Отбелязваме деня на българското кино

Днес българското кино празнува. На днешната дата за пръв път е прожектиран първият български филм. Лентата е "Българин е галант" и е показана през 1915 г. Години по-късно, през 1973г. са поставени и основите на професионалното кинообразование у нас. Официално днешният 13 януари е обявен за професионален празник на работещите в киното и официален Ден на българското кино с декрет на Министерски съвет от 27 декември 2005г. 

Деян Донков, който е родом от Видин, е известно лице от малките и големи екрани. Той разказа какво за него е киното и кой всъщност е Деян Донков извън персонажа на известния български актьор.

"Всичко това, което правя съм аз. Имам предвид това да обичам децата си, семейството си, професията си, ролите си. Мисля, че съм един обичащ човек. И вярващ. И благодарен човек" - сподели Донков.

Радио Видин: А как Деян от Видин стана актьорът Деян Донков? 

"Това се случи поради факта, че сестра ми щеше да ми се разсърди, ако не кандидатствам в НАТФИЗ и държеше да опитам. И аз опитах."

Радио Видин: Значи не се раждаш актьор, а ставаш актьор?

"Ами мисля, че така наречената "Божия искра" е всъщност тази част от човека, която наричаме душа и тя за мен е свързана неразривно с изкуството, защото то е начин да проявиш онова, което чувстваш в душата си."

С надежда за едно светло бъдеще сме и ние, българите. И с вяра, че ще дойде денят, в който нашите актьори ще вървят редом до известните си холивудски колеги. Че нашите филми заслужено ще получават награди и признания от световен мащаб. 

Факт е, че родното кино съществува повече от век и продължава да се развива. И факт е, че то ражда не само велики актьори, но и поставя не малко рекорди. За 20 дни филмът "Козият рог" е гледан от над 1 млн. български зрители, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" се нарежда сред 9-те класирани за чуждоезиков "Оскар" филми. Редица други филми получават награди от реномирани световни кино фестивали. Не веднъж сме оставали безмълвни пред невероятната актьорска игра на родните ни таланти и не веднъж сме се смеели с глас на същите такива. За българското кино може много да се говори и много да се мълчи. Както за всичко родно- и любимо, и отричано.

*Целия репортаж с интервюто с Деян Донков и анкета с видинчани, чуйте в звуковия файл