Гълъбина живее в родното си село Крушовица, в момента гледа своята възрастна майка. Не работи, защото работа в селото не се намира. Но пък има свободното време да твори и да се наслаждава на природата. Финансово успява да се поддържа с продажбата на своите стихосбирки и от дарения. Благодарна е на своите читатели, които се радват на всяко нейно ново стихотворение и я подкрепят морално. А тя не им остава длъжна и казва: "Имам щастието да имам най-прекрасните читатели.". Опитва се да се издържа от изкуството, което създава, трудно е, даже две лета пасе овцете в селото и определя този период като "прекрасен". Трудно е да се тича след стадото, но овцете излъчват божествена енергия и много доброта, смята Гълъбина.
В училището в Крушовица завършва началното си образование, по-късно продължава средното си образование в Техникум по текстил във Враца.
След промените през 1990 година заминава в София, където работи на няколко места, за да може да издържа децата си. Записва специалност "Педагогика" в Пловдивския университет, но не успява да се дипломира.
Връща се през 2012 година отново при корените си и при старата вишна в двора на къщата, в която днес живее.
Гълъбина има дъщеря и син. Има и двама внуци - момченце и момиченце.
Издадените стихосбирки са няколко - "Молитва", "Пясъчен свят", "Време за разпятие". Последната стихосбирка, която подготвя за печат е "Чай от джинджифил" .
ПОЕЗИЯТА
"Истинските поети се раждат. И разбира се, не съм само аз. Родените поети нямат избор да не пишат... Имам спомен, когато
още не съм могла да пиша, но стиховете са в главата ми... И този поток от думи си тече, но аз не знам как да го запиша. При мен винаги е така - думите започват да идват, аз не ги търся. Случва се нещо като включване, не е търсено от мен и моментът не винаги е подходящ... Много стихове съм пропуснала да ги запиша и тогава те се връщат там, откъдето са дошли... Изключително странен е този метод на писане, дори за мен самата си остава загадка и не е обяснимо... И още нещо - на един дъх написвам стиха , а пък в същото време рано сутрин ми се е случвало да започна да пиша, сядам под вишната и пиша и ми се струва, че са минали минути, най-много час, а в същото време се отваря портичката и се прибира сина ми и аз разбирам, че той се прибира в 5 часа от работа, а на мен ми се струва, че е минал един час, а пък те са минали осем часа... Нямам обяснение за това."
ЛЮБОВТА
"Любовта е първата причина, поради която пиша... Другите неща, които ме мотивират да пиша са красотата на божествения свят и, разбира се, тъгата. Когато съм тъжна, поезията е един от начините да се освободя от тъгата, болката остава на белия лист и аз чисто нова мога да си продължа без болка."
КРУШОВИЦА
"Когато се върнах тук, разполагах с цялото време на света. До този момент поезията за мен е нещо, от което не мога да избягам. Така или иначе като не можеш да избягаш, го живееш, Разбрах, че това е продукт, от който има хора, които се нуждаят от това нещо, имат нужда да четат поезия, на някого нещо давам по този начин... Това с изумление го разбрах и вече 2014 година се свърза с мен издателката, с която работя и досега. Маргарита Трифонова се казва тя на издателство "Бряг" - Русе. Това бяха първите ми стъпки посредством, които поезията ми започна да става все по-публична... Тя повярва в мен и ми подаде ръка."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..
Паметник на Апостола на свободата ще бъде открит в Брегово. Паметникът е дарение от проф. д-р Иван Гаврилов и е поредния жест на известния родолюбец. "Делото на Апостола е увековечено много отдавна, още с бесилката, когато е дал живота си за свободата на отечеството. За съжаление младото поколение има много бегла представа за нашите..
Въпреки лекото понижение на температурите лятото не е свършило. Този петък ни очакват високи температури от порядъка на 35-38 градуса. Лятото ще продължи поне и първите 15-20 дни през септември. Максималните температури могат да се повишат, сочи средносрочната прогноза. Тя зависи от един тропически циклон, който в момента се намира в..