Европа се нуждае от нови идеи, за се възстанови от кризата

Пандемията от COVID-19 промени света. Европа се нуждае от нови идеи, за се възстанови от кризата и да намери устойчиви решения на предизвикателствата на бъдещето. Сред тях са климатичните изменения, напредъкът на цифровите технологии и засилената конкуренция на световно ниво. 

"Това е главният въпрос ‒ как да подготвим Европейския съюз, за да може той да действа и да реагира в утрешния свят", заяви Ги Верховстад, съпредседател от страна на Парламента на изпълнителния съвет на Конференцията за бъдещето на Европа:

"Първият въпрос, на който трябва да отговорим с тази конференция е каква е визията, която имаме за бъдещето на Европа. Kакви реформи са необходими на Европа за това бъдеще. И тогова идва вторият въпрос. Можем ли да направим това в актуалните работни рамки. Можем ли да направим това с процедурите, които имаме сега вътре в ЕС. Но това е само втория въпрос. Това, което бих искал при всички случаи да се избегне с теоретичното стартиране на дискусиите, е да не забравим за всички останали. За мен то започва с това какъв тип Европа искаме и тогава идва вторият въпрос. И ние няма да избегнем вторият въпрос. Втория въпрос е дали се нуждаем от промени в регистрационните процедури или в договорите, за да направим това да се случи. Но това е на втори план, в този момент ние сме концентрирани по първия въпрос."

"Ако искаме да бъдем подготвени за следващите десетилетия, ще трябва да реформираме Европейския съюз, а не да бъдем съюз, който реагира късно и недостатъчно на нещата, които се случват по света и в нашите общества"-заяви Ги Верховстад.

Оценката на въздействието на европейските средства за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19 показва няколко извода, каза Мариела Савкова управител на Областeн информационен център- Видин:

"На първо място бизнесите, които са от най-засегнатите сектори запазват дейността си. Безработицата на макро равнище задържа стойностите към март 2021 година, но в седем от областите на страната, включително Видин, има повишаване. Трябва да се отбележи, че трите летни месеца доведоха до по-бързо от очакваното икономическо възстановяване на сектора на услугите и туризма. С настъпващата нова заплаха на делта варианта на COVID обаче има риск от бърза загуба на положителния ефект, което налага продължаване на мерките на правителството за компенсация на най-засегнатите бизнеси."

Необходимо е по-добро взаимодействие между мерките на правителството и ангажиментите на бизнеса, социалните партньори, културните оператори и образователните институции, за да се постигне по-висока ефективност при ограничаване на пандемията:

"Добра стъпка в тази посока би била приоритетното финансиране на мерки за бенефициенти, които вече прилагат познатите средства за ограничение на разпространението на пандемията. Добре е да се насърчи с европейски средства по-широкото прилагане на така наречения "зелен пояс" от бизнесите и социалните партньори, които ефективно и на практика ограничават продължаващото разпространение на пандемията. Като цяло ефектът от компесаторните мерки, финансирани с европейски средства е краткосрочен. Затова икономическото възстановяване трябва да стъпи на нова икономическа визия за страната, която подпомага балансирания регионален растеж и заетост в цялата страна и особено в най-изоставащите региони."

За да се преодолее кризата, е концентриран финансов ресурс  за подпомагане най-вече на бизнеса, каза експертът в Областен информационен център-Видин Яна Гъркова:

"Откакто започна ковид кризата българската държава и не само, съвместно с Европейския съюз предприеха една сериозна алокация на финансов ресурс, чрез който да бъде подпомогнат най-вече бизнеса и в частност работниците, защото много хора бяха принудени да останат вкъщи след въвеждането на по-рестриктивните мерки за ограничаване на разпространението на пандемията."

За възстановяване от пандемията според Мариела Савкова е необходим икономически рестарт и европейските средства да бъдат насочени към основните приоритети на Европейския съюз до 2030 година, а те са- постигане на неутрална енергийна икономика и намаляване на въглеродните емисии с 50% до 2050-та година:

"Именно тези цели могат да заемат централна роля при създаването на нови работни места, развитие на човешките ресурси, гарантиране на правата на хората  за добър живот в регионите, чист въздух и вода, екологичен и устойчив  път на развитие."

Това включва и нов модел на европейските средства, който да прилага методологията на европейската кохезионна политика и качествено ново планиране на финансовата рамка на Европейския съюз в България, за да бъдат ограничени регионалните неравенства:

"Най-важната част от подобна нова визия за развитието на  икономиката на страната са имено развитието на иновациите, изграждане на научно-изследователската инфраструктура, развитие на дигитализацията и енергиен преход, дуалното образование и развитието на индустрията за здравословен живот, както и за развитие на туризма."

В периоди на кризи се появяват и много възможности. От това да се възползваме от тях зависи как ще се съвземем от тази пандемията, каза управителят на Областен информационен център- Видин.