Да прощаваме и Господ ще ни прости

"Притчата за двамата длъжника Господ завършил с тези думи: "Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му" (Мат. 18:35). Като че се иска нещо толкова малко: прости и ще бъдеш простен; а когато си простен, то си и приет в милостта; а когато си приет в милостта, ти си станал участник във всички съкровища на милостта. Значи, ето ти и спасение, и рай, и вечно блаженство. Такава велика придобивка срещу нещо толкова дребно - това, че сме простили!

Да, това е дреболия, но за нашето самолюбие няма нищо по-тежко от това да простим. Някаква неволна неприятност тайно причинена нам, тъй че никой да не види, ние може би ще простим, но ако е само нещо по-значително, пък и сторено пред хората, както и да ни молят - прошка няма.

В такова нещастно положение най-често изпадат не какви да е хора, а колкото по-цивилизовани, толкова по-чувствителни към оскърбления и толкова по-трудно прощаващи. Взаимоотношенията външно все още остават ненакърнени, но вътрешно е налице съществен раздор. А в същото време Господ иска от нас да прощаваме от все сърце."

Свети Теофан Затворник

В рубриката "Съвременна Библия" - в една притча Христос описва Бог Отец като Добър стопанин, Себе си като сеяч на доброто семе, а светът, който обитаваме като нива. Проблемът се явява, когато на нивата стъпва неприятелят. Неприятелят също е сеяч, но не на жито, а на плевели. Той ги пръска по цялата нива. Желанието му е един ден жътварите да жънат плевели, вместо жито. Тук Исус, сякаш мимоходом, споменава малък детайл: "И когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото..."  "Когато спяха човеците..." - какво  ли е имал предвид Спасителят с това уточнение?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.