Странната молба към Господа

"И като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха… И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обзети от голям страх" /Лука 8:35,37/.

В Евангелието често четем за това как към Господ Иисус Христос се обръщали различни хора: с молби, с въпроси, с искания или даже с упреци и укори. Ето нещастният баща на болния юноша говори със сълзи в гласа, с надежда и в същото време със съмнение: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" А ето римският стотник, който иска от Господа да изцели неговия слуга – той не храни никакви съмнения. Стотникът казва: "Както аз заповядвам на своите войници, така и Ти имаш власт да заповядаш болестта да остави моя любим слуга". А друг идва и пита: "Какво да сторя, за да наследя живот вечен?" Трети идва да благодари за извършеното от Господа изцеление. И всеки от нас, четейки Светото Евангелие, лесно може да познае себе си в един от тези хора, защото така и ние често продължаваме да се обръщаме към Господа.

Но в днешното евангелско четиво ние чуваме удивителна, странна, даже непонятна молба към Господа: гадаринските жители Го умоляват да си тръгне от тях, да напусне пределите на Гадаринската околност. Когато Господ Иисус Христос стъпил на гадаринския бряг, към Него се приближил един човек, обсебен от бесове и умът, и сърцето му, и плътта му били обхванати от разрушителна сила: никакви човешки усилия или хитрини не можели да го озаптят, той разкъсвал оковите, освобождавал се от всякакви ограничения и прегради, които се стараели да му наложат и бягал в пустинята, далеч от всички, в пустинята, където го изгаряли слънце и жажда, и живял в гробищата - там, където нищо не остава от човека, освен мъртви кости и спомени за смъртта.

Братя и сестри, Царството Небесно е най-скъпото нещо, което трябва да притежаваме и за което си струва да пожертваме всичко. Нека да внимаваме към какво привързваме сърцата си – към земните блага или към Небесното Царство, за да не изпаднем в положението на гадаринските жители, които отпратили от себе си Христос, а да молим Бог да укрепи вярата ни и да ни утвърди в решимостта ни да Го следваме. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – от много време следя живота на котките в съседния на блока ни къщен двор. Обичам тези пухкави създания. Но десетилетното наблюдение потвърди съмненията ми. Котките не се интересуват защо са дошли на този свят, нито ги интересува накъде отиват. Също така има разлика в характерите на две котки, но аз не бих определила едната като по-възвишена от другата. Самите котки също не биха сторили това. За тях изразът "по-възвишен" означава по-тежък - имам предвид на килограми. По-голямата котка винаги е по-възвишена от по-малката, защото винаги може да я набие. При нас нещата определено не стоят така.  Има разликата между котките и хората - нека свободно да поговорим за нея.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.