Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Холокоста е велик урок по история, който трябва да помним

Снимка: Радио ВИДИН

На 27 януари съветските войски освобождават лагера Аушвиц. През 2005 година, по време на 60-та годишнина от освобождението на лагера, Общото събрание на ООН обявява 27 януари за Международен ден в памет на жертвите от Холокоста.

Видинските евреи- 624 семейства, е трябвало да бъдат качени в конските вагони и отведени в лагерите на 29 май 1943 година, спомня си доцент Софи Пинкас, родена и израснала във Видин. Спасени са с общите усилия на църквата, депутати и интелектуалци, неразрешили да бъдат изпратени в лагерите на смъртта. Софи Пинкас влиза в редиците на съпротивителното движение през 1941 година, когато е 18-годишна, а като доброволец в армията помага за освобождаването на град Кула.

"От 1941 година почнахме да участваме в съпротивителната борба... Участвахме във всички възможности за събиране на пари, оръжие, дрехи, храни за другарите от партизанския отряд "Георги Бенковски"... Ние бяхме жертви на един Закон за защита на нацията, съкратено ЗЗН. Този закон отнемаше всички граждански права на евреите - нямахме права да учим, нямахме права да работим, нямахме права да излизаме извън кварталите си. За което се следеше и от полиция, и от членовете на легионери. Имахме къщи с големи дворове и врати между дворовете и ние просто се събирахме от врата на врата, от двор на двор и така успявахме да участваме във всичките мероприятия, които нашите младежи организирахме. Още повече се засили нашето съпротивително движение, когато пристигнаха във Видин хиляди евреи, изселени от София. Това бяха 20 хиляди души", разказва Софи Пинкас.

Във всяка еврейска къща във Видин тогава били приютени по две- три семейства от изселените от София евреи. Помагали им хората от селата, продавали, а понякога и подарявали яйца, мляко, сирене. Обществена кухня в двора на еврейското училище осигурявала храна за хората от столицата. Евреите имали право само два часа преди обяд да излизат от домовете си. "Това беше много тежка забрана, много зле се чувствах", спомня си Софи Пинкас.

Нямали право да слушат радио, защото апаратите били запечатани. Разрешено било само радио София, но все пак намират начин да следят събитията от фронта:

"Намери се начин да се отворят тези маркировки и успявахме да слушаме и други станции. По този начин следяхме до известна степен събитията на войната... Когато вече на 9 септември 1944 година успяхме да се освободим, втори- трети ден успяхме да отпразнуваме свободата, обаче германска част влиза в град Кула, превзема отново град Кула, почват се отново грабежи на складове, затваряне на хора, малтретиране на хора и тогава повикът да помогнем да освободим Кула беше много силно и емоционално въздействие и ние се записахме доброволци, за да отидем на фронта и да помогнем за освобождаването на Кула. И аз участвах в освобождаването на Кула."

Майката на Софи Пинкас живеела в Скопие със семейството си и видинските роднини им гостували през ваканцията.

"Ние научаваме, че евреите са били в тези лагери отведени и нямаме никаква информация. С много голям труд успяхме да се информираме, че евреите от Македония, Тракия и Битоля са отведени в лагерите на смъртта, в Треблинка през 1943 година и там загиват всички без нито един да успее да се върне. Моите баба, дядо, четирима вуйчовци с техните семейства, които са живеели в Скопие са загинали в Треблинка през 1943 година. За нас това беше ужасна новина", връща се в спомените си за съдбата на своите близки Софи Пинкас.

Софи Пинкас отрива архивни документи, в които е описано кога е трябвало да бъдат отведени в лагерите видинските евреи - 624 семейства:

"Открихме списъци за готовността за извеждането в лагерите на евреите от големите градове. Точно определено на коя дата, в кой конски вагон, кои семейства ще бъдат качени и кога ще бъдат отведени в лагерите. Видинските еврейски семейства трябваше да бъдем качени в конските вагони на 29 май 1943 година - 624 семейства... Но, това не се осъществи, защото част от българския народ и то преди всичко някои депутати от народното събрание, църквата, интелектуалци и други хора с техния хуманизъм, не разрешаваха да ни репатрират в лагерите. Затова ние останахме живи."

Във всяка еврейска къща хората били готови по всяко време да бъдат откарани в лагери:

"Всеки член на семейството имаше ушито нещо като раница, в която имахме дрехи, обувки, бельо. До 10 килограма беше разрешено тогава да носим."

Трябва да помним подвига на загиналите във войната хора, допълни доцент Софи Пинкас:

"Това е един велик урок по история, че се изискват върховни усилия за обуздаването на агресивните сили... Не бива да се забравя, това трябва да се помни."

Софи Пинкас напуска Видин през 1948 година. Последва мъжа си, преместен на работа в София. Завършва медицина 1952 година, дипломира се в Медицинска академия и след това работи като педиатър повече от 40 години. 

Цялото интервю с доц. д-р Софи Пинкас може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Комедията "И верният отговор е..." поставя важните въпроси с усмивка

Отговорите на големите житейски въпроси, представени със средствата на комедията и талантът на младите български актьори Луиза Григорова - Макариев, Боряна Братоева и Христо Пъдев, са събрани в спектакъла "И верният отговор е..." на режисьора Мартин Каров. На 5 март публиката във Видин ще може да гледа и да се забавлява с историята, която разказва..

публикувано на 19.02.25 в 14:00

"Български митове и легенди" представят с късометражни филми във Видин

Четири нови български късометражни филма, разкриващи дълбочината на българските традиции и култура, ще бъдат представени във Видин . Селекцията "Български митове и легенди" е на колектива на най-голямата мрежа за късо кино - "Кинематограф". Мисията на платформата е да популяризира късометражното кино и да го среща с по-широката публика, тъй като..

публикувано на 19.02.25 в 11:32

Гербът на Видин на 89 години

Преди 89 години на днешния ден Видин се сдобива с герб . Той е изработен по идея на тогавашния кмет д-р Бърни Бончев, който много искал Видин да има символ, който да обхваща целия облик на града и да го представя по най-добрия начин. Проектът на герба е одобрен на заседание на Общинския съвет на 18 февруари 1936 г. и се взема решение да бъде..

публикувано на 18.02.25 в 16:11

Видинският отбор по английска реч и дебати се отличи на състезание

Отборът  по английска реч и дебати  "BEST"   на ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин се завърна от зимното издание на състезанието с много отличия и награди .  Йоанна Иванова и Стефан Симеонов , от осми клас, спечелиха купата за първото място в категория "Начинаещи" и медали за шесто място в "Напреднали" на финалите:  "Аз и..

публикувано на 18.02.25 в 15:00

Зрелостници от Видин представят "Лентата на спомените"

Дванайсетокласници от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин организират изложба концерт "Лентата на спомените" . Идеята е на учениците, които искат да покажат своето развитие и израстване през годините и да си припомнят различните моменти от ученическия живот. Общо 21 са завършващите младежи в паралелка с профил "Музика и изобразително..

публикувано на 18.02.25 в 14:00

"Поезията на 90-те оживява" в библиотеката в Монтана

Прожекция на кратки поетични филми по стихове от 90-те години на български автори ще се състои днес, 18 февруари, от 17:00 часа в  Регионална библиотека "Гео Милев" в Монтана . Проектът се нарича "Поезията на 90-те оживява" и включва филми, които са съчетание на музика, визия и стихове на известни и любими български автори, разказва Мария..

публикувано на 18.02.25 в 13:00
Иван Попов

Четирима опълченци от с. Лик участват в Освободителната война

Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..

публикувано на 18.02.25 в 08:46