Върбешница – село от камък

Днес гостуваме в село Върбешница, община Мездра. То се намира в котловина, въздухът е изключително чист заради боровите гори край него,  има и чиста изворна вода, която е истинско богатство за хората. От години тук няма нито една кражба. Все повече хора от близките градове купуват къщи в селото,  което е съвсем близо до Мездра и Враца. Името на селото не е променено и идва от древността, произходът е от думата "върбешник" - място с много върби. През последните десетилетия на XIX в. по новостроящата се железопътна линия Роман - София са работили като каменоделци  много италиански младежи. Те открили и разработили прочутите днес в цял свят каменни кариери до селото, от които се добива "Върбѐшки камък". В следващите години много жители на селото  започнали да се занимават с каменоделство. Днес този занаят продължава да се практикува от хората в селото. Всички къщи в селото са направени от камък, оградите също са каменни, камъкът е в основата на живота на селото.

Магдалена Динкова е кметски наместник трети мандат, родена е в село Върбешница, живяла е във Враца, след което се е върнала в родното си село. За нея най-доброто място за живеене е тук,  основните проблеми със спирането на тока и водата са почти преодолени - казва  кметският наместник Магдалена Динкова:

"...Тук е най-доброто място за живот, тук е спокойствието... Най-важното е инфраструктурата да е ок, много хора пътуват до града, живеят тук, трябва  да има ток и вода... С тока все още имаме проблема зимата, тук районът е планински, случвало се е да стоим 2-3 дена без ток. Това ми е било детската мечта - като порасна никога да не спират токът и водата, защото това беше голям проблем... Вече сме в правилния път... Имаме няколко кариери за врачански варовик, има работа за всички мъже, които искат да работят, безработицата ни е нулева, затова идват нови хора, които по някакъв начин подобряват за благоустрояването ни... Гледаме всичко да ни е чистичко, приветливо и красиво.."

С ВиК проблемът е решен, зонирахме селото и да се спира само районът, където има авария... Водя разговори с началника на ВиК, С ЧЕЗ е по същия начин, направиха ВИП-телефон, на който звъним само ние, кметовете, знаят откъде се обаждаме и комуникацията е по-добра... Дано да нямаме вече проблеми... ВиК - мрежата е сменена на главната улица, правим така, че когато асфалтираме улицата, отдолу сменяме тръбите... Село Върбешница като малко населено място няма големи възможности за кандидатстване по проекти. Община Мездра помага с проектите.", казва Магдалена  Динкова и допълва:

"Като село нямаме много възможности да правим каквото и да било... Но има "Малки местни инициативи". Два проекта от три възможни имам спечелени.  Единият - направихме беседка до чешмичката, градинката с паметника я облагородихме и детски кът направихме... Имаме желание от младите за стрийт фитнес и сега ще кандидатстваме по ПУДООС и надявам се да спечелим и там. Започваме изграждане на спортна площадка, имаме отбор по мини футбол и ще им подсигурим място за трениране..."


Около 420 жители са жителите във Върбешница, по последното преброяване, които живеят в селото, но не всички са регистрирани в селото, не са много  старите хора самотно живеещи, учениците, които пътуват до училище са 40 - обяснява  кметският  наместник Магдалена  Динкова и добавя за ковид-ситуацията:

"Ние нямаме болни от ковид, сега се изплашиха хората и не искат да комуникират, не правят такива събития и мероприятия... За събора всеки ще снима това, което е приготвил, а за децата - да нарисуват "Моето родно място", качвам ги в кметството и така ще участват в живота на селото.."

Към читалището работят фолклорна група, лазарки и коледари, тяхната дейност се подпомага от читалището и от председателя на читалището.

Хората, които живеят в  село Върбешница, нямат възможност да ползват  здравни услуги на място,  възрастните хора трябва да пътуват до близките градове:

"Сега по-голямата част от хората са при друга лекарка, родом от нашето село, но  практиката ѝ е във Враца. Имаме уговорката да дойде в нашето село поне веднъж седмично... Лекарствата се купуват от близки и познати... Почистването на селото ни е голям проблем, сега имам само една жена и това ми е най-големият проблем, аз чистя градинките в селото...

...Незаконните сметища и тук са проблем, постоянно никнат като гъби, това са хора от други населени места, идват  и изхвърлят боклуци..."Изчистихме, 2 пъти годишно почистваме селото, искаме контейнер от общината и събираме всичко в него, но културата ни е под всякаква критика.", казва Магдалена Динкова.

Интерес към селския живот проявяват много хора напоследък, в условията на ковид и ограничения, това са най-вече млади хора с деца, повечето са от този край и предпочитат  да живеят на село.

 
"5-6 къщи се закупиха тази година,  веднага се купува къща, ако е обявена за продажба... Хората се уплашиха от пандемията, миналата година всичко се изкупи, от София, от Враца и дойдоха с децата си хора... Търсят ада е по-близко до града и да няма кражби..."

Виктория Христова работи като пощенски служител в пощенския клон в село Върбешница, тя е родом от селото, обича родния си край и ѝ е мъчно, че селото е загубило голяма част от хората си и от живота, който е царял тук преди години.

Долу в ниското на селото  е изградена голяма чешма с питейна изворна вода, хората си наливат от нея и тук е мястото, където е образувано древното селище, край извора.

Хората в село Върбешница споделят своите притеснения за живота, за селото си пред  Николай Хараламбов:

"Скъпотия, скъпотия, пенсията не стига... Селото обедня, няма си хора , преди 30 години имаше живот, хора и стока... Тук произвеждат камък, има кариери, изкарват 20 тона блок, с това сме прочути, това е злато, отива в чужбина... Къщите са ни много хубави, направени от камък... Добре си живеем, крием се от короната... Всичко се увеличава, с тия 300 лв накъде? За старите хора е зле...  Това е едно от най-красивите села във Врачанско, има особен климат, след 10 часа става хладно, а от другата страна има 3-4 хил дка борова гора опасва селото..."


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.