин. Спасени са с общите усилия на църквата, депутати и интелектуалци, неразрешили да бъдат изпратени в лагерите на смъртта. Софи Пинкас влиза в редиците на съпротивителното движение през 1941 година, когато е 18-годишна, а като доброволец в армията помага за освобождаването на град Кула.

"От 1941 година почнахме да участваме в съпротивителната борба... Участвахме във всички възможности за събиране на пари, оръжие, дрехи, храни за другарите от партизанския отряд "Георги Бенковски"... Ние бяхме жертви на един Закон за защита на нацията, съкратено ЗЗН. Този закон отнемаше всички граждански права на евреите - нямахме права да учим, нямахме права да работим, нямахме права да излизаме извън кварталите си. За което се следеше и от полиция, и от членовете на легионери. Имахме къщи с големи дворове и врати между дворовете и ние просто се събирахме от врата на врата, от двор на двор и така успявахме да участваме във всичките мероприятия, които нашите младежи организирахме. Още повече се засили нашето съпротивително движение, когато пристигнаха във Видин хиляди евреи, изселени от София. Това бяха 20 хиляди души", разказва Софи Пинкас.

Във всяка еврейска къща във Видин тогава били приютени по две- три семейства от изселените от София евреи. Помагали им хората от селата, продавали, а понякога и подарявали яйца, мляко, сирене. Обществена кухня в двора на еврейското училище осигурявала храна за хората от столицата. Евреите имали право само два часа преди обяд да излизат от домовете си. "Това беше много тежка забрана, много зле се чувствах", спомня си Софи Пинкас.

Нямали право да слушат радио, защото апаратите били запечатани. Разрешено било само радио София, но все пак намират начин да следят събитията от фронта:

"Намери се начин да се отворят тези маркировки и успявахме да слушаме и други станции. По този начин следяхме до известна степен събитията на войната... Когато вече на 9 септември 1944 година успяхме да се освободим, втори- трети ден успяхме да отпразнуваме свободата, обаче германска част влиза в град Кула, превзема отново град Кула, почват се отново грабежи на складове, затваряне на хора, малтретиране на хора и тогава повикът да помогнем да освободим Кула беше много силно и емоционално въздействие и ние се записахме доброволци, за да отидем на фронта и да помогнем за освобождаването на Кула. И аз участвах в освобождаването на Кула."

Майката на Софи Пинкас живеела в Скопие със семейството си и видинските роднини им гостували през ваканцията.

"Ние научаваме, че евреите са били в тези лагери отведени и нямаме никаква информация. С много голям труд успяхме да се информираме, че евреите от Македония, Тракия и Битоля са отведени в лагерите на смъртта, в Треблинка през 1943 година и там загиват всички без нито един да успее да се върне. Моите баба, дядо, четирима вуйчовци с техните семейства, които са живеели в Скопие са загинали в Треблинка през 1943 година. За нас това беше ужасна новина", връща се в спомените си за съдбата на своите близки Софи Пинкас.

Софи Пинкас отрива архивни документи, в които е описано кога е трябвало да бъдат отведени в лагерите видинските евреи - 624 семейства:

"Открихме списъци за готовността за извеждането в лагерите на евреите от големите градове. Точно определено на коя дата, в кой конски вагон, кои семейства ще бъдат качени и кога ще бъдат отведени в лагерите. Видинските еврейски семейства трябваше да бъдем качени в конските вагони на 29 май 1943 година - 624 семейства... Но, това не се осъществи, защото част от българския народ и то преди всичко някои депутати от народното събрание, църквата, интелектуалци и други хора с техния хуманизъм, не разрешаваха да ни репатрират в лагерите. Затова ние останахме живи."

Във всяка еврейска къща хората били готови по всяко време да бъдат откарани в лагери:

"Всеки член на семейството имаше ушито нещо като раница, в която имахме дрехи, обувки, бельо. До 10 килограма беше разрешено тогава да носим."

Трябва да помним подвига на загиналите във войната хора, допълни доцент Софи Пинкас:

"Това е един велик урок по история, че се изискват върховни усилия за обуздаването на агресивните сили... Не бива да се забравя, това трябва да се помни."

Софи Пинкас напуска Видин през 1948 година. Последва мъжа си, преместен на работа в София. Завършва медицина 1952 година, дипломира се в Медицинска академия и след това работи като педиатър повече от 40 години. 

Цялото интервю с доц. д-р Софи Пинкас може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17

Как да подобрим съня на детето?

Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма.  Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..

публикувано на 17.02.25 в 13:51

Центрове за социален достъп ще отворят врати в Ружинци и Чупрене

Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..

публикувано на 17.02.25 в 13:14

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05