Елена Венелинова: Видин има нужда от млади хора, които правят изкуство

Когато човек работи това, което обича и обича това, което работи, безспорно е обречен и на добри резултати. Когато човек е мотивиран и непреклонен пред трудностите, няма как да не успее. Пример за това е младата преподавателка по танци Елена Венелинова. Тя е родом от Видин и вече втора поред година е успешен ръководител на танцова школа за модерен балет. 

Тя създава танцова школа "Swing" в недалечната 2019 година и сега, точно две години след откриването ѝ, Елена Венелинова сподели за радио Видин какъв беше пътят, който е изминала школата за това време. Какъв е пътят, който е изминала и самата Елена, за да успее да реализира една детска мечта тук, в най-любимото ѝ място-Видин.

"Аз смятам, че камъкът си тежи на мястото. Била съм на много места - във Варна, Пловдив, София, прекарах известно време в чужбина, но никъде не е по-хубаво от домът. Знаех, че рискувам много, създавайки школа тук, в нашия град, но предпочетох да преподавам на десет деца тук, отколкото на сто или сто и петдесет в столицата например. Видин има нужда от млади хора, които да правят изкуство, без значение дали са танци, поезия, рисуване или каквото и да било. Смятам, че ние, младите хора, трябва да се грижим за това и да се стремим да утолим гладът на този град за изкуство. Нищо не е невъзможно, стига човек да има желание и воля." - призна Елена Венелинова.

Детската мечта на младата преподавателка е един ден да стане велик хореограф, да жъне успехи и да бъде призната. Дълги години се лута между различни стилове танци, докато накрая не се спира на модерния балет. След като официално се дипломира със специалност хореография, пред нея се отваря и възможността да реализира танцова школа във Варна. На тази възможност обаче Елена обръща гръб. Не след дълго подобна възможност ѝ се дава и в София, но тя е твърдо решена, че Видин ще е градът, в който ще чертае бъдещето си. И така и става. На 4-ти ноември 2019 година видинчанката отваря вратите на танцова школа "Swing" и от тогава не спира и нейното разрастване.

"За две години школата се разви с много високи темпове. Децата, които посещават школата са около стотина в различни възрастови групи. Дори и сега, във време на пандемия и страх, и болести, и какво ли още не, децата са редовни и идват с огромно желание на уроци. За това малко време, мога да кажа, че се развихме доста бързо, децата стават все повече. Най-важното е, че на никой не му писва, интересът е огромен, децата се чувстват добре и правят всичко с желание."-каза танцовият ръководител.

2021 година за видинската танцова школа е особено успешна. Тя успешно реализира голям годишен концерт на всички деца от всички възрастови групи, а също получава и покани за участия от различни фестивали и събития. Един от най-редовните участници в концертите и изявите на школата е малката Надежда. Тя е и един от най-редовните посетители на уроците по балет. Въпреки страховете, които масово изпитват родителите днес, Радостина, майката на Надежда, изпраща всеки път детето си на танци, защото според нея те не само тренират децата физически, но и морално.

"Много е позитивно за развитието на едно дете нещо такова, стига на детето да му харесва и да иска да го посещава. Това е една емоция, която е много потребна за децата. Много възпитателна функция също така имат подобни школи. Хора на изкуството има навсякъде по света- и в села, и в градове. Тук децата заслужават всичко това, което и децата в другите населени места, така че смятам такива инициативи за изключително полезни и се възхищавам на хората, които имат смелостта да го направят, защото за такова нещо определено се иска смелост и се поема голям риск." - каза за радио Видин Радостина.

Елена Венелинова разкри, че вече работят и планират голям концерт за следващата година. Тя се надява на бъдещи успехи и успешно реализиране на предстоящите им участия. 

Тя и школата ѝ са доказателство, че няма нищо невъзможно, стига силно да го пожелаеш. Кака Ели, както я наричат нейните ученици, се превръща не само в учител, но и ментор, вдъхновител и муза за нейните деца. С това тя счита мисията си за изпълнена, но не спира да мечтае за още, защото както тя казва, човек без мечти е празен човек.