За 2020 година получава приза "Учител на годината" и почетно отличие "Неофит Рилски", което е най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България.
През изминалите 37 години - времето, през което тя преподава, се променят много неща - броят на учениците в училището намалява 10 пъти, мотивацията за учене е по-слаба. Затова Вера Горанова се опитва да мотивира децата да продължават да учат и да разберат колко ценно е образованието:
"Опитвам се да ги мотивирам да четат освен уроците си и книги. Обяснявам им, че това ще обогати речника им. Стремя се да използвам иновативни и традиционни методи на преподаване. Стремя се да използвам съвременни методи - обърната класна стая, когато аз не преподавам, а децата на екипи представят темата, метод на проектите, изследователски метод също използвам... Презентации и видеа използвам при онлайн обучението, защото визуализацията им помага по-лесно да запомнят... Тази награда за мен е огромно признание за моя дългогодишен труд и голямо задължение и отговорност."
ДЕТСТВОТО
"Като малка бях много свито и срамежливо дете. Когато постъпих в първи клас, ми беше класна една чудесна госпожа, другарката Марийка Йорданова. И тя ме вдъхнови да стана учителка. Понеже ми е обръщала по-специално внимание и ме накара да се почувствам сигурна и спокойна... Още от първи клас аз знаех, че искам да стана учителка... Най-много обичах литературата и да чета книги. Това хоби ми е останало до ден днешен... Детството ми беше вълшебно. То премина освен в училище и в много игри. Тогава имаше много деца в Чипровци. "
МЕЧТАТА
"Радвам се, че сбъднах детската си мечта - станах учителка по български език и литература и фактът, че превърнах това свое хоби в професия, ми носи много голямо удовлетворение. "
УЧИТЕЛИТЕ
"В Икономическия техникум беше другият учител, който оказа много голямо влияние върху мен да избера учителската професия. Моят класен ръководител Генади Генадиев. Той беше математик, но рядко добър човек, който имаше подход към учениците. Приемаше ни като свои деца, беше като наш баща... Той остана в моето съзнание като една ярка личност, която ме е вдъхновила да избера професията на учителя."
РОДОПИТЕ
"И до днес Родопите са ми в сърцето. И днес като чуя родопска песен, настръхвам. Нося планината в сърцето си, както и хората, които живеят там... Завладя ме оня край..."
ЧИПРОВЦИ
"Обичам да си се прибера в Чипровци. Сутрин като стана да си погледна трите чуки, въздухът да ми е чист, птичките да ми пеят, и по това да позная, че е дошла пролетта, много си ми харесва тука и си обичам всичко в Чипровци. И не съжалявам, че не съм го напуснала някога. До моята къща започва борова гора. Дори и на площада да стоиш, отвсякъде виждаш планината. Ние тук сме някак си закътани. Планината ни пази от сняг, навеища... Обгърнати сме от планината като малко дете..."
УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ
"И днес не бих избрала друга професия, пак бих станала учителка. Това ми е в кръвта явно, защото и в моя род , аз съм от рода на Виачевите, един от изтъкнатите чипровски родове, в рода ми е имало учител... С радост отивам на работа... Винаги гледам хубавото в постъпките на децата, гледам да съм толерантна... Децата знаят, че след часовете могат всичко да споделят с мен, но знаят, че в час аз съм много взискателна и много строга. Те се научават, че в час трябва да учат, да пишем, винаги да имат домашно, със странични неща да не се занимаваме... Днес успявам да се справя с децата като търся техните интереси... Училището ни е като едно семейство, познаваме проблемите на всеки, всички се стремят да помогнат на другия, колективът ни е много сплотен... Това се отразява и на учениците, приемат ни като близки хора и това ги мотивира да учат..."
УЧЕНИЦИТЕ
"Освен знанията по български език и литература, аз се опитвам да ги науча да бъдат хора. И това им го повтарям непрекъснато да уважават другия, да му съчувстват, да са толерантни, да не са егоисти... Децата пък ме учат да не забравям, че и аз съм била дете и да бъда по-спонтанна, духът ми да е вечно млад, с тях се чувствам млада."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Климатичните промени, липсата на дългосрочно планиране и остарялата инфраструктура поставят водния ни сектор под все по-силен натиск. Водните обекти заемат около 1,81% от територията на страната. България разполага с 99,7 млрд. м³ пресни води годишно, но 75% от тях са само от река Дунав, имат транзитен характер и ограничена полза за питейни нужди...
За поредна година се провежда международният конкурс Danube Art Master /DAM ("Дунавски майстор на изкуствата“). Тази година е под мотото "Нашият Дунав Нашето Бъдеще". Конкурсът има за цел да насърчи всички живеещи в Дунавския басейн да повишат своята осведоменост и да бъдат активни в опазването на реката и притоците ѝ. Националната фаза на конкурса..
Видинската детска градина "Русалка" е еко детска градина. Носител е на "зелен флаг". До него се стигна чрез редица активности за опазване на околната среда. "През септември 2024 година имаше обучение за желаещите да се включат в това движение. Ние се включихме, създадохме екокомитет и си направихме един стратегически план за действие..
Проблемът с пътния травматизъм у нас е тема, която често е на фокус заради множеството катастрофи с пострадали и загинали. Когато стане въпрос за пътнотранспортни произшествия, една от основните причини за тяхното възникване е разсейването, това коментира за Радио ВИДИН бившият министър на младежта и спорта и осемкратен рали шампион на България..
17-годишната Дара Драганинска издаде вестник за село Паволче. Чрез печатното издание ученичката от Профилираната езикова гимназия "Йоан Екзарх" във Враца иска да покаже на по-голяма аудитория богатата история и културното наследство на селището. За да бъде реализирана идеята, Дара, която е жител на врачанското село, коментира за Радио ВИДИН,..
60 години след откриването на едно от знаковите тракийски съкровища у нас, това от Могиланската могила в центъра на Враца, там отново работят археолози. До нови разкопките в района на могилата се стигна, след като там беше съборена стара къща, за да бъде построена жилищна кооперация. Археологическото проучване, което спря строежа, ще продължи до..
"Трио Балканске жице" е състав от трима сръбски китаристи – баща с двамата му сина. Това са Зоран, Никола и Желко Старчевич, които освен виртуозни инструменталисти са и преподаватели по класическа и джаз китара. Кръстили са своя стил "балкански суинг-джаз китарен етно-уърлд фюжън" . В него се усещат влияния на различни клутури, най-вече..