Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петя Русинова: Селановци е част от мен и аз съм част от Селановци

7
Снимка: Радио Видин
Петя Русинова  е събеседникът в днешния брой на "Калейдоскоп". Тя разказва увлекателно и с чувство за хумор  за своя живот, тръгвайки от своето семейство и махалата, в която е израснала и стигайки до позицията ѝ на директор на училище в родното си село Селановци. Това, с което тя впечатлява своите приятели и хората, които я познават, е нейната общителност, комуникативност, енергичност и непрекъснат устрем да върви към нови хоризонти и не на последно място - стремеж да помага на всеки и във всякакви ситуации. В Селановци казват, че има една агенция "Питай Петя" и това е тя, защото много неща знае и може да помогне - най-вече с информация.

Петя е родена на 10 октомври 1962 година в село Селановци. Семейството ѝ е трудолюбиво и много весело. Баща ѝ притежава фино чувство за хумор, майка ѝ е обичана от съседите си, защото с нея е забавно и интересно. Петя и нейният брат са взели от родителите си чувството за хумор, убедена е тя. Както и трудолюбието от бабите и дядовците си. Едната ѝ баба е от Галиче, а другата от Мизия. От малка се изявява като певица, рецитатор и актьор. Семейството ѝ насърчава нейните творчески дейности. Голяма роля в нейното израстване и доказване като дете със заложби има махалата. Защото когато децата под ръководството на Петя подготвят своите сценки, съседите присъстват неизменно на всички детски представления.  В гимназията в Оряхово продължава да бъде активна във всички организационни дейности. Пее в хора на гимназията, свири на кларинет в оркестъра  в Селановци,  занимава се със самодейност в читалището в Селановци и с клуб "Театър" в Оряхово. Любимият ѝ предмет е физика, най-добре подготвена е по биология. Всички смятат, че тя ще кандидатства "медицина". Не кандидатства медицина, нито актьорско майсторство, въпреки че то също ѝ се отдава. Има принцип: "В никакъв случай не превръщай удоволствието си в професия." Кандидатства "право", но е приета "история" в Софийския университет. Учи задочно и успоредно с това е организационен работник в Общинския комитет на Комсомола в Оряхово. Посещава организационни школи, където се обучава да бъде ръководител, да бъде лидер. Тук се учи да планира бъдещата дейност на всяка една организация. Това по-късно ѝ помага в работата на директор на училището в Селановци. Започва да работи в училището в Селановци като учител по история. През 2002 година ставя директор на училището. От есента на 2021 година предава поста на следващия директор. Знае, че няма незаменими хора и когато дойде времето рано или късно трябва да си тръгнеш. Продължава обаче да предава знанията си като медиатор в областта на приобщаващото образование. Смята, че е добре опитът, който има да се споделя и с други училища. Семейна е, има дъщеря и внук.


Петя Русинова, СелановциДЕТСТВОТО
"Баща ми беше с една много интересна професия. Беше техник-осеменител на крави. Неговата мечта беше всички говеда в селановска община да станат черно-шарени. Това беше професионалната му мечта. Ние с брат ми сме наследили този работохолизъм от двамата си родители. И категорично от тях сме наследили чувството за хумор. Баща ми беше с тънко чувство за хумор, много фино. Той беше и майстор - шивач и слушаше радио. Знаеше всички арии от опери. Това е слушал. А майка ми беше с  алармаджийски тип хумор и около нея се събираха съседите, защото там беше весело. Аз съм израснала в много хармония и топлина. Аз бях от глезените деца. Цял живот съм глезена, включително и в новото семейство, в което попаднах. Това не значи, че не си нося отговорностите..."


УЧИЛИЩЕТО
"Когато отидох на училище първия учебен ден, отидох сама, моята майка беше болна и не можеше да дойде. Така започнах самостоятелно училище. Но ако трябва да съм точна, преди това сама отидох да си пробия ушите. Така че този момент на самоинициатива в мен отдавна съществуваше. Имах една прекрасна начална учителка, Марийка Кръстева. Не беше селановчанка и беше много красива. И сега се замислям колко децата формират чувството си за естетика от тези първи докосвания до учителя. Тя идваше много елегантно облечена, слагаше дискретно червило, с хубава прическа. Влиянието на Марийка Кръстева върху мен е изключително силно. В анкетата, която ни дадоха в четвърти клас, аз съм написала: "Искам да стана учител"."

БРАТ МИ

"Всичките неща, на които той ме е научил, определено са с прагматическа  насоченост, както биха казали сега."

 СВАТБИТЕ
"Не пропусках от най-ранното си детство да ходя на сватби. Няма значение дали съм канена. Ставах в неделя и като чуех, че тупа някъде тъпан, и питах: "Къде има сватба?", на което почваха да ме агитират, че там не сме канени, и аз чаках, и в един момент се изскубвах, обличах си официалните дрешки и отивах, защото има музика. Имам една снимка, на която съм на сватба на съседка, през двора минах и отидох в 9:15 минути, музиката свири, аз играя сама и един от саксофонистите, най-добрият Асен, играе с мен, за да не съм сама. Булката стои права на сянката и няма никой друг. И личи колко съм съсредоточена в танца и в ръченицата. Това беше едно от любимите ми занимания."


Петя Русинова, СелановциУЧИТЕЛИТЕ
"Няма да забравя нашия учител Ангел Мановски, който и сега е жив и свиреше на тромпет в Оряхово. Той беше учител по практика и когато за пръв път влязохме в завода за хидравлични крикове, той ни казваше така: "Вие не се готвите за работници в този завод, оглеждайте се какво не ви харесва в организацията на работа, за да можете да ми кажете и аз да го предам на ръководителите." Той виждаше в наше лице бъдещи ръководители. И аз никога няма да го забравя."

САМОДЕЙНОСТТА

"Научих страшно много текстове, които и досега помня. И това ми помогна да тренирам една памет, за което съм благодарна на всички свои ръководители. "
Петя Русинова, Селановци
ИСТОРИЯ И ФИЛОСОФИЯ

"Ако трябва да избирам по кой предмет искам да преподавам, бих избрала философия, защото там децата се разгръщат по друг начин. Така ми дойде идеята да направя школа на малки философи, а по-късно и този национален конкурс, който вече 9 година ще посреща есетата в Селановци от цялата страна, като разсъждения върху темата мисли от Малкия принц. Като започнах работа като историк усетих колко огромно удоволствие ми доставя работата... И да кажа на учениците си -  В този живот не може да учим науките, които обичаме, те всички в един момент ни трябват. Човек не знае кога и какво ще му дотрябва в живота."

 
Петя Русинова, СелановциОУ "Н.Й.ВАПЦАРОВ" СЕЛАНОВЦИ
"Важното е да сме живели пълноценно и да сме оставили това, което сме искали след нас. Като си направя равносметка, твърдя, че това, което е след мен не само изглежда добре, но е и стабилно. Аз съм се претворила в поколения ученици,
сега реших да предавам този мой опит, някак си не е честно да остане в рамките на селановското училище
. А опитът ни  областта на  приобщаващото образование е завиден. Създадохме екип от логопед, психолог, трима ресурсни учители - пет помощници на учителя. Това е голямо постижение, това е работа с всяко дете, с ясна цел...

Във времената със забързан ритъм на мене ми се иска все пак до момента в който съм в състояние да давам, ако ми го искат. Много обичам да предавам, да давам това, което знам. Когато давам се зареждам..."


Повече може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Авария в Жеглица: Питейна вода се губи на фона на сушата в страната

Във видинското село Жеглица бе подаден сигнал за сериозна авария на уличен водопровод, при която се наблюдава изтичане на питейна вода. Случаят се развива именно в период, когато голяма част от страната се намира в продължителна суша . До момента няма публично достъпна информация за причините, обема на изтеклата вода или сумата на щетите (ако има..

публикувано на 26.09.25 в 18:00

"Игра на криеница" с фатален край

През май 1992-а някъде в Дания група четвъртокласници е на излет сред природата. Разходката им обаче се превръща в кошмар, когато в близкото блато се натъкват на труп, докато играят на криеница. Без да искат, малчуганите са намерили една от жертвите на вилнеещия в околността по това време сериен убиец. Малко по-късно убиецът е заловен и на свой..

публикувано на 26.09.25 в 17:05
Елена Павлова

Елена Павлова: 30 години по пътя на преводача

Днес отбелязваме Европейския ден на езиците - повод да се замислим за хората, които не само владеят повече от един език, а и ги правят част от живота си. Хора, за които езиците не са просто средства за комуникация, а врати към различни светове. Елена Павлова е точно такъв човек - освен български, тя общува свободно и на английски и руски. И..

публикувано на 26.09.25 в 16:30
Стефан Командарев, Гергана Плетньова и Симеон Венциславов (от ляво надясно)

"Златна роза" за филма "Made in EU" със сценарист Симеон Венциславов

Филмът "Made in EU" , на режисьора Стефан Командарев,  получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм в 43-тото издание на Фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна.  Според журито, това е безкомпромисна творба, която, освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в..

публикувано на 26.09.25 в 16:05

"Едно" на 26 септември 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месец септември, както и предстоящите.  От Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни лица с увреждания към фондацията отбеляза Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия с посещение в музея. Разгледаха..

публикувано на 26.09.25 в 14:30

Видинско село брани традицията на домашната ракия

Проектозаконът за виното и спиртните напитки трябва да е съобразен с дребните производители на домашен алкохол . Това казват жители на видинското село Гюргич, което е едно от малкото с обществен обект за дестилиране. Преди 20 години настоящият кмет, тогава предприемач, Бойко Младенов по настояване на местните и с тяхна помощ, изгражда казана за 45..

публикувано на 26.09.25 в 13:14

Гражданско сдружение подкрепя болните от Алцхаймер и семействата им

Болестта на Алцхаймер е най-срещаният вид деменция както по света, така и у нас. Въпреки това в България само една неправителствена организация е създадена и работи в подкрепа на болните и семействата им. Това е Гражданско сдружение "Алцхаймер България", което започва официално своя път през 2023 година. Основната му мисия е осъществяването на..

публикувано на 26.09.25 в 11:11