За магията на журналистиката

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с журналистката Лора Владимирова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има професия, която изважда от живота ни събития, случки, празници и задъхани делници, за да ни ги напомни. Да ги знаем и да ги почитаме. Това е журналистиката, която е магия за всеки, който се е докоснал до нея и остава за цял живот в него. Ще говорим за това, с една жена, която е емблематична фигура в тази професия, повече от 50 години. Мнозина да я познават, чрез написаното от нея, като журналистка в бившия вестник "Червено знаме" и до скоро част от колектива на вестник "Видин". Това е Лора Владимирова, ето какво каза тя пред Янка Маринова:. 

"Аз не за първи път съм тук, в студиото на видинското радио, което много скоро, мисля че на 1 март беше, ще навърши 12 години. Една много прилична възраст, почти тийнейджърска. По принцип, журналистиката е професия, която те среща с толкова много хора, толкова много събития и  трябва винаги да си на пулса на това, което се случва. Дори в един малък град, дори и в едно по-малко село. Това някак си ти пречи да усетиш деня, как минава. Седмицата ти е разграфена. Понеделник, сряда и петък трябва да предадеш материали, а за тези материали трябва да тичаш, да ги напишеш. Всяко написване е свързано с емоции, с човешките радости, грижи."

Я.М. : Помниш ли твоя материал "Шепа украинска пръст"?

Л. В.: "Това е един много интересен случай в моята журналистическа практика. Мъжът ми работеше в украинския град Кривой рог. На някакво събитие, попитаха ме, от къде съм от България. Аз казах - от Видин. Един от инженерите там каза: бащата на съпругата му е починал в едно село Кореево, Видинско. Няколко пъти писахме и ни казват, че във видинския окръг или област, няма такова село. И тези хора не знаят, къде е гроба на бащата. Поинтересувах се, питах и се оказа, че действително в Киряево има такъв гроб - на Воробьов. Хората го почитат, грижат се за него. Мисля, че преди 3 години, ако не се лъжа, идва дори посланика на Русия, тук в Киряево, във връзка с това. И понеже гостувах на дъщерята, взех шепа украинска пръст, за да занеса на гроба. Поканихме тук Луиза Кюмел. Тя беше невероятно трогната."

Я.М.: А спомняш ли си един твой материал "Ура, аз видях къмпютър"?

Л. В.: "Това беше заглавие - закачка, защото според теорията на журналистиката заглавието е това, което грабва читателя. Дори сега, съвременните читатели, четат само заглавието. В 8-мото училище бяха направили компютърен кабинет. Преподавателката ми е позната и аз ѝ казах: "Имаш ли нещо против да отида, да напиша един материал какво правите? Чакаме ние там в кабинета, влизат децата и едно момченце се извиква: "Ура, имаме къмпютри". След това тя им зададе някаква задача, да направят нещо и пак същото момченце вика: "Другарко, ми то, моя къмпютър не ще да тръгне.". Погледна Анушка Славчева и каза: "Ми добре, как си написал ти ъгъл в задачата? Написал си го с "а", ми няма да тръгне. И тогава аз се заиграх, че компютърът не е само някакво техническо средство, че то може да учи и на правопис. Защото за мен е много важен тоя момент. Ужасно се дразня от печатни грешки и по вестници. Да не говорим надписите долу на телевизионния екран."

Я.М.: В теб ли е още празничното минало на Видин?

Л. В.: "О, да! С носталгия и в същото време без да омаловажавам, това което се прави сега, но не мога да не си спомня и "Шекспировите дни" и "Език свещен на моите деди". Това бяха национални празници.Това не бяха празници само за областта. Дори и кантатно-ораториалната музика. Понеже казах "Език свещен на моите деди", си спомних, че точно тогава беше учредена тази литературна награда на името на Михалаки Георгиев. Много ми се ще, отговарящите за тази награда, да я обновят. Не е чак толкова сложно и не е чак толкова скъпо. Имаме прекрасни поети. Имаме много добри разказвачи. Да не говорим и за Белоградчишката поетична обсерватория, за тържествата в Кула, за пленерите. Защо, някак си престанахме да взимаме от онова, което е минало доброто. Всяко ново нещо е добре забравеното старо. Няма да забравя онези три дена празници на художествената театрална самодейност в Раковица. Дори идваха от други места, не само от Видинска област. По повод на този "Език свещен" - национално мероприятие, ние направихме едно шествие с факли до паметника на свободата. Спомням си, че тогава нямах нито диктофон, нито някакъв магнетофон. Трябваше да записвам тези неща. Записвах на светлината на факлите, за да мога след това да направя репортаж. Бях много стриктна в това, какво говорят хората. Боли ме това, че Видин е единствения областен град, който няма център за работа с деца. Моят основен принцип в журналистическия стаж, така да се каже, е било да се вслушвам в това, което човека споделя с мен. Да се опитам, да съм съпричастна към неговия проблем или пък към неговата радост, която той изпитва. За мен всеки материал, е бил някакво изживяване, някаква емоция. Може би не толкова специално, но е било като откривателство на нещо ново. Ако ти кажа, че сънувам, че не съм си приготвила материалите, примерно в понеделник, за да ги предам на заместник главната ми редакторка, или че съм тръгнала на някъде и не мога да стигна или не мога да намеря тоя човек, при когото трябва да отида, сънувам. Аз мисля, че няма в областта селце, където да не сме били. Работехме много добре заедно вестника и радиото. Взаимно си обменяхме теми и събития, защото в крайна сметка, не винаги можехме да присъстваме на всичко."

Я.М.: Нашето Видинско национално радио е в навечерието на своята 12-годишнина. Радваш ли се на нашето радио?

Л.В.: "Безспорно! Спомням си, когато го откриха, това беше една наша мечта. Ние бяхме един от малкото областни градове, които нямаха регионално радио. Няма да забравя Ванко Иванов, лека му пръст, който така се радваше. То започна много силно и продължава много силно. Работят млади и много енергични журналистки и журналисти, но нека да не забравят едно нещо, от тях не започва всичко. Човек трябва да направи всеки миг от деня си, някак си резултатен, или поне значим, или поне запомнящ се. Пожелавам това на слушателите на радио Видин."