Задушница е, да се помолим за душите на покойните ни близки

Открай време, като християни, се молим за душите на покойните ни близки и роднини. Правим го, защото вярваме, че когато си отидем физически от този свят, душите ни продължават да съществуват във вечния нематериален живот. Дори когато близките ни са преминали в отвъдното с неопростени грехове, вярваме, че можем да се помолим на Бога да им опрости греховете и да ги приеме във вечността. Тези дни наричаме Задушница, обясни протойерей Мариян Стефанов:. 

"Има два вида задушници. Едните са частни, когато почине наш близък, на третия, на деветия, на 40-ия ден, и когато мине една година. Другите са общи, когато се молим за душите на всички починали вярващи християни. В годишния кръг знаем три общи или наричани още Големи Задушници - първата е съботата пред Месопусна неделя, когато се молим за всички умрели, в деня преди страшния Христов съд. Втората е съботата преди празника Света Троица или Петдесетница, когато на петдесетия ден Светия Дух слязъл на Земята, за да научи, освети и преведе всички към вечно спасение. Третата и последна за годината е утрешната събота преди Архангелов ден - по-известна като Архангелова задушница. Тя първо е установена в руската православна църква- за поменуване умрелите войници, но православните християни, като посещават в този ден гробищата на умрелите, се молят не само за войниците, но и за всички свои роднини и близки. Във всеки православен храм на Архангелова задушница, така също на гробища и у дома се отслужват заупокойни молитви, а в църква и заупокойна литургия, както и общи панихиди за починалите. Молим се за душата на мъртвите и палим свещ. Човек приживе, тъй като докато е жив, е грешен, и когато си отиде от този свят, не винаги има възможността да се изповяда, да изповяда своите грехове, да поиска прошка от Бога и си отива неизповядан и неопростен, затова все пак Господ е оставил една вратичка за нас живите. Ние да се молим за опрощаване на греховете на нашите покойници, извършвайки по време на тези задушници тези раздавки, които се наричат още милостиня. На задушница обикновено посещаваме гробовете, почистваме ги, прекаждаме с тамян, палим свещ, носим жито, вино. Свещта, която палим, символизира нашата вяра, а нейния пламък символизира безсмъртието на душата. Тамянът, с който кадим, символизира чистата молитва, която отправяме към Господ, а цветята, с които украсяваме гроба, символизират добродетелите на починалия. Житото, което носим и след това разнасяме на познати и непознати, символизира възкресението. Хляба, виното символизират жертвата на Христос за нас."

Във всички краища на България се спазват различни традиции и обичаи по време на едни и същи празници. Така е и при поменалните и погребални обичайни практики, казва Йорданка Манкова, дългогодишен етнограф към Регионалния исторически музей във Враца.