Кръстьо Пишурка - културната история на Лом

Кръстьо Стоянов Пишурка е роден във Враца през 1823 година в семейството на Стоян Пишурка и Баба Първа. За неговата майка се знае съвсем малко - повече информация има за рода на баща му. Широко известно е, че Кръстьо Пишурка е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител. По онова време обаче в Лом смятали Пишурка за баш комита и жестоко го следели, разказа за Радио Видин историкът от Лом Александър Александров:

"Родът на Пишурка е стар книжовен род. Първите сведения за него имаме още от времената, когато Отец Паисий завършва "История славянобългарска" - 1762 г. и от тогава до сега в рода винаги има по едно дете момче - книжовник, учител, свещеник. Това продължава до 1823, тоест Кръстьо Пишурка не изневерява на своя род. Началното си образование получава във Враца. След това продължава в София, като вече най-висше образование, което може да получи по онова време - това е в Цариградската Велика школа, това е Патриаршеското гръцко училище. Там той учи гръцки, френски, турски - на много добро ниво ги научава - сръбски, знае руски и всякакви други светски науки, които са привилегия да се знаят въобще. В началото на 40-те години отива във Враца като учител, но съдбата не му отрежда да остане там дълго. Има интересна история тук - младият даскал Кръстьо се влюбил в даскалицата Цвета Кръстенякова, която преподавала в Девическото училище във Враца, но в Цвета бил влюбен и Владиката Агапи, който бил изключително влиятелен в града, а и върху самата Цвета, защото именно той я издържал тя да учи в училището на Анастасия Тошева и след това да отвори Девическо училище във Враца, където тя да стане учителка...

В средата на 1840-те години в Лом вече усилно мислят за съграждането на взаимно училище, защото  като един тепърва изгряващ търговски град, ломските мъже нямало как да въртят търговия, учейки по църковни книги - те трябвало да знаят светска наука, да учат езици, математика, география, за да могат да пътуват. След покана Кръстьо Пишурка се съгласява да дойде в Лом... Пишурка е човек с изключително значение и то не регионално, а национално. На него ломчани дължим в частност отварянето на първото светско училище, читалище "Постоянство"... Пак на него дължим началото на българския театър. Той е инициатор за организирането и провеждането на тези две театрални представления - това са "Многостарадална Геновева" и "Велизариева опера". Тук интересното е, че това са дадени две представления в рамките на по-малко от 3 месеца, просто няма такъв прецедент в българските земи, да не говорим пък за толкова ранен период. Всичко това е засвидетелствано в периодичния печат... 

Основаването на първото женско дружество е отново по инициатива на Пишурка. Много сполучливо Петя Александрова в една своя книга наречена "България в потури, но с цилиндър" го определя като първия български рицар, който се осмелява да защити българската жена. Тук трябва да кажа, че ломчанки също го защитават него, след трагичната премиера на "Велизарий", когато Пишурка и актьорите са наклеветени от чорбаджията, че учат ломското население на бунт срещу Султана и са арестувани във Видинската крепост - ломчанки излизат на протест пред конака... Та този женски протест до голяма степен спасява Пишурка да бъде освободен малко по-рано. За цялата си народополезна дейност Кръстьо Пишурка прекрачва прага на Видинския затвор 7 пъти и то само в рамките на 12 години... 

През 70-те години на 19 век Пишурка отваря книжарница в Лом... Книжките му пристигали в Лом по река Дунав, той трябвало да ги вземе от пристанището - това била най-бързата връзка с града. Но там започва всъщност тяхната одисея, те трябвало да преминат през строгата Османска цензура. Ломската администрация започвала да проверява и чете книгите, но какъв ужас изпитвали горките османци, когато виждали десетки книги на немски, френски, руски и други езици, самият Пишурка е владеел над 5- 6 езика. Те не разбирали какво пише и оттам книгите били препращани във Видин по това време административен център на Санджака, но и там почти винаги не разбирали за какво иде реч. Та тези книги още веднъж пътували до Русе - Валийски център и вече от Русе прочетени- непрочетени, разбрани- неразбрани, книгите се връщали отново в Лом, където Пишурка ги намирал в ужасно състояние, тези от тях, които Османците счели, че са безопасни... Османската власт е намирала в Пишурка и приятел, макар да са го смятали за прикрит революционер, защото именно с това владеене на езици, именно със своята грамотност той им е помагал много често в административната дейност, когато е трябвало да се пишат писма до Султан, до Велик Везир, всичко това е минавало през неговите ръце, защото той много добре е боравил с османо-турския език... Изпод неговото перо излизат 8 самостоятелни книги, десетки стихотворения и преводи, отпечатани в периодическия печат. Почти всичките му книги са излезли на бял свят благодарение на спомоществователи".