Когато е 14-годишен, след добре завършена учебна година, получава подарък акордеон. Отделя много време на свиренето и става все по-добър. Даже с приятели създават оркестър, с който свирят първоначално по квартални, а после и на танцови забави из целия Софийски окръг. Талантът му за рисуване е забелязан от негов приятел, докато са на бригада в Хаинбоаз. "Трябваше да се подготви украса за едно тържество", спомня си Донев. "После започнаха да ме убеждават, че съм роден художник". Кандидатства и е приет в Художествената академия. "Попаднах при Илия Бешков, който казано честно ме стягаше яко заради някои мои отклонения по това време - като студент свирех в един народен оркестър на акордеон и понякога "кръшках" от часовете. Играх и в танцовия ансамбъл "Маяковски" в столицата, но най-после, изглежда си намерих морето с неговите многобройни пристанища - анимацията". Така през 1954 г. Доньо Донев се дипломира в специалност "Графика", а през 1959 г. специализира в Союзмултфилм в Москва.
На 28 ноември 2021 година се навършват 14 години от смъртта му. Въпреки, че другите го възприемат като Доньо Донев - известния - за мен си остава моя баща, сподели за Радио Видин, дъщеря му Живка Донева:
"Аз съм, както казват, инат дете. Понеже от много малка рисувам и се подготвях да кандидатствам в Художествената академия, интересно ми беше сценография, костюми история, такива неща и от много малка се подготвях за това нещо, рисувах много. Но като дете инатче казах, че няма да бъде това, за което дълго време съм се подготвяла и реших да кандидатствам във ВИТИЗ куклен театър, като ви казвам, че нищо не разбирах от куклен театър. Баща ми ми даде зелена светлина и каза "Поне е близко до анимацията това изкуство". Много ми е помагал и ми е давал винаги подкрепата си, разбирането. Да ви кажа честно сега в момента страшно много ми липсват разговорите с него, защото съветите, които получавах и досега си ги спомням и ми вършат работа. Старая се да предам тези неща и на дъщеря си... Той имаше една мисъл, която непрекъснато си повтаряше, казват хората, че била негова, но аз знам, че не е негова, някъде е попаднал на нея, но така винаги ми е казвал в трудни моменти "Когато водата ти дойде до устата - горе главата". Това си остана така семеен закон - да се преборваме с трудностите. Съвети, съвети - може би основният, който и досега спазвам е всичко с усмивка да приемам и да търся хумора, да търся веселото в дадената ситуация и това ме спасява, особено сега. Съвети и помощ, разбиране от баща ми винаги съм получавала и това липсва... Винаги е било така - подкрепа, разбиране, любов, обич. Това, което покрай него ми остана за цял живот е - много обичаше природата баща ми - научи ме на много неща, да обичам, не само природата, животните. Научи ме на някои тънкости, той беше рибар, и досега и аз се опитвам нещо такова. На отношението към изкуството. От малка ме научи как да гледам картините на дадена изложба, как да гледам кино, какво да чета. Наистина дължа на него изцяло, може би, културата си... Много неща не се знаят за баща ми от младото поколение. Може би едно от нещата, които и аз открих скоро, защото още му подреждам архивите, е че той е бил обявен за един от десетте най-големи аниматори в историята на световното кино. Това никъде не е писано, никой не го е съобщил, просто баща ми е живял в такива години, където това не се е котирало... На много хора е помагал, много млади хора ги е учил, но някак си в момента е забравен от тях. Но това си е българска черта, няма какво да коментирам. Такава е ситуацията - забравят се такива имена и той не е единствения, който е малко в паяжини, неговото име е в паяжини обгърнато. Надявам се, че ще дойде един момент, в който хората ще се обърнат и ще се сетят за тези хора".
Многобройни са наградите, които Доньо Донев получава не само от родните фестивали във Варна, Толбухин (дн. Добрич), Пловдив и Габрово, но и от международните форуми във Виена, Оберхаузен, Хихон, Рим, Тампере, Анеси, Варшава, Корк, Лондон, Техеран, Лайпциг, Мадрид, Солун, Мамая, Билбао, Краков.
В последните години от живота си Доньо Донев се връща отново към вестникарството - главен редактор е на вестниците "Тримата глупаци", "Четиримата глупаци" и списание "Фрас". Години наред предава опита и знанията си по Анимационна режисура на студентите в НАТФИЗ. Между многото си причини за гордост той изтъква, че неговите "трима глупаци" са единствените анимационни герои изкачили Еверест (отнесени там като талисмани от алпинистите Кирил Досков и Николай Петков). Но като един вечно търсещ творец казваше: "Аз своя Еверест като автор не мисля, че съм го качил. Сигурно няма и да го кача. Но по-важен за мен е стремежът към върха. Моя съм го съхранил". Стремеж, присъщ на тези, които прокарват пътища и оставят следа.
Повече чуйте в звуковия файл.
Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..
Вазите носят "ухание" за дом. Да, те са за цветя, но може да бъдат и приятен спомен от посетена от вас туристическа дестинация, скъп подарък или напомняне за скъп човек. Над 100 вази от дърво, стъкло, керамика и порцелан има в колекцията си видинчанката Зоя Младенова. Като бивша учителка тя е получавала много подаръци, но най-скъпите на..
Всяка година на 25-ти април отбелязваме Световния ден на младежите доброволци . На този ден искаме да използваме възможността да се преклоним пред енергията, вдъхновението и добротата, с които младите хора по целия свят променят средата около себе си. Това не е просто ден, а символ на желанието за действие, солидарност и отговорност...
В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" през настоящия месец, както и предстоящите през прояви. На първи април в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на шегата. Празникът не е официален, но е добил популярност в много държави,..
Всички са чували израза "като куче и котка" - синоним на взаимна неприязън и непоносимост. От друга страна- мрежата изобилства със снимки и клипове на кучета и котета, които се гушкат едно в друго и видимо се чувстват добре заедно. Затова няма начин да разберете можете ли да отглеждате куче и котка в дома си, докато не пробвате. Според..
Със затоплянето на времето в почивните си дни много хора предпочитат да се откъснат от работата и градската среда и да разпуснат, като отидат на кратка разходка извън града или пък на уикенд- пътешествие. Смяната на обстановката и разходките сред природата са сред нещата, които могат да ни отпуснат, да изчистят съзнанието ни от ежедневния стрес и..
Все още се опитваме да свикнем с липсата на без време отишлия си от този свят Стоян Николов – Торлака, който някак уж на шега, а оказа се съвсем на сериозно, успя да се превърне в гласа на Северозапада. Останаха ни обаче неговите на моменти непоносими, но до един абсолютно незабравими герои, които продължават все така гръмогласно и напористо..