Дядо Вълослав, който се определи като сиромах под прикритие и архонт на сиромашията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Георги Жиков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доброто е като бумеранг - винаги се връща към теб. В това силно вярваше дядо Вълослав Стратев от врачанското село Добролево.

За 12 години Радио ВИДИН успя да създаде истински приятелства със своите слушатели. Такова беше и това с дядо Вълослав, който напусна този свят преди дни, оставяйки ни спомен за безбройните слушателски обаждания с характерния си шеговит нрав и прекрасни стихове, но най-вече за силата на доброто и силата на личния пример.

Сиромах под прикритие и архонт на сиромашията, така сам се определяше 81-годишния старец, който през целия си живот е правил добрини. Често даряваше доходите си на хората в нужда. Направи го и миналата година, когато даде пенсията си на видинската болница, бореща се със световната пандемия.

Радиото, което винаги е близо до хората, съвсем случайно запознава дядо Вълослав с Кирил Аспарухов. 

Че дядо Вълослав е изключително трудолюбив с универсални умения и сръчности, състрадателен, остро наблюдателен и безкомпромисно критичен към социалните несправедливости, си личи най-силно от книгите му, които събират стиховете му.

Любовта към словото свързва дядо Вълослав и с Павлина Иванова, дългогодишен преподавател по литература и дългогодишен директор на училището в село Алтимир.

"Ако не беше той, нямаше да имам толкова истински и стойностни приятели чрез Радио ВИДИН. Той е необикновена творческа личност. Като интелект е толкова многостранен, многопосочен в познанията си, учудвал ме е как се е съхранил. Имал е не толкова лека житейска съдба. Аз му се възхищавам. Преодолявал е проблемите си, намерил е как да се запази чрез чувството за хумор".

Павлива Иванова ще запомни своя приятел като истински мъдрец, в който човек трябва да се вслушва.

"Това чувство за хумор, неговата доброта, неговата острота за незъдите към съвременното общество, понеже той е прозорлив и смел, аз съм написала отзив за неговата стихосбирка, която ме порази. Попаднах на толкова кратна форма, но съдържателна. Например, като въпрос, който не се нуждае от отговор: кога ще стигнем американците? Когато изпреварим африканците. Друга зашеметяваща фраза е "Помогнете ми да стана ром, в туй е сиромашкото избавление. С мен ще са правата на човека, социални грижи ще постресна, даже клиничната пътека няма да ми бъде вече тесна. Писна ми да се усещам като гном, помогнете ми да стана ром". Той е с аналитичен ум, с духовна сила, толкова прозорлив, думите му се сипят. Умее да говори в рими. А какъв романтик... колко сме спорили на тема кой обича повече месечинката и звездите покрай нея".

Написаното от дядо Вълослав, дори да не е намерило широка популярност, е отражение на днешното време, сигурна е Иванова.

"Наистина уроците са му много силни за тези, които умеят да се вслушват в думите му. Да вземем това: "Дедите - активни борци. Синовете - активни лъжци. А внуците - активни крадци". Няма ли смисъл в това обобщение за днешното време? Хем е смешно, хем справедливо, най-вече точно казано. За сиромашката пенсионерска съдба казва "гладувам, студувам и пак за тези, които ме лъжат, гласувам". Пита и "Докога старо и младо ще гласуват като политическо стадо"... Толкова въпроси носи поезията му...".

Благороден човек, умеещ да вниква в човешката душа.

Дядо Вълослав открива поезията, когато е на 50-годишна възраст. До последния му житейски миг са неразделни спътници. През 2005 година е издадена първата му книга"Искам да емигрирам от мизерията". 

През 2017-та излиза второто допълнено издание на "Такъв е животът". Не изневярава на деликатния си стил - своеобразен език, богат, точен, носещ духа на времето.

Живях живот като на лицева опора

и духах срещу вятъра - по убеждение

Попаднал бях неволно на мечтите в затвора

и със затворена уста изказвах лично мнение

Петстотин месеца изпепелиха в мен!

Бях подло уважаван... деликатно унижен

Дори останах щастливец без адрес

А в похода към демократичния прогрес:

"един се хвали с ловкост и успехи

със сила - друг, а трети - с предци

Един богаства, почести и дрехи...

А друг - че преуспява с честните крадци"