Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петя Русинова: Селановци е част от мен и аз съм част от Селановци

7
Снимка: Радио Видин
Петя Русинова  е събеседникът в днешния брой на "Калейдоскоп". Тя разказва увлекателно и с чувство за хумор  за своя живот, тръгвайки от своето семейство и махалата, в която е израснала и стигайки до позицията ѝ на директор на училище в родното си село Селановци. Това, с което тя впечатлява своите приятели и хората, които я познават, е нейната общителност, комуникативност, енергичност и непрекъснат устрем да върви към нови хоризонти и не на последно място - стремеж да помага на всеки и във всякакви ситуации. В Селановци казват, че има една агенция "Питай Петя" и това е тя, защото много неща знае и може да помогне - най-вече с информация.

Петя е родена на 10 октомври 1962 година в село Селановци. Семейството ѝ е трудолюбиво и много весело. Баща ѝ притежава фино чувство за хумор, майка ѝ е обичана от съседите си, защото с нея е забавно и интересно. Петя и нейният брат са взели от родителите си чувството за хумор, убедена е тя. Както и трудолюбието от бабите и дядовците си. Едната ѝ баба е от Галиче, а другата от Мизия. От малка се изявява като певица, рецитатор и актьор. Семейството ѝ насърчава нейните творчески дейности. Голяма роля в нейното израстване и доказване като дете със заложби има махалата. Защото когато децата под ръководството на Петя подготвят своите сценки, съседите присъстват неизменно на всички детски представления.  В гимназията в Оряхово продължава да бъде активна във всички организационни дейности. Пее в хора на гимназията, свири на кларинет в оркестъра  в Селановци,  занимава се със самодейност в читалището в Селановци и с клуб "Театър" в Оряхово. Любимият ѝ предмет е физика, най-добре подготвена е по биология. Всички смятат, че тя ще кандидатства "медицина". Не кандидатства медицина, нито актьорско майсторство, въпреки че то също ѝ се отдава. Има принцип: "В никакъв случай не превръщай удоволствието си в професия." Кандидатства "право", но е приета "история" в Софийския университет. Учи задочно и успоредно с това е организационен работник в Общинския комитет на Комсомола в Оряхово. Посещава организационни школи, където се обучава да бъде ръководител, да бъде лидер. Тук се учи да планира бъдещата дейност на всяка една организация. Това по-късно ѝ помага в работата на директор на училището в Селановци. Започва да работи в училището в Селановци като учител по история. През 2002 година ставя директор на училището. От есента на 2021 година предава поста на следващия директор. Знае, че няма незаменими хора и когато дойде времето рано или късно трябва да си тръгнеш. Продължава обаче да предава знанията си като медиатор в областта на приобщаващото образование. Смята, че е добре опитът, който има да се споделя и с други училища. Семейна е, има дъщеря и внук.


Петя Русинова, СелановциДЕТСТВОТО
"Баща ми беше с една много интересна професия. Беше техник-осеменител на крави. Неговата мечта беше всички говеда в селановска община да станат черно-шарени. Това беше професионалната му мечта. Ние с брат ми сме наследили този работохолизъм от двамата си родители. И категорично от тях сме наследили чувството за хумор. Баща ми беше с тънко чувство за хумор, много фино. Той беше и майстор - шивач и слушаше радио. Знаеше всички арии от опери. Това е слушал. А майка ми беше с  алармаджийски тип хумор и около нея се събираха съседите, защото там беше весело. Аз съм израснала в много хармония и топлина. Аз бях от глезените деца. Цял живот съм глезена, включително и в новото семейство, в което попаднах. Това не значи, че не си нося отговорностите..."


УЧИЛИЩЕТО
"Когато отидох на училище първия учебен ден, отидох сама, моята майка беше болна и не можеше да дойде. Така започнах самостоятелно училище. Но ако трябва да съм точна, преди това сама отидох да си пробия ушите. Така че този момент на самоинициатива в мен отдавна съществуваше. Имах една прекрасна начална учителка, Марийка Кръстева. Не беше селановчанка и беше много красива. И сега се замислям колко децата формират чувството си за естетика от тези първи докосвания до учителя. Тя идваше много елегантно облечена, слагаше дискретно червило, с хубава прическа. Влиянието на Марийка Кръстева върху мен е изключително силно. В анкетата, която ни дадоха в четвърти клас, аз съм написала: "Искам да стана учител"."

БРАТ МИ

"Всичките неща, на които той ме е научил, определено са с прагматическа  насоченост, както биха казали сега."

 СВАТБИТЕ
"Не пропусках от най-ранното си детство да ходя на сватби. Няма значение дали съм канена. Ставах в неделя и като чуех, че тупа някъде тъпан, и питах: "Къде има сватба?", на което почваха да ме агитират, че там не сме канени, и аз чаках, и в един момент се изскубвах, обличах си официалните дрешки и отивах, защото има музика. Имам една снимка, на която съм на сватба на съседка, през двора минах и отидох в 9:15 минути, музиката свири, аз играя сама и един от саксофонистите, най-добрият Асен, играе с мен, за да не съм сама. Булката стои права на сянката и няма никой друг. И личи колко съм съсредоточена в танца и в ръченицата. Това беше едно от любимите ми занимания."


Петя Русинова, СелановциУЧИТЕЛИТЕ
"Няма да забравя нашия учител Ангел Мановски, който и сега е жив и свиреше на тромпет в Оряхово. Той беше учител по практика и когато за пръв път влязохме в завода за хидравлични крикове, той ни казваше така: "Вие не се готвите за работници в този завод, оглеждайте се какво не ви харесва в организацията на работа, за да можете да ми кажете и аз да го предам на ръководителите." Той виждаше в наше лице бъдещи ръководители. И аз никога няма да го забравя."

САМОДЕЙНОСТТА

"Научих страшно много текстове, които и досега помня. И това ми помогна да тренирам една памет, за което съм благодарна на всички свои ръководители. "
Петя Русинова, Селановци
ИСТОРИЯ И ФИЛОСОФИЯ

"Ако трябва да избирам по кой предмет искам да преподавам, бих избрала философия, защото там децата се разгръщат по друг начин. Така ми дойде идеята да направя школа на малки философи, а по-късно и този национален конкурс, който вече 9 година ще посреща есетата в Селановци от цялата страна, като разсъждения върху темата мисли от Малкия принц. Като започнах работа като историк усетих колко огромно удоволствие ми доставя работата... И да кажа на учениците си -  В този живот не може да учим науките, които обичаме, те всички в един момент ни трябват. Човек не знае кога и какво ще му дотрябва в живота."

 
Петя Русинова, СелановциОУ "Н.Й.ВАПЦАРОВ" СЕЛАНОВЦИ
"Важното е да сме живели пълноценно и да сме оставили това, което сме искали след нас. Като си направя равносметка, твърдя, че това, което е след мен не само изглежда добре, но е и стабилно. Аз съм се претворила в поколения ученици,
сега реших да предавам този мой опит, някак си не е честно да остане в рамките на селановското училище
. А опитът ни  областта на  приобщаващото образование е завиден. Създадохме екип от логопед, психолог, трима ресурсни учители - пет помощници на учителя. Това е голямо постижение, това е работа с всяко дете, с ясна цел...

Във времената със забързан ритъм на мене ми се иска все пак до момента в който съм в състояние да давам, ако ми го искат. Много обичам да предавам, да давам това, което знам. Когато давам се зареждам..."


Повече може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26
Археологът Ваня Ставрева изнася беседа пред посетители на Исторически музей

Археолог: Промените в праисторията са свързани с промени в труда

Намираме повод в  Международен ден на труда -1 май, за да се върнем към самото начало на тази основна човешка дейност и да разберем как се е променяла и какъв е приносът ѝ за човечеството. Тръгваме от онова далечно минало, за което няма никакви писмени данни, а според някои хипотези по това време трудът бил чисто женска дейност. Това каза археологът..

публикувано на 01.05.24 в 15:00