Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традициите за Задушница в Северозапада

Задушница е, да се помолим за душите на покойните ни близки

Снимка: Радио Видин

Открай време, като християни, се молим за душите на покойните ни близки и роднини. Правим го, защото вярваме, че когато си отидем физически от този свят, душите ни продължават да съществуват във вечния нематериален живот. Дори когато близките ни са преминали в отвъдното с неопростени грехове, вярваме, че можем да се помолим на Бога да им опрости греховете и да ги приеме във вечността. Тези дни наричаме Задушница, обясни протойерей Мариян Стефанов:

"Има два вида задушници. Едните са частни, когато почине наш близък, на третия, на деветия, на 40-ия ден, и когато мине една година. Другите са общи, когато се молим за душите на всички починали вярващи християни. В годишния кръг знаем три общи или наричани още Големи Задушници - първата е съботата пред Месопусна неделя, когато се молим за всички умрели, в деня преди страшния Христов съд. Втората е съботата преди празника Света Троица или Петдесетница, когато на петдесетия ден Светия Дух слязъл на Земята, за да научи, освети и преведе всички към вечно спасение. Третата и последна за годината е утрешната събота преди Архангелов ден - по-известна като Архангелова задушница. Тя първо е установена в руската православна църква- за поменуване умрелите войници, но православните християни, като посещават в този ден гробищата на умрелите, се молят не само за войниците, но и за всички свои роднини и близки. Във всеки православен храм на Архангелова задушница, така също на гробища и у дома се отслужват заупокойни молитви, а в църква и заупокойна литургия, както и общи панихиди за починалите. Молим се за душата на мъртвите и палим свещ. Човек приживе, тъй като докато е жив, е грешен, и когато си отиде от този свят, не винаги има възможността да се изповяда, да изповяда своите грехове, да поиска прошка от Бога и си отива неизповядан и неопростен, затова все пак Господ е оставил една вратичка за нас живите. Ние да се молим за опрощаване на греховете на нашите покойници, извършвайки по време на тези задушници тези раздавки, които се наричат още милостиня. На задушница обикновено посещаваме гробовете, почистваме ги, прекаждаме с тамян, палим свещ, носим жито, вино. Свещта, която палим, символизира нашата вяра, а нейния пламък символизира безсмъртието на душата. Тамянът, с който кадим, символизира чистата молитва, която отправяме към Господ, а цветята, с които украсяваме гроба, символизират добродетелите на починалия. Житото, което носим и след това разнасяме на познати и непознати, символизира възкресението. Хляба, виното символизират жертвата на Христос за нас."

Във всички краища на България се спазват различни традиции и обичаи по време на едни и същи празници. Така е и при поменалните и погребални обичайни практики, казва Йорданка Манкова, дългогодишен етнограф към Регионалния исторически музей във Враца.

"Това е един комплекс от обичайни практики. Не е само службата в църковните храмове. След това обичаят се пренася на гробовете на починалите, като предварително е протекла определена подготовка за отбелязването на помена. Жените месили специални обредни хлябове, т.нар. Рангелов хляб или Рангелово крило в Северозападна България съм го срещала. Тяхното място е задължително на подредената трапеза на гроба на починалия. Задължително място има предварително сварено жито. Задължително е червеното вино, присъствието на плодове, ябълки, бонбони. Някъде броя на ястията наброявал седем, защото в митологичното мислене на народа ни числото седем, както три и пет, са с  магическа натовареност и те осигуряват добър край на едно предприето начинание. То не е задължително начинание. Среща се в някои селища. Обикновено най-възрастната жена прекажда гроба на починалия с тамян. След това прелива с червено вино. От ястията после се раздава на присъстващите около гроба, а  даже се раздава и на съседните гробове, където също са дошли близки на тамошните починали. Дори на непознати хора се раздава. Не се работи на този ден. Жените не предат, не кроят, не шият. Мъжете не излизат на работа по полето. Това е ден за почит на починалите."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50