Людмила Пантева: Животът е един вид борба

Когато е  студентка, се запознава  с бъдещия си съпруг Витко Пантев. Той учи електроника в Ленинград. Не може да се каже, че любовта им е от пръв поглед, но привличането е силно и след известно време, когато Витко получава съгласие за брак с Людмила от майка си и сестра си, подписват в Гражданския отдел в Ленинград.  

През 1970 година, когато със съпруга се установяват в България,  тя се прехвърля  в много търсената тогава специалност "География на туризма" с основен език руски и втори - френски. Успешно се дипломира и в София започва работа като екскурзовод. По-късно преподава "екскурзоводство" на ученици, които са избрали  специалността като професионално обучение. Срещата с един руснак на Слънчев бряг определя техния избор - така Людмила и Васко  стават туроператори и започват да съпровождат  руски туристи. През лятото на Южното Черноморие, а през зимата - на планинските български  курорти. Работата като екскурзовод вдъхновява Людмила, тя научава много за историята, културата, промишлеността и икономиката на страната ни.  Пътува много, общува много, раздава се. Това ѝ харесва - тя е общителна и емоционална личност, така самата тя се определя.  Обича да чете книги, да гледа стари руски филми. Много обича животните. Вкъщи във Вълчек  гледа  котки и кучета.

Има син, който е свещеник в Германския манастир. 

ЛЕНИНГРАД

"Ленинград ми даде най-големият подарък - духовната храна. Там, където съм родена, имаше пет театъра. С моите приятелки сме ходили най-малко 2-3 пъти седмично на някоя пиеса. Тичахме да вземем билети, които се продаваха край театъра на "Търси се". И ако успеем да вземем билети, отиваме и то правостоящи, но беше пълно с правостоящи. Уникални артисти! За мен Ленинград е най-големият духовен център на света. Той е свързан с Достоевски, Есенин, Маяковски, Пушкин, Блок, какво да говорим... Всичко е уникално!"

ЕКСКУРЗОВОДСТВОТО

"Много хубава професия е това да си екскурзовод. Правихме маршрути из цяла България. След това направих екскурзия в Ленинград и Москва за една седмица с моите деца... Преподавах и екскурзоводство на ученици, като практика. Така подсигурявахме екскурзоводи за Орбита. Моите ученици бяха най-добрите. Сравнявайки онова време с днешното, тогава аз се чувствах по-свободна, в т.нар. тоталитарен режим. Аз работех като екскурзовод."

ВЪЛЧЕК

"Аз се влюбих в малките градчета, в малките селца и казах на мъжа ми: "Витя, мечтая някой ден да живея в малко селце, просто да е хубаво, да е китно. Не искам да живея в София, не обичам големи градове." Така си харесах Вълчек. И така стана."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.