Суха и пълноводна Витесда

"В днешния неделен ден Църквата предлага евангелското повествование за това как Христос изцелява един разслаблен, намиращ се в течение на дълго време край къпалнята при Овчи порти. Имало такава къпалня в Иерусалим и тя се отличавала с удивително свойство: "Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат" (Ин. 5:4). Времето на това слизане за нас точно е неизвестно – има различни версии: някои от тълкувателите на Писанието казват, че това било достатъчно често, някои казват, че било един път в годината. Въпреки това, през тази къпалня минали много хора, получили търсеното изцеление. И както всяко място, което източва благ дар, в това число – дара на здравето, събира около себе си множество болни, така и Овчата къпалня станала прибежище за странните, на вид неугледните, "слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата" (Ин. 5:3).

Ето покрай това общество на болните и уязвени хора минава Христос и вижда човека, който вече тридесет и осем години бил с тежък недъг. Той не успявал да влезе във водата пръв след раздвижването и, защото се намирал друг, по-здрав, който имал повече сили и който похищавал това право на изцеление. Разслабленият така и оставал неизцелен.

Когато Христос го пита защо той толкова време лежи край къпалнята и иска ли да бъде здрав, тогава чува в отговор: "да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата" (Ин. 5:7). Действително, за разслабления е била нужна помощ от друг, който, може да уговори заобикалящите този многогодишен болен да му отделят внимание и да го пропуснат напред, да му помогне да се повдигне и да стигне до водата. Но разслабленият нямал ни възможност да се придвижи сам, ни добър човек-помощник и, изглежда, бил най-нещастният човек. И ето към този именно разслаблен идва и Самият Бог, който казва: "стани, вземи одъра си и ходи" (Ин. 5:8).

Такова духовно възхождане – това е реалията на християнския живот. Човек усеща, че в този живот той става "Човек с главна буква". Богочовекът Христос в човешкия кризис възвежда всеки от нас към Бога. Както разслабления, така и ние не сме имали хора, но Сам Христос идва, за да изпълни недостига на нашата любов и по Своята любов да ни въведе в познанието на Истината.

Да даде Бог назидателното слово на Светата Църква и евангелския образ, предлагани в тези пасхални дни, винаги да се съхраняват в нашето сърце. Всеки от нас нека винаги да помни, че в това нечовешко общество винаги с нас е Богочовекът Христос: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин" (Мат. 28:20).

Йеродякон Иов Чернышев

В рубриката "Съвременна Библия" – месец май е пълен с празници. Любим сред тях е Гергьовден, празник на овчарите. Знаете ли, че един от най-прекрасните библейски псалми е написан от млад овчар? Казвал се е Давид. Псалмът "Господ е пастир мой!" съдържа думи на вяра, мир и утеха – думи, които милиони устни шептят на всякакви езици по света. Филип Келер бил овчар, видял ярки и живи картини в Давидовия псалм. Решил да ги сподели в книга, докоснала много сърца по света. В една от главите той описва условията, при които едно стадо може да бъде пълноценно успокоено. Давид казва, че Бог го "успокоява на зелени пасбища". Филип Келер обаче твърди, че за да бъде успокоено едно стадо, така че да легне е нужна усърдната работа на овчаря. Пред него са поставени четири условия: да освободи стадото от страха, от вътрешните конфликти, от паразитите и от глада. Свободата от тези неща успокоява овцете. Мисля, че успокоява и нас. Овцете не могат да бъдат спокойни без овчар. Не можем и ние. Ето затова Давид казва "Господ е пастир мой!"

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.