Станислав Почекански: Музиката за мен е всичко

Успоредно с кандидатстването си в консерваторията, кандидатства и право  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Приет е и в двете учебни заведения, в избора му надделява музиката. През 1993 г. с пълно отличие се дипломира в класа по цугтромбон на проф. д-р Димитър Момчилов, в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Не забравя и правото. Успява да реализира мечтата си като завършва второ висше образование в  Юридическия факултет на Софийския университет специалност "Право", с три специализации и придобита юридическа правоспособност.

Станислав Почекански работи 14 години  като солист-водач в националната опера. От 1993 г. е преподавател по цугтромбон и камерна музика в Националното музикално училище "Любомир Пипков" - София, а от 1994 г. - асистент в катедра "Медни духови и ударни инструменти" в Инструменталния факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Негови ученици и студенти са награждавани многократно на престижни национални и международни конкурси. Самият той е лауреат на Четвъртия национален конкурс за камерна музика "Златната Диана" - Ямбол, 1986 г. и един от създателите на камерен ансамбъл "Академик брас". Носител е на Наградата за високи педагогически постижения от Международния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика “M.A.G.I.C.” - Бургас, 2001 г., 2007 г., 2013 г., 2015 г. и от Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" - Провадия, 2014 г. През 2014 г. е председател на журито на Петия международен конкурс за камерна музика в Кавадарци, Македония. В същия конкурс през ноември 2018 г. неговите ученици печелят най-високото отличие Gran Prix. Визитката му се допълва от членство в International Trombone Association и в Historic Brass Society в Ню Йорк, САЩ. 

ДЕТСТВОТО
 "По майчина линия моят род е от Кула, но майка ми и нейният род са се преместили след войната във Видин... Всеки път с вълнение си идвам във Видин, защото тук съм израснал в летата, когато бях дете. Това са най-чистите и най-светлите години, които съм имал. Спомням си, че духовият оркестър и тогава свиреше пред Художествената галерия. Във втори клас започнах да свиря на цигулка и то не на коя да е, а на цигулката на баба ми... Тази цигулка беше някаква светиня в къщата на баба. И така започнах, първо в София, в Централния дом на народната армия. Свирих няколко години на цигулка, но този висок регистър не е най-любимото ми. Един ден видях по телевизията, вероятно е било джаз група, и казах :"Искам да свиря на  ей това! Харесва ми тембъра", а това беше цугтромбона и до ден днешен съм пленен... Той е най-близък до човешкия глас, същевременно може да пресъздава състояния, които дори гласът не може да пресъздаде. Не съм бил кротко дете, имали сме и своите щури моменти.."

ПРАВОТО
"Винаги ме питат как тази специалност кореспондира с музиката, аз винаги казвам - има изключителни музиканти, които са били юристи, за пример винаги давам колосът Борис Христов. Той обаче първо е бил юрист, съдия и след това откриват неговия талант в класическото пеене.
В музикалната академия имах щастието да се уча от проф. Александър Танев,  също юрист и превъзходен музикант. "

МУЗИКАТА
"Имах желание да се развивам като симфоничен оркестрант, започнах трудовата си дейност като оркестрант от Академичния симфоничен оркестър в Академията. Имаше много конкурси за националната опера, за филхармонията. Но един конкурс в тази 1993 година изключително много ме впечатли, аз наред с оркестрантската дейност, исках да се развивам и като педагог. Това беше конкурс за мястото на преподавател, на моя покоен вече преподавател Павел Яковчев, в музикалното училище. Кандидатствах и ме приеха, бях много млад, на 25 години. Това, което музиката ми е дала - моята ценностна система, а ми е взела свободното време, то липсва, просто го няма."  

ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
"Винаги съм обичал това, което правя и това е било основната двигателна сила.  С любов и изключителна отговорност съм подхождал в работата си с младите. Това е нашето бъдеще! Това оставяме след нас. Смятам, че не съм строг преподавател, моите ученици, смятат, че съм строг. Винаги, когато някой по прекрасен начин си е свършил работата, не се скъпя на похвали... Когато убедиш тези млади хора, че упоритият труд е задължителен в тяхното музикално развитие, те свикват с това. Не трябва да забравяме, че музиката  и изпълнителското изкуство е преди всичко и дисциплина."

Целият разговор със Станислав Почекански може да чуете в звуковия файл.