Гражданите на Евросъюза ще определят бъдещето му

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Гергана Панова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на миналата седмица в парламента в Страсбург 200 граждани от различни страни в Европейския съюз, на различна възраст, с различно образование и начин на живот, 1/3 от които - младежи,  станаха част от четвъртия панел на Конференцията за бъдещето на Европа. Основните теми по време на форума бяха ролята на ЕС в света и миграцията. Гражданите бяха посрещнати в пленарната зала от зам.-председателя на Европейската комисия Дубравка Шуица:

"Преди всичко беше невероятно как гражданите приеха поканата ни да дойдат тук и да обсъдим различни теми, така че бяха много открити. И най-важното е, че те искаха да говорят за ежедневните проблеми, за въпросите, които ги вълнуват най-много. Демокрацията на участието и делиберативната демокрация е ново, това е иновативно упражнение и смятаме, че те могат да ни помогнат много, така че искаме да ги изслушваме през цялото време и да вземем под внимание техните идеи и проблеми при изготвянето на нашите европейски политики. Затова искаме да направим европейските граждани част от механизма за изготвяне на европейска политика."

Дебатите и груповите дискусии бяха фокусирани върху европейските отбранителни способности, разширяването на ЕС, търговията и отношенията с други световни сили. Въпреки различията между участниците и икономическото развитие на страните, от които са, се оказа, че гражданите на Европейския съюз имат много общо, разказва един от българските участници Йордан Петров:

"Всички държави тук говорят за едно и също нещо - пет работи. Какво го вълнува първо човека, какъвто и да е - заплата, пенсия, здравеопазване, образование и сигурност. Казах го и на срещата с групата, когато имахме възможност да си изкажем идеите, с които сме подготвени от България, за да дойдем тук, мислейки си какво можем да предложим - държавите, които са на Балканския полуостров, но все още не са включени към Европейския съюз, трябва да се включат в общия състав на Европейския съюз като цяло, за да може да бъде спокойно на Балканите."

В работните групи гражданите са обсъждали и управлението на границите на ЕС, гражданската защита, помощта за развитие и международното сътрудничество. Горещата тема за миграцията вълнува французина Йоахим от Люксенбург:

"Изправени сме пред имиграция от трети страни, икономическа имиграция, ситуации на връщане на границата. Така че това е изключително сложен въпрос и намирам, че Европа, като блок, като единица на културните ценности, трябва да намери решение."

Това, че хората от цяла Европа могат да споделят своите идеи и да помогнат за оформянето на общо европейско бъдеще, е чудесно, казва друг българин - Любомир Георгиев, от варненското село Белоградец:

"Много е полезно това, защото ние сме обикновени хора, ние не сме политици и мисля, че нашите решения ще бъдат много по-прагматични, разбира се и много емоционални, защото ние сме обикновени хора. Нямаме лицемерието на политика, но чух много прагматични решения, които, ако се претворят в дела, ще бъде много добре."

Евродепутатът Ги Ферховстад присъства и на 4-те панела от началото на Конференцията за бъдещето на Европа. Той е убеден, че решенията, които произлязат от гражданите, ще бъдат взети предвид от европейските политици:

"Има 100% присъствие на гражданите в пленера, в работните групи. И ще има обратна връзка от работните групи и например, ако професионалистите политици не искат да вземат предвид какво искат гражданите, то последните ще имат правото да кажат: "Това не е каквото искаме". И целият процес, който трябва да преминем, гарантира, че гражданите ще продължат да бъдат в сърцето на процеса по вземане на решенията. Това не са упражнения по слушане, не организираме конференция, само за да чуем какво искат хората, защото ние вече знаем това - имаме Евробарометър, там публикуваме много пъти в годината. Тази конференция е уникална в смисъл, че гражданите активно участват в процеса на взимането на решенията заедно с представителите на европейската и националните демокрации. И в този смисъл това е брак, бих казал, между демокрация на участието и представителната демокрация."

Следващият месец четирите граждански панела ще продължат разговорите си онлайн. След това последен кръг от дискусии ще се проведе в европейските градове Маастрихт, Дъблин, Варшава и Флоренция. Представители, избрани от всеки панел, ще помогнат за оформянето на препоръките на конференцията, които се очаква да бъдат оповестени през пролетта на 2022 г.